Обект на дискусия са точните граници на Италианския географски регион,[1][2] които не отговарят точно на тези на Италианската република. В тяхната традиционна и най-широко приета структура те се състоят от Алпийския вододел на север, след това се свързват с брега в различни точки, вариращи от течението на река Варо до устието на река Роя (по-на изток в някои версии) на запад и традиционно от средата на Истрия (както са поставени от Октавиан Август), но варираращи според източниците от равнината Монфалконе до Дубровник, включително Далмация, на изток. По отношение на островите тук влизат най-големите острови Сицилия, Сардиния и Корсика, и всички острови, принадлежащи към италианските брегове, и всички острови в Сицилийския пролив.
Значението на термина „Италия“ е обект на реконструкции не само от лингвисти, но и на историци, традиционно внимателни към въпроса. Въпреки това не винаги се сблъскваме с етимологии в строгия смисъл, а по-скоро с хипотези, които се основават на съображения, външни за специфичната езикова реконструкция на името, и които с течение на времето са формирали богат набор от решения[8], сред които има многобройни, които се отнасят до традиции (като съществуването на крал на име Итал).
Има хипотеза, че името произлиза от думата Italói – термин, с който гърците обозначават витулите (или вителите) – население, което живее в най-крайния край на полуострова – регионът на юг от днешния Катандзаро[9], които се покланят на симулакрума на теле (vitulus на латински). Следователно името би означавало „жители на земята на телетата“.
Всъщност онова, което обикновено се смята за сигурно, е, че името първоначално е посочвало само частта, разположена в крайния юг на полуострова, Калабрия. В началото трябва да е била ограничена до онази крайна част на Калабрия, която се намира на юг от заливите Сант Еуфемия и Скуилаче, или, според друго възможно тълкуване на източниците, приблизително до Чиленто, между реките Селе и Лао.
Описание
Италия на карта от 1853 г.
Физическа география
В широк смисъл Италия е разделена на континентална и полуостровна част и на островна част. Всъщност жителите на островите използват термина „континент“, за да обозначат останалата част от Италия, докато „Италиански полуостров“ обикновено обозначава цялата територия от Алпите до Реджо Калабрия. Континентална и полуостровна Италия от своя страна е разделена на континентална част в тесен смисъл (т. нар. Падания) и на полуостровна част в тесен смисъл (т. нар. Апениния).
Географски граници
Естествените граници на Италианския регион, белязани от алпийския вододел и морето, са относително ясни, с изключение на западните и източните крайни части на Алпите.
Източните граници традиционно се обозначават от веригата Юлийски Алпи и залива Кварнер, на които се позовава и Данте Алигиери. Въпреки това широк набор от други тези остават на разположение, включително минималната хипотеза за граница по река Изонцо (застъпена в миналото от Австрия), която би изключила горната част на долината Изонцо, Триест и цяла Истрия. В рамките на тези хипотези има и различни исторически граници, усърдно изброени от историка от Црес и изгнаник Луиджи Томац в „Граница на Италия в Истрия и Далмация“, сред които, в августовската регионална структура на Римска Италия, лимесите с административен характер[2] по поречието на река Арса, която бележи края на Regio X Venetia et Histria.[10]
Следователно на изток, въпреки по-депресивния характер на орографията и недостига на повърхностна хидрография в района на юг от прохода Наупорто близо до Постойна непрекъснатостта на планинския вал се осигурява от релефите, разположени между Монте Помарио и Монте Невозо, негов краен стълб, където достига до залива Кварнер и залива Букари, непосредствено югоизточно от Риека.[1][11] Следователно на изток крайната граница на Италия обикновено се идентифицира в Букари. На югоизток от прохода Наупорто и на северозапад от планината Помарио обаче проследяването на естествената граница е донякъде трудно, тъй като в тази област хидрографският вододел не съвпада с орографската верига, характеризираща се с по-скоро малки върхове.
Що се отнася до островите Црес и Лошин, тяхната принадлежност към Италианския географски регион може да варира в зависимост от източниците и интерпретациите. Според някои те са включени в Италианския географски регион, тъй като тези острови са естественото продължение на Истрия, като освен това са по-близо до бреговете на Истрия, отколкото до тези на Далмация.[1][2]
Напротив, на запад границата, неоспорима и лесно определима между Кантон Вале, Савоя, Вале д'Аоста и Пиемонт, близо до брега, може да бъде представена от онова възвишението на Приморските Алпи, което, откъсвайки се от паданско-френския вододел при Монте Клапие, следва масива Отион, който кулминира в Монте Бего, и разделя басейна Роя на изток от басейните на Варо и на Пальоне на запад, като също заличава изпъкналостта, създадена от страничната долина на Бевера, включително Мантонския басейн, орографски отделен от всичко; така присаждайки се границата към Кап д'Ай, в нея е включено цялото Княжество Монако.[12][13][14] Това решение позволява да се доближи границата на Италианския географски регион до етно-лингвистичната между интермелийските лигурийски диалекти (т.е. тези между Княжество Монако и Таджа) и окситанските диалекти на Ница.[1]
Именно поради характеристиката да бъде орографски отделен от всичко останало обаче, Мантонският басейн може и да не бъде включен в естествената граница на Италия. В последния случай географската граница ще се съедини отново с настоящата международна държавна граница на височината на планината Булета, съответстваща на нея до морето (Внимание! Вододелът на долината на Роя всъщност се намира няколко десетки метра по-на изток от гореспоменатия държавна граница, но поради практически съображения както за енциклопедичен синтез, така и за осъществимост на такъв избор на граница, тук се ограничаваме до цитирането на последното).
Друга хипотеза би била, че границата, след като докосва върха на планината Пелат, включва целия басейн на река Варо с нейните притоци, поставяйки Ница в Италианския регион[15]. Друга, макар и по-малка хипотеза, дели от планината Клапие басейна на Роя и на Пальоне от едната страна от този на Варо от другата, достигайки брега недалеч от устието на последната, югозападно от Ница[1][11], като по този начин оставя Ница все още в Италианския географски регион (както Франческо Петрарка вече твърди през 1331 г.).[16] Съществува и противоположна теза, поддържана от Шарл дьо Гол в края на Втората световна война[17], която, приписвайки естеството на трансалпийски проход на Коле ди Танд, изключва цялата долина на Роя с Вентимиля от Италианския физически регион.
Някои автори разграничават континенталната част от полуостровната част. Строго погледнато, континенталната част, ограничена на север от алпийския вододел, съответства на приблизително 40% от Италианския регион и е разположена на север от въображаема линия, която преминава от устието на река Магра до тази на река Рубикон. По-голямата част се състои от водосборните басейни на реките По, Адидже, Брента, Пиаве, Таляменто и Изонцо. Въпреки това някои алпийски долини, които са част от Италианската държава, са изключени от континенталната част, като притока на Вал ди Лей към Северно море през река Рено, Вал ди Ливиньо, седловината Добиако и басейна на Тарвизио североизточно от седловината Кампоросо.
Строго погледнато, полуостровът започва от Тосканско-романянските Апенини, започвайки от въображаема линия, която преминава от устието на река Магра до тази на река Рубикон, и се простира до най-южното разклонение на Капо Спартивенто – местност в Бранкалеоне. Полуостровът е с дължина около 1 m км в посока северозапад-югоизток. Най-близките големи острови Сицилия, Сардиния и Корсика не са част от него. Полуостровът отговаря на приблизително 45% от италианския географски регион.
Островна част
Островната част обхваща площ от приблизително 60 km² (приблизително 18% от целия Италиански регион), от които 58 km² приблизително са Сицилия, Сардиния и Корсика. Извън тези големи острови множество по-малки острови, често групирани в архипелази, се намират по протежение на италианския бряг, предимно в Тиренско море. Списъкът по-долу показва най-големите острови, принадлежащи към Италианския географски регион:
Карта на историческите западни граници на Италия с подчертани естествени граници
Италианската република заема 93% от Италианския географски регион. Останалата част (23 000 km²) е разделена между няколко други държави, някои от които (по ред на географско разширение: Малта, Сан Марино, Монако и Ватикан) са изцяло включени в политическите граници. Някои части от Западна Ница и от алпийския сектор близо до френската граница (италиански до Парижкия мирен договор от 1947 г.), Корсика, Италианска Швейцария, малтийските острови и словенска и хърватска Венеция Джулия също са приписани на Италианския географски регион, включително град Риека[1][11].
Те са изцяло включени в границите на Италианския географски регион[1][11]:
Княжество Монако (изцяло включено в континенталната част, на запад)
в Хърватия (частично включена в континенталната част и островната част, на изток): Истрия, град Риека, архипелагът Пелагоза и, според една обширна теза, двата острова Црес и Лошин
Във Франция (частично включена в континенталната част и в островната част, на запад): Корсика и Вале дел Роя (с Ла Бриг и Танд, отсъпени с Парижкия договор през 1947 г.), проходът Монджиневро, Вале Стрета зад Бардонекия, зоната на планината Шабертон при прохода Монджиневро, зоната на Мон Сени с езерото Мон Сени (и те отстъпени с Парижкия договор) и котловината на Мантон до Ла Турби.
в Словения (частично включена в континенталната част, на изток): Словенските Юлийски Алпи (словенския район на Гориция), част от Западна Карниола и словенският бряг.
Три алпийски долини, притоци на Рейн и на Дунав, и Пелагийските острови (с изключение на Линоза), принадлежащи към африканския континентален шелф, принадлежат на Италианската република, въпреки че не са част от Италианския географски регион.
История
Понятието за Италиански географски регион не трябва да се бърка с понятието, свързано с която и да е историческа териториална граница. Историята на този регион е много богата и е трудно да се намери момент в дългата му история, когато политическите граници съответстват на географските. Освен това тези географски граници са се развили силно с течение на времето като функция от развитието на географските науки.
Европа в oikoumene на СтрабонСеверна Римска Италия според Атласа на Л. Карез от 1886 г.Южна римска Италия според Атласа на Л. Карез от 1886 г.
Идеята за Италия като географски регион е много древна. Тя е описана с географското понятие за полуостров още през I век пр. н. е. в най-стария оцелял трактат по темата, наречен „География“ (на старогръцки: Γεωγραφικά - Gheographikà)[21] – произведение в 17 тома от древногръцкиягеографСтрабон, което е достигнало до нас почти пълно. През XV векГуарино Веронезе превежда цялото произведение на латински език, като по този начин допринася за неговото преоткриване. В увода на своята Книга V Страбон дава своето определение за Италия:
„
Днешна Италия започва в подножието на Алпите: [казвам днешна Италия], защото това име първоначално показва само древната Утулия, т.е. областта, разположена между Сицилианския проток и заливите на Таранто и Посейдония (Песто). Но след като придоби известно преобладаване с течение на времето, това име в крайна сметка се простира до подножието на алпийската верига, обхващайки също, от една страна, цяла Лигурия до Варо и естествено също околностите на Лигурия от границата с Етрурия, и от другата страна цяла Истрия до Пула.
“
(Strabone, Geografia – Libro V – Capitolo I: La Transpadania e la Cispadania)
В книги V и VI на своето произведение Страбон описва народите и териториите – част от историческия макрорегион:
В продължение на много векове географското описание на Страбон няма да се промени до публикуването на първата универсална география на Конрад Малте-Брун (1775-1826), География или описание на всички части на света . От географска гледна точка всъщност Италия е полуостров; това, което трябва да се промени, е неговата политическа география.
Наистина, след падането на Западната Римска империя и по-специално с пристигането на лангобардите, Италия губи своето политическо единство. През епохата на Каролингите се ражда ново Кралство Италия (на латински Regnum Italicum), което включва само Северна Италия. Освен това, започвайки от XII век, самата Северна Италия се оказва разделена на безброй малки държави, често воюващи помежду си или жертви на чужди експанзионистични цели.
Въпреки това през XIV век Данте Алигиери пише в „Божествена комедия“ („Ад“, Песен IX, 114): „... и както в Пула при залива Кварнер, който е по границите на Италия и нейните краища окъпва...“.
По подобен начин Франческо Петрарка пише през същия период в своето произведение Сонети или Rerum vulgarium fragmenta (сонет CXLVI, 13-14): „хубавата страна, която Апенините делят и морето обкръжава и Алпите“.
XIX век
По време на Наполеоновите войни картата на Италия е опростена, разстройвайки начина на живот и внасяйки нови идеи.
Наполеон Бонапарт
В своите мемоари, написани по време на затвора на остров Света Елена, но публикувани едва през 2010 г., Наполеон Бонапарт дава описание на Италия в първата глава[22]:
„
Италия е заобиколена от Алпите и морето, нейните естествени граници са определени със същата точност, сякаш е остров. Намира се между 36-ти и 46-ти градус географска ширина, 4-ти и 16-ти градус географска дължина на Париж. Състои се от три части: континентална част, полуостровна и островна. Първата е разделена от втората от Пармския провлак. Ако от Парма, като център, се очертае полукръг от северната страна с радиус, равен на разстоянието от Парма до устието на Вар или до устието на Изонцо (60 лиги), развитието на веригата на горната част на Алпите, която отделя Италия от континента. Този полукръг образува територията на т. нар. континентална част, чиято повърхност е 5000 квадратни левги. Полуостровът представлява трапец между континента на север, Средиземно море на запад, Адриатическо море на изток и Йонийско море на юг, чиито две главни страни са дълги от 200 до 210 левги, а другите две страни 60 до 30 сплави; повърхността му е 6000 квадратни лиги. Третата част или островите, а именно Сицилия, Сардиния, Корсика, които географски принадлежат повече на Италия, отколкото на Франция, образуват площ от 4000 квадратни левги; което довежда повърхността на цяла Италия до 15 000 квадратни левги.
Тук разгледахме естествените граници, без да навлизаме в политическо разделение. Така не сме включили Савоя, която е отвъд Алпите, нито Далмация, нито Истрия, а сме включили частта от италианско-швейцарските бейливици, които са под Алпите, и цялата част на Тирол, която излива водите си в Адидже и е от тази страна на Бренеро; всичко това, освен това, формира малко промени. От източната страна граничният знак е поставен при Изонцо, въпреки че естественото разделение на планините ще минава между Любляна и Изонцо, ще включва част от Карниола и Истрия и ще свързва Адриатика с Риека; но при Изонцо планините на Алпите се спускат и тяхното внимание става по-малко.
По този начин Наполеон показва, че по негово време идеята за Италия като географски регион, отвъд политическите разделения, е широко разпространена.
Рисорджименто и последиците от национализма
След Реставрацията Италия остава, според израза на Метерних, „обикновен географски израз“ без политическо единство. Въпреки това е задвижен процес, който ще доведе до обединението на Италия.
След провъзгласяването на Виктор Емануил II за крал на Италия на 17 март 1861 г.нова Италия преживява важно националистическо движение, от една страна, за укрепване на новата държава вътрешно и от друга, за да се опита да си създаде позиция сред големите европейски сили. Движението на иредентистите, създадено през 1877 г., твърди, че естествената граница трябва да минава по билото на Алпите въз основа на географски теории. Например Чезаре Батисти – водеща фигура на движението, започва кариерата си като географ. Освен това средата, която гравитира около Италианското географско дружество в Рим и Дружеството за географски изследвания във Флоренция, е силно пропита с националистически дух, който през следващите десетилетия става все по-колониалистки и милитаристичен. Това би обяснило, както демонстрира Лучо Гамби[23], ентусиазираното и почти единодушно привързване на италианските географи към фашизма няколко десетилетия по-късно[24].
XX век
След Първата световна война идеята за Италиански географски регион заема второ място, тъй като естествените граници, с изключение на някои маргинални територии, са почти достигнати и италианският национализъм и империализъм са изразени в други мащаби, доста отвъд границите на италианския регион.
След Втората световна война италианската география елиминира всички политически и националистически аспекти, за да се съсредоточи само върху географските.[25][26] Ето защо понятието за Италиански географски регион, включително територии, които не са част от Италианската република, продължава да присъства в някои италиански географски енциклопедии[1], като тази, публикувана от издателство Де Агостини.
Бележки
↑ абвгдежзиклDe Agostini Ed., L'Enciclopedia Geografica, Vol. I, Italia, 2004, с. 78
↑ абвгTouring Club Italiano, Conosci l'Italia. Vol. I: L'Italia fisica, 1937, с. 11-13
↑Като доказателство за орографската естественост на тази линия припомняме как тя е използвана през есента-зимата на 1944-1945 г. от Вермахта като най-добрата защитна линия на Италианската социална република от френско- американските армии, установили се в Прованс след освобождението на Франция. Още по-назад германска армия вече е използвала същата линия, когато австрийската армия, съюзена със Савоя, е била в отбрана срещу френските революционери между 1793 и 1796 г..
↑Както вече беше споменато по-горе, тази теза е приета от Октавиан Август в очертаването на границите на Италия в зоната.
↑"L'Enciclopedia Geografica - Vol.I - Italia", 2004, Ed. De Agostini
↑,Но докато сте нетърпеливи да отидете в Италия, вие вече сте били в Италия: защото според поетите и космографите границата към нея е Варо, отвъд който се намира Ница на земята на Италия", Франческо Петрарка, Lettera VII a Giovanni Colonna di San Vito, в Lettere di Francesco Petrarca, vol. I, Firenze, Le Monnier, 1863, с. 360.
↑ абвL'appartenenza o meno delle isole di Cherso, Lussino e Veglia alla regione geografica italiana varia a seconda delle fonti. In particolare taluni vedono le prime due come continuazione naturale della penisola istriana, essendo tra l'altro Cherso e Lussino più vicine alla costa istriana che a quella dalmata, a differenza di Veglia. Inoltre varie isole minori mostrano una continuità tra Veglia e Arbe, isola nettamente dalmata.
Garibaldi Thohir Informasi pribadiLahir1 Mei 1965 (umur 58)Bandar Lampung, IndonesiaSuami/istriAlinda ThohirHubunganErick Thohir (adik)Anak3Orang tuaH. Mochammad Teddy ThohirAlma materUniversity of Southern California (USC), Amerika Serikat, Northrop University Los Angeles, Amerika SerikatPekerjaanPresiden Direktur Adaro Energy Komisaris Perseroan GoToSunting kotak info • L • B Garibaldi Thohir, B.B.A, M.B.A. (lahir 1 Mei 1965) atau biasa dikenal dengan Boy Thohir adalah se...
The Phnom Penh Postភ្នំពេញប៉ុស្តិ៍TipeSurat kabar harianFormatCetak, daringPemilikSivakumar GanapthyPendiriMichael Hayes dan Kathleen O'KeefePenerbitBill Clough (2004–18)Didirikan1992Pandangan politikTengahBahasaInggris, KhmerPusatPhnom Penh, KambojaSitus webwww.phnompenhpost.com The Phnom Penh Post (bahasa Khmer: ភ្នំពេញប៉ុស្តិ៍, Phnumpénh Pŏs, [pʰn̪umpeːɲ poh]) adalah sebuah surat kabar berbahasa Inggris harian yang dit...
Invasi Amerika Serikat ke AfganistanBagian dari Perang di Afganistan (2001–2021) dan Perang melawan TerorPasukan Marinir Amerika Serikat di Afganistan pada November 2001Tanggal7 Oktober – 17 Desember 2001(2 bulan, 1 minggu, 3 hari)LokasiAfghanistanHasil Kemenangan Koalisi Pemerintah Taliban Afghanistan Jatuh didirikan Pemerintahan Afghanistan yang Baru Awal Mula Perang AfghanistanPihak terlibat Koalisi : Amerika Serikat Britania Raya Kanada Jerman AustraliaPa...
Protorothyris Periode Asselian, 299–294.6 jtyl PreЄ Є O S D C P T J K Pg N ↓ TaksonomiKerajaanAnimaliaFilumChordataKelasReptiliaFamiliProtorothyrididaeGenusProtorothyris Price, 1937 Tata namaSinonim taksonMelanothyris Romer, 1952Spesies †P. archeri Price, 1937 †P. morani (Romer, 1952) lbs Protorothyris adalah sebuah genus punah dari zaman Cisuralium yang berasal dari Texas dan Virginia Barat di Amerika Serikat. Genus tersebut mula-mula dinamai oleh Llewellyn Ivor Price pada...
Type of AM radio station This article is about class A/class I protected AM stations. For stations owned by the company formerly named Clear Channel, see iHeartMedia. A clear-channel station is a North American AM radio station that has the highest level of protection from interference from other stations, particularly from nighttime skywave signals. This classification exists to ensure the viability of cross-country or cross-continent radio service enforced through a series of treaties and s...
1951 1958 Élections législatives de 1956 dans le Gers le 2 janvier 1956 Type d’élection Élection législative Postes à élire 3 députés modifier - modifier le code - voir Wikidata Les élections législatives françaises de 1956 se tiennent le 2 janvier. Ce sont les dernières élections législatives de la Quatrième république, après les élections de novembre 1946 et de juin 1951. Mode de scrutin L'Assemblée nationale est composée de 626 sièges pourvus au scrutin ...
Season of television series Season of television series The BachelorSeason 23Promotional posterStarringColton UnderwoodPresented byChris HarrisonNo. of contestants30WinnerCassie Randolph No. of episodes12ReleaseOriginal networkABCOriginal releaseJanuary 7 (2019-01-07) –March 12, 2019 (2019-03-12)Additional informationFilming datesSeptember 21 (2018-09-21) –November 15, 2018 (2018-11-15)Season chronology← PreviousSeason 22Next →Season 24List of e...
State museum at Itanagar, Arunachal Pradesh, India Jawaharlal Nehru State MuseumEntrance of Jawaharlal Nehru MuseumLocationState Museum Road,Itanagar 791111Coordinates27°06′07″N 93°37′30″E / 27.102036°N 93.625003°E / 27.102036; 93.625003Typeethnographic and archeologicalOwnerGovernment of Arunachal Pradesh Diorama and wax figures of the Monpa people at the Jawaharlal Nehru Museum The Jawaharlal Nehru State Museum (or simply Jawaharlal Nehru Museum) is the s...
Painting by Jean-Auguste-Dominique Ingres The SourceLa SourceArtistJean-Auguste-Dominique Ingres, Alexandre Desgoffe, Paul Balze Year1856Mediumcanvas, oil paintDimensions163 cm (64 in) × 80 cm (31 in)LocationMusée d'Orsay, Paris, France CollectionDepartment of Paintings of the Louvre, Musée d'Orsay Accession No.RF 219 IdentifiersJoconde work ID: 000PE001514Bildindex der Kunst und Architektur ID: 20364924[edit on Wikidata] The Source (French: La S...
Alvin and the Chipmunks:The Road ChipPoster resmiSutradaraWalt BeckerProduser Janice Karman Ross Bagdasarian, Jr. Ditulis oleh Randi Mayem Singer Adam Sztykiel Berdasarkan Alvin and the Chipmunksoleh Ross Bagdasarian Sr. The Chipettesoleh Janice Karman Pemeran Jason Lee Tony Hale Kimberly Williams-Paisley Josh Green Justin Long Matthew Gray Gubler Jesse McCartney Kaley Cuoco Anna Faris Christina Applegate Penata musikMark MothersbaughSinematograferPeter Lyons CollisterPenyuntingRyan Fol...
Golf tournament Sanderson Farms ChampionshipTournament informationLocationJackson, MississippiEstablished1968Course(s)Country Club of JacksonPar72Length7,461 yards (6,822 m)Organized byCentury Club CharitiesTour(s)PGA TourFormatStroke playPrize fundUS$8,200,000Month playedOctoberTournament record scoreAggregate263 Dan Halldorson (1986)To par−24 Scott Stallings (2012)Current champion Luke ListLocation mapCC of JacksonLocation in United StatesShow map of the United StatesCC of JacksonLoc...
لمعانٍ أخرى، طالع بريت كلارك (توضيح). هذه المقالة يتيمة إذ تصل إليها مقالات أخرى قليلة جدًا. فضلًا، ساعد بإضافة وصلة إليها في مقالات متعلقة بها. (يوليو 2019) بريت كلارك (لاعب تنس الطاولة) معلومات شخصية الميلاد سنة 2000 (العمر 23–24 سنة) الطول 188 سنتيمتر[1] الجنسية �...
Cet article est une ébauche concernant une localité anglaise. Vous pouvez partager vos connaissances en l’améliorant (comment ?) selon les recommandations des projets correspondants. StallingboroughGéographiePays Royaume-UniNation constitutive AngleterreRégion Midlands de l'EstRégion Yorkshire-et-HumberComté cérémonial LincolnshireZone North East LincolnshireCoordonnées 53° 35′ 20″ N, 0° 11′ 01″ OFonctionnementStatut Paroisse civ...
This article is about the men's 7-a-side rugby union team. For the women's team, see Portugal women's national rugby sevens team. For the men's 15-a-side rugby union team, see Portugal national rugby union team. Rugby teamPortugalUnionFederação Portuguesa de RugbyNickname(s)The Lobos (The Wolves)Coach(es)Frederico Sousa Team kit Change kit First international Portugal 6 - 24 Namibia (Catania, Italy; 1992-05-27)Largest win Hungary 0 - 82 Portugal (Sopot, Poland; 2009-05-1...
يفتقر محتوى هذه المقالة إلى الاستشهاد بمصادر. فضلاً، ساهم في تطوير هذه المقالة من خلال إضافة مصادر موثوق بها. أي معلومات غير موثقة يمكن التشكيك بها وإزالتها. (ديسمبر 2018) 27°12′44″N 31°20′21″E / 27.21222°N 31.33917°E / 27.21222; 31.33917 محمية وادي الأسيوطي بأسيوط، هي محمية إكثار أحيا�...
List of buildings of medium historical significance in Hong Kong Grade III historic buildings (Chinese: 香港三級歷史建築列表) are those selected by Hong Kong's Antiquities and Monuments Office as those buildings which are Buildings of some merit, but not yet qualified for consideration as possible monuments. These are to be recorded and used as a pool for future selection. Note: This list is accurate as of 6 November 2009.[update][1] A territory-wide gr...
هاشم خميس معلومات شخصية الاسم الكامل هاشم خميس حسن الميلاد 17 يوليو 1969 (العمر 54 سنة)العراق مركز اللعب حارس مرمى الجنسية العراق معلومات النادي النادي الحالي القوة الجوية (مدرب حراس) المسيرة الاحترافية1 سنوات فريق م. (هـ.) 1990-2003 القوة الجوية (-) 1989–2000 القوة الجوية - 2000-2003 السل�...
