Гуарино да Верона (на италиански: Guarino da Verona; Guarino Veronese; Guarino Guarini; * 1374 във Верона, Италия; † 4 декември 1460 във Ферара) е италиански учен, поет и хуманист през ренесанса.

От 1403 г. Гуарино учи пет години гръцки в Константинопол в училището на Мануил Хрисолор, с когото се запознава още в Италия. Гуарино превежда от гръцки целия Страбон, около 15 от речите за герои на Плутарх и произведения на Лукиан и Исократ. Той пише също латинска елементарна граматика.

Остатъкът от живота си той преподава гръцки и история във Верона, Флоренция, Венеция и Ферара.

През 1429 г. Николо III д’Есте го назначава във Ферара за възпитател на син си принц Леонело. Там той основава частно училище. През 1436 г. чрез подкрепата на Леонело д’Есте той е назначен за професор по гръцки на университет Ферара.

Жени се за Тадеа Кендрата. Най-малкият му син е хуманистът Батиста Гуарино (* 1434; † 1513).^[1]

• Epistolario (3 книги). Edidit R. Sabbadini. 1915 – 19 (1967).
• Carmina. Edidit A. Manetti. 1985.

• Gino Pistilli: GUARINI, Guarino (Guarino Veronese, Varino). Mario Caravale: Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). 60 (Grosso–Guglielmo da Forlì), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 2003
• Sesto Prete: Die Leistungen der Humanisten auf dem Gebiete der lateinischen Philologie. Philologus 109 (1965), S. 259 – 269.
• Renate Schweyen: Guarino Veronese. Philosophie und humanistische Pädagogik (= Humanistische Bibliothek. Reihe 3: Skripten. Bd. 3). Fink, München 1973, ISSN – 9494 0177 – 9494
• Dorothee Gall: Guarino de Verona. Der Neue Pauly (DNP), Suppl. 6: Geschichte der Altertumswissenschaften. Biographisches Lexikon. Peter Kuhlmann, Helmuth Schneider. Stuttgart / Weimar. Metzler 2012, Sp. 516 – 518.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Гуарино да Верона.

• Guarino da Verona, newadvent.org
• Guarino da Verona (Ferrara)