Идентификационният код на града според въведеният през 2020 г. Кодификатор на административно-териториалните единици и територии на териториалните общини (КАТОТТГ) е: UA61040150010018110.[1]
Збараж е включен сред 39-те града на Украйна с най-голям брой исторически паметници. Населението на града е 13 587 души (към 2020 г.). Разстоянието до Тернопил е 17 км.
В Украйна съществува и село с това име (Збараж) във Винишка област.
Разположен е на Волин-Подолското възвишение, сред планините Медобори, на двата бряга на река Гнизна — приток на Серет.
История
Археологическите разкопки продължават в покрайнините на града; открити са мезолитно селище (8 хиляди години пр. Хр.), селища натрипилската, черняховската, лука-райковецката и киеворуската култура, гробище от VIII–IX век.
Този волински град е споменат за първи път в летописи през 1211 г., но много преди това градът на реката Гнизна е един от най-укрепените регионални центрове на Галицко-Волинското княжество. Известно е, че през XIII век градът е принадлежал на полската кралица Лешкова Бялата (до 1219 г.)
През 1474 г., когато татарската орда се приближава до крепостните стени на града, защитниците на Збараж, водени от княз Василий Васильович Несвицки[5] изгарят заедно с крепостта. Син на Корибут — княз Иван Збаражки — е убит, жена му и най-малкият му син са взети в плен заедно с други жители от татарите. Замъкът преминава в ръцете на княз Васил, който през 1481 г. го дава на сина си Семен.
През 1587 г. на мястото на стария замък е построен нов. През 1598 г. градът отново е разрушен от татарите.
Между 1626 и 1631 г. е издигнат нов замък-крепост, който е разрушен в големи части през 1675 г. По-късно от средата на XIX век нататък се извършват множество реконструкционни дейности, придали съвременния вид на замъка.
Градът най-вече е известен със събитията от Украинско-полската война от 1648-1657 г., а именно с обсадата от 1649 г. Тогава войските на Богдан Хмелницки обсаждат силния коронен гарнизон в Збараж. На помощ на обкръжените се притичва избрана армия, водена от самия крал Ян II Кажимеж. Хетманът напада поляците край Зборово (това е недалеч от Збараж) и почти успява да плени краля. Намесва се съюзникът на Хмелницки – кримският хан Ислам-Гирей III, който заплашва да премине на страната на Ян II Кажимеж, ако военните действия не бъдат прекратени. Чувствайки се в безизходица, полският крал изпраща посланици при Хмелницки, за да поиска примирие. Но в последния момент канцлерът Осолински, който е в лагера, успява да влезе в тайни преговори с Ислам-Гирей III. Той се опитва с щедри подаръци и обещания да го склони на страната на мира. След това ханът губи интерес, коя от двете враждуващи страни ще получи надмощие, и се съгласява, предава казаците и прекратява военните действия срещу поляците. Кримският хан, който по този начин спасява полската армия и краля от поражение, получава парично възнаграждение за предателството си спрямо Хмелницки и се оттегля в Крим.
През 1675 г. Шишман Ибрахим Паша (Şişman İbrahim Paşa) с турско-татарската армия унищожава Подолия, Волиния, Червена Рус (Бар, Теребовля, Тернопол, Подгайци). На 27 юли1675 г. замъкът Збараж е превзет (бива значително разрушен), градът е напълно опожарен, жителите са избити, а младежите са изпратени в затвор. Градът е освободен от данъци за 12 години. Градът принадлежи на князете Вишневецки, последният, до 1744 г., е вилненският войвода Михайло Серваций Вишневецки (?–1744 г.). След него градът преминава в собствеността на рода Потоцки.
Според писмото на М. Потоцки от лагера край Нараево, през 1734 г. отряд от московски войски напуска Тернопол в посока Збараж. В средата на XVIII век градът административно принадлежи към Волинското воеводство.[6]
През 1789 г по заповед на правителството във Виена е основана гимназия с немски език на обучение. Действала е в помещенията на бившия Бернардински манастир. През 1805 г. тя е преместена в град Бережан. Според градска легенда гимназията е прехвърлена от Збараж след многобройни оплаквания от местни жители.[7]
През 1797 г. император Франц II утвърждава герба на града — изобразен е възседнал на кон Св. Георги, който убива дракон.
На 25 ноември 1906 г. е открита железопътната линия Тернопол–Збараж.[8]
Първа световна война
През 1916 г. за обеспечаване на настъплението на Брусилов, градът е свързан с железопътна линия с Шепетовка. За строителството са използвани релси и траверси от ж.п. трасето Велики Бирки — Гримайлов (напълно демонтирано).[8]
Западноукраинска народна република
Снимка на Збараж върху пощенска картичка от 1925 г. (на полски език)
В началото на ноември 1918 г. градът влиза в състава на възстановената украинска държава и става център на повят в Западноукраинската народна република. Андрий Шмигелски е представител от Збаражки окръг в Украинския национален съвет (парламента) на Украинската народна република (поради малкия брой жители градът няма свой делегат в съвета).
Втора световна война
През 1939 г. има въстание срещу „властта на Съветите“ в Збаражски окръг, ръководено от активисти на Организацията на украинските националисти, извършено е нападение срещу клона на НКВД.[9] По време на германо-нацистката окупация в града функционира принудителен трудов лагер за евреи, чието първо споменаване е от април 1943 г., а последното през юли 1943 г.
Съветска окупация
Поради почти пълното унищожаване на Тернопол в резултат на ожесточени боеве, някои регионални институции и организации биват разположени в Збараж в периода 1944-1946 г.[10]
През 2011 г. Националанта банка на Украйна издава юбилейна монета, посветена на 800-та годишнина от основаването на града.
На 29 август 2015 г. е открит реставриран паметник на Адам Мицкевич с участието на ръководителя на Тернополската областна държавна администрация Степан Барна, и полски гости, водени от посланика на Полша в Украйна – Хенрик Литвин.[11]
През 1994 г. Збаражкият замък става част от новосъздадения Държавен историко-архитектурен парк в град Збараж, на базата на който през януари 2005 г. с указ на президента на Украйна е създаден Националният парк „Замъците на Тернополска област“.
Край Збараж се намира отсечка от магистрала E85 Клайпеда—Александруполис (с него съвпада и автомобилния път Одеса—Брест). Едно от транспортните предимства на града е неговата близост до областния център Тернопил.
автогара (крайградски и междуградски маршрути, по-специално има маршрут Збараж–Буковел)
градски редовен автотранспорт
таксита.
Средства за масова информация
Периодични издания:
Вестник „Амвон“— регионално религиозно-обществено списание. Регистрирано на 12 август1991 г. Основател — Тернополска (Збаражка) духовна семинария „Св. Равноапостоли Кирил и Методий“; редактор — Р. Сливка.
На градското гробище са погребани стрелци от Украинския доброволчески легион, жертви на сталинските репресии (препогребани тук). Украинският доброволчески легион е военно формирование в рамките на Австро-Унгарската армия, първоначално бригада, формирана по време на Първата световна война въз основа на национални признаци, съствена от украинци, живеещи на територията на Австро-Унгария и изповядващи украинофилски възгледи; по-късно влиза в състава на Галицийската армия на Западноукраинската народна република, както и в най-боеспособните части на армията на Украинската република, т. нар. киевски доброволци, формирани от руски военнопленници.
В парк „Богдан Хмелницки“ има мемориален комплекс в чест на съветските войници, загинали по време на освобождението на Збараж и близките села през март 1944 г. от германската нацистка окупация. Погребани са над 680 войници. Отначало войниците са погребани в гробищния парк. През 1984 г. в парк „Богдан Хмелницки“ е създаден мемориален комплекс, където останките на войниците са пренесени от индивидуални гробове и от цивилното гробище. В комплекса има 32 братски и индивидуални гроба, върху които са монтирани лабрадоритни плочи с гравирани фамилни имена.[18]
Сградата на общинската администрация на Збараж, 2014 г.
Източници
↑Децентралізація. місто Збараж // Архивиран от оригинала на 2024-02-15. Посетен на 2024-02-15. (на украински)
↑ абKowalski, Mariusz. Księstwo Zbaraskie // Księstwa Rzeczpospolitej: państwo magnackie jako region polityczny. Warszawa, Instytut Geografii i Przestrzennego Zagospodarowania im. S. Leszczyckiego Polskiej Akademii Nauk, 2013. ISBN 978-83-61590-27-9. Посетен на 2024-02-24. (на полски)
↑ абKowalski, Mariusz. Księstwa w przestrzeni politycznej I Rzeczpospolitej // Rola geografii społeczno-ekonomicznej w badaniach regionalnych. Kielce, Instytut Geografii AŚ, PTG, 2007. str. 177–186. (на полски)
↑Tomasz Kunzek. Przewodnik po województwie Tarnopolskim… — S. 115.
↑H. Dymnicka-Wołoszyńska. Potocki Stanisław h. Pilawa (1698—1760) // Polski Słownik Biograficzny. — Wrocław — Warszawa — Kraków — Gdańsk — Łódź, 1984. — t. XXVIII/1, zeszyt 116. — стр. 157. (на полски език)
↑Бережанська Земля: Історично-Мемуарний Збірник. — Ню Йорк — Лондон — Сидней — Торонто, 1970. — Т. 1. — С. 56—57.
↑ абЮ. Томін, Ю. Романишин, Р. Коритко, І. Паращак. Перша колія: до 150-річчя Львівської залізниці. — Львів : ТзОВ «Західноукраїнський Консалтинговий Центр» (ЗУКЦ), 2011. — 496 с.; іл. — С. 52. — ISBN 978-617-655-000-6.
↑О. Гаврилюк, І. Крочак, О. Петровський. Тернопіль: сторінки минулого і сьогодення. — Тернопіль: Астон, 2010. — 120 с.; іл. — С. 62. — ISBN 978-966-308-349-0
↑О. Гаврилюк, І. Крочак, О. Петровський. Тернопіль: сторінки минулого і сьогодення. — Тернопіль: Астон, 2010. — 120 с.; іл. — С. . — ISBN 978-966-308-349-0
.svg)
.jpg)
.JPG)
