| Галицко-Волинско княжество |
|
|
![]() |
| Континент | |
|---|
| Столица | Володимир, Холм, Лвов |
|---|
| Официален език | старобългарски (църковнославянски), източнославянски |
|---|
| Религия | източно православие |
|---|
| Форма на управление | |
|---|
| Галицко-Волинско княжество в Общомедия |
Галицко-Волинското княжество (на украински: Га́лицько-Воли́нське князівство) или Кралство Рус, е късносредновековна монархия в Източна Европа, съществуваща като самостоятелна единица между 1199 г. и 1349 г. Управлявана е от князе и крале от династиите на Рюриковичите, Пястите и Гедиминовичите.
История
През VI-VII в. земите на бъдещите княжества Галиция и Волин са населени с племена, обединени в племенни съюзи. В паметници от началото на VII в. се споменават дулебите, а в края на същото столетие – бужани, червяни (или зверяни), иличи и бели хървати, чиито поселения наброяват между 200 и 300. До средата на IX в. съществува племенно обединение на волиняните.[1]
През 981 г. Галицкото и Волинското княжество окончателно биват включени в състава на Киевска Рус от Владимир I Велики.
В края на XII в. волинският княз Роман Мстиславич присъединява към земите си и тези на Галиция (на югозапад от волинските земи). Обединеното Галицко-Волинско княжество е създадено от него през 1199 г.
Скоро след коронацията на Данило Романович през 1253 г., князът поема защитата на Киев от татаро-монголските войски, а след опустошаването на центъра на Киевска Рус, той се превръща в неин наследник.
Източници
Нормативен контрол | |
|---|
|
