Долно Неволяни

Тази статия е за селото в дем Суровичево. За другото село Неволяни (днес Скопия) в дем Лерин вижте Горно Неволяни.
Долно Неволяни
Βαλτόνερα
— село —
Гърция
40.6331° с. ш. 21.5831° и. д.
Долно Неволяни
Западна Македония
40.6331° с. ш. 21.5831° и. д.
Долно Неволяни
Леринско
40.6331° с. ш. 21.5831° и. д.
Долно Неволяни
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемСуровичево
Географска областСаръгьол
Надм. височина602 m
Население172 души (2021 г.)
Пощенски код530 75
Телефонен код2386

Долно Нево̀ляни (на гръцки: Βαλτόνερα, Валт̀онера или Βαλτόνερο, Валтонеро, в превод Блатни води или Блатна вода, до 1928 година Κάτω Νεβόλιανη, Като Неволяни[1]) е село в Република Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.

География

Селото е разположено в северната част на котловината Саръгьол на 46 километра южно от град Лерин (Флорина) и на 6 километра югоизточно от Айтос в близост до източния бряг на езерото Зазерци (Зазари).

История

В Османската империя

В XIX век Долно Неволяни е малко мюсюлманско село. Селото е наричано Долно Неволяни, за да се различава от другото леринско село Неволяни – наричано Горно Неволяни (днес Скопия).

В 1889 година Стефан Веркович пише за Неволяни:

„ Село Николян с 50 мохамедански и 10 християнски къщи. Данъкът на мохамеданите е 7250 пиастри, а на християните - 1010 пиастри и отделно инание-аскерие 630 пиастри. Жителите му се занимават със земеделие и скотовъдство.[2] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Неволяни има 150 жители турци и 150 жители цигани.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долно Неволяни е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак със 76 къщи.[4]

В Гърция

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Долно Неволяни попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Неволян (Невољан) има 10 къщи славяни християни и 10 къщи турци.[5] След разгрома на Гърция в Гръцко турската война в 1922 година мюсюлманското население напуска Неволяни и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Турция и власи от Епир. В 1928 година селото е чисто бежанско с 54 бежански семейства и 168 души.[6] В същата 1928 година селото е преименувано на Валтонера.[7]

Според изследване от 1993 година селото е смесено „бежанско-славофонско-влашко“, като понтийският език в него е запазен на средно ниво.[8] До 2011 година Долно Неволяни е част от дем Айтос.

Селото има силогос „Проодос“ (Прогрес) и футболен отбор „Тиела“ (Буря). Църквата в селото е посветена на Св. св. Константин и Елена и съборът е на техния празник - 21 май. Камбаната на църквата е донесена от бежанците от Понт.

Прекръстени с официален указ местности в община Долно Неволяни на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Даква Радина Ντάκβαρα Ντίνα Валтос Βάλτος[9]
Янкова Бара Γιάνγκου Μπάρα Та хорафа ту Яни Τά χωράφια τού Γιάννη[9]

Преброявания

  • 1913 – 204 жители
  • 1920 – 171 жители
  • 1928 – 219 жители
  • 1940 – 384 жители
  • 1951 – 353 жители
  • 1961 – 365 жители
  • 1971 – 319 жители
  • 1981 – 358 жители
  • 1991 – 357 жители
  • 2001 – 312 жители
  • 2011 – 232 жители

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 153-154. (на руски)
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 251.
  4. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
  6. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  7. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  9. ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1781. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“