Дебърска българска община |
Списък на българските учители в Дебърско в 1903 – 1904 г. |
|
Тип | училищно-църковна организация |
---|
Основана | 1870-те г., Османска империя |
---|
Закрита | 1913 г., Сърбия |
---|
Положение | несъществуваща |
---|
Седалище | Дебър |
---|
Езици | български |
---|
Дебърска българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Дебър, Османската империя, съществувало до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти.
История
През 1870-те години Дебърската българска община развива активна дейност срещу патриаршеския митрополит Антим с искане за присъединяване към Българската екзархия. През лятото на 1875 година в Дебърска епархия с правителствена заповед са проведени истилями (допитвания), като в Дебърска каза само 2 села и 20 къщи в Дебър подкрепят гръцката църква. Въз основа на резултатите от истилямите Дебърската българска община моли за отстраняване на Антим и назначаване на екзархийски наместник. Поради назряващата революционна криза обаче епархията не успява да получи екзархийски митрополит, а църквите в Дебър и Кичево са предадени на патриаршисткото малцинство.[1]
От 1888 глава на общината е Козма Дебърски, който на 21 декември 1897 година е избран за дебърски митрополит.[2]
Към 1896 година председател на общината е дебърският първенец Петър Бояджиев.[3]
Списък на българските учители в Дебърски окръг в 1903 – 1904
|
Номер |
Име |
Местоназначение |
Образование |
Заплата
|
Реканско
|
1. |
Т. Попбибов |
Беличица |
курсист |
30
|
2. |
Кирил Анастасов |
Жужне[4] |
манастир |
8
|
3. |
Авр. Дойчинов |
Бродец |
манастир |
12
|
4. |
Свещеник Филип |
Требища |
III клас |
12
|
5. |
Щ. Кръстев |
Битуше |
IV клас |
10
|
6. |
М. Джедов |
Галичник |
гимназия |
36
|
7. |
Илия Алексиев |
Галичник |
курсист |
30
|
8. |
П. Аджиевски |
Галичник |
III клас |
40
|
9. |
Ев. Джунгулов |
Галичник |
курсист |
20[5]
|
10. |
Н. Димитров |
Галичник |
IV клас |
20
|
11. |
М. Павлова |
Галичник |
II клас |
18
|
12. |
М. Ташкова |
Галичник |
III клас |
15
|
13. |
Н. Попов |
Лазарополе |
курсист |
24
|
14. |
К. Хаджитеофилов |
Лазарополе |
II клас |
20
|
15. |
И. Иванов |
Лазарополе |
II клас |
16
|
16. |
Хр. Димитров[6] |
Гари |
V клас |
30
|
17. |
Софр. Илиев |
Гари |
III клас |
10
|
18. |
М. Петков |
Тресанче |
курсист |
30
|
19. |
Авр. Спасов |
Тресанче[7] |
III клас |
12
|
20. |
Ст. Исаков[8] |
Селци |
манастир |
20
|
21. |
М. Арсов |
Росоки |
IV клас |
12
|
22. |
Свещеник Вениамин |
Росоки |
манастир |
5
|
23. |
Свещеник Исая |
Осой |
манастир |
8
|
24. |
Сер. Михайлов |
Горно и Долно Мелничани |
II клас |
19
|
Гостиварско
|
25. |
Соф. Угринов |
Леуново |
IV клас |
30
|
26. |
Свещеник Мойсей |
Леуново |
манастир |
6
|
27. |
Свещеник Тр. Угринов |
Маврово |
IV клас |
30
|
28. |
Архимандрит Арсений |
Маврово |
манастир |
6
|
29. |
Хр. Спасов |
Маврово |
VI клас |
20
|
Дебърско
|
30. |
К. Василев |
Райчица |
I клас |
12
|
31. |
Хр. Алексиев[9] |
Банища |
III клас |
10[10]
|
32. |
Гр. Костов |
Обоки |
II клас |
7
|
33. |
Спиро Попов |
Ърбеле |
манастир |
5
|
34. |
Хр. Янчев |
Селце |
II клас |
14
|
35. |
Свещеник Наум |
Ябланица |
II клас |
15
|
36. |
Свещеник Миленко |
Стеблево |
III клас |
10
|
37. |
Свещеник Йован |
Себища |
манастир |
8
|
38. |
Сп. Иванов |
Клене |
II клас |
6
|
39. |
З. Ангелов |
Модрич |
I клас |
10
|
40. |
Ив. Гюров |
Дренок |
IV отделение |
7
|
41. |
Ст. Попкипров |
Луково |
I клас |
18
|
42. |
Арсени Тасев |
Кърчища |
IV отделение |
5
|
Галерия
- Кореспонденция на Дебърската българска община с българския екзарх Йосиф I.
-
Писмо до Българската църковна община в Дебър от Българската екзархия, 3 октомври 1893, с. 1
-
Писмо до Българската църковна община в Дебър от Българската екзархия, 3 октомври 1893, с. 2
-
Писмо от Българската църковна община в Дебър до екзарх Йосиф I, 27 октомври 1893
Бележки
- ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 97.
- ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982.
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 66.
- ↑ На трета страница пише в Нистрово.
- ↑ №7, 8 и 9 са задраскани и заменени с Хр. Атанасов - главен учител, 50 лири заплата. Срещу Илия Алексиев е посочено Тресонче.
- ↑ Задраскан и заменен с неясно име.
- ↑ Задраскано и посочено Селци.
- ↑ Задраскан.
- ↑ Задраскан и заменен със Стр. Пописайов.
- ↑ Поправено на 20.