Градско (община Градско)

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Градско.
Градско
Градско
— село —
41.5775° с. ш. 21.9428° и. д.
Градско
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаГрадско
Географска областКлепа
Надм. височина122 m
Население2219 души (2002)
Пощенски код1420
МПС кодVE
Официален сайтwww.gradsko.gov.mk
Градско в Общомедия

Градско (на македонска литературна норма: Градско) е село в централната част на Северна Македония, община Градско.

География

Селото е разположено в областта Клепа, на десния бряг на река Вардар, южно от град Велес, на пътя, свързващ Велес с Тиквеш и Гевгели.

История

Гарата в Градско през Първата световна война

Източно от селото се намират останките на древния град Стоби. Именно от близостта на днешното село до градището произхожда и името на Градско. Самото селище Стоби е опустошено и изоставено след земетресение през 518 г. след Христа, а по късно околността става известна като Пустия град, Пустоград.

В XIX век Градско е българско село във Велешка кааза, нахия Клепа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Градско е посочено като село с 11 домакинства и 49 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Градско има 110 жители, всички българи християни.[2]

Градско през Първата световна война

В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Градско има 144 българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война 3 души от Градско са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

При българското настъпление срещу Сърбия по време на Първата световна война на 31 октомври и 1 ноември 1915 година край Градско се разиграва тежко сражение между френски части и Пета пехотна дунавска дивизия.

Железопътна гара Градско, разрушена от германските войски при оттеглянето им в 1944 година
Запазена част от Гара Градско

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Пустоград (Pustograd) като руини, а Градско като българско християнско село.[5]

Малкото някога село Градско, разположено на стратегическия път, свързващ Скопие със Солун, се развива изключително интензивно покрай железопътната линия и изградената на нея жп гара. Отдалечеността на гарата с около 2 км в източна посока от селото е причина да се изгради новото Градско край самата гара.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Благой П. Дубровски от Кавадарци е български кмет на Градско от 9 август 1941 година до 24 август 1942 година. След това кметове са Петър К. Тошев от Прилеп (17 септември 1942 – 5 ноември 1943), Атанас Б. Велков от Скопие (19 ноември 1943 – 19 май 1944) и Кирил Манчев Костов от Велес (19 май 1944 – 9 септември 1944).[6]

Строежът на централната селска църква „Свети Георги“ е започнат през април 1988 година, когато архиепископ Гаврил Охридски и Македонски поставя темелния камък, и е завършен на 25 юни 1996 година, когато църквата е осветена от архиепископ Михаил Охридски и Македонски. Живописта е дело на зографа Атанас Ташковски от Кавадарци.[7]

Градско е едно най-големите села в цяла Северна Македония, административен център на едноименната община Градско. Край селото има възстановен паметник на 242 български войници от Пета пехотна дунавска дивизия, загинали в сраженията през Първата световна война.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 2219 жители, от които:[9]

Националност Всичко
македонци 1920
албанци 6
турци 7
роми 48
власи 0
сърби 14
бошняци 215
други 9

Личности

Родени в Градско
Починали в Градско
  • Димитър Думбалаков (1872 – 1915), български военен и революционер
  • Златан Чернев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[10]
  • Илчо Савов Байчев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[11]
  • Тодор Станчев (? – 1915), български военен деец, поручик

Бележки

  1. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184 – 185.
  2. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
  3. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118 – 119. (на френски)
  4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
  5. ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941 – 1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  7. ↑ Парохија Градско – цркви и манастири // Повардарска епархија, 30 юни 2008 г. Посетен на 16 февруари 2014 г.
  8. ↑ Агенция Фокус. „Почетоха паметта на загиналите български войници и офицери край Градско, Македония“
  9. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 декември 2007 
  10. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 391, л. 28; а.е. 389, л. 27
  11. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 518, л. 4а
     Портал „Македония“         Портал „Македония“