Горно Папратско

Горно Папратско
Πτεριά
— село —
Гърция
40.5055° с. ш. 21.0545° и. д.
Горно Папратско
Западна Македония
40.5055° с. ш. 21.0545° и. д.
Горно Папратско
Костурско
40.5055° с. ш. 21.0545° и. д.
Горно Папратско
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Надм. височина820[1] m
Население92 души (2021 г.)
ДемонимГорнопапратчѐни

Горно Па̀пратско, още Папърско (на гръцки: Πτεριά, Птерия, понякога Άνω Πτεριά, Ано Птерия, среща се и формата, Φτεριά, Фтерия, до 1926 година Άνω Παπράτσκον, Ано Папрацкон,[2] на албански: Prapacka e Sipërme) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География

Селото е разположено на 22 километра западно от демовия център Костур и на 5 километра от гръцко-албанската граница, в северните поли на Алевица. На северозапад Папратско граничи с Шак (Комнинадес), на югозапад с Тръстика (Акондио), на юг с Гръче (Птелея), на изток с Ошени (Ини). Преди 1923 година махалите на Папратско са Горно Папратско, южната махала, разположена на хълм, населена с албанци мюсюлмани, Долно Папратско, северната махала в равнината, населена с българи заселници, които освен български говорят и албански и Средната махала (на албански Mehalla e Mesi), разположена на хълм между българската и албанската.[3]

История

В Османската империя

Горно Папратско е традиционно българско село, потурчено в немирните години при управлението на Али паша Янински.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Горно Папратско има 330 жители българи мохамедани.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Папраско е чисто турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 40 къщи.[5]

Селото праща башибозук, който опожарява и разграбва съседните български села по времето на Илинденското въстание.[6]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско 350 жители.[7] Според Георги Константинов Бистрицки Горно Папратско преди Балканската война има 45 помашки къщи.[8]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Горно Папратско е обозначено като българо-турско селище.[9]

До 1923 година фамилиите в Горно Папратско са Дубарови (Dubara), Кондови (Kondo), Лиманеви (Limani), Пайолеви (Pajolli) и други.[10]

В Гърция

През войната в селото влизат гръцки части и в 1913 година вследствие на Междусъюзническата война попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горно Папратско има 50 къщи славяни мохамедани.[11]

В 1924 година мюсюлманското население на Горно Папратско се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци, бежанци от Мала Азия, които в 1928 година са 181[12] или според други данни 49 семейства и 194 души.[13][1]

В 1926 година името на селото е преведено на гръцки като Птерия (в превод Папратско).

През Втората световна война в Горно Папратско е създадена въоръжена мухаджирска чета за терор над българското население.[14]

Жителите традиционно произвеждат жито, леща и тютюн.[14]

Прекръстени с официален указ местности в община Папратско на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Четирска река[15] Κόρε Ρέκα Ано Рема Άνω Ρέμα[16] река, минаваща Ю от Папратско[15]
Вишомо[15] Βίσομο Лептокария Λεπτοκαριά[16] местност във Флацата, С от Папратско[15]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 442[14][18] 351[14] 181[14] 312[14] 275[14] 333[14] 342[14] 269[14] 207[14] 165 133 92

Бележки

  1. ↑ а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 502 - 503. (на албански)
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  5. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 101. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 76.
  7. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ano Fteria Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  8. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  9. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  10. ↑ а б Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 503. (на албански)
  11. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  12. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ano Fteria., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726033935/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/079.htm, посетен на 25 февруари 2008 
  13. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
  15. ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  16. ↑ а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
  17. ↑ Информатори са Мехмет Ибрахим Дубаря, 65-годишен, неграмотен работник, от Патратско и Камил Лимани, 63-годишен, неграмотен земеделец от Папратско и двамата към 8 юни 1976 година живеещи в Бичкан, Люшня.
  18. ↑ Заедно с Долно Папратско.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“