PROFILPELAJAR.COM

Личища
Πολυκάρπη
	Личища Πολυκάρπη
— село —
	Личища Личища Личища
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Костур
Географска област	Пополе
Надм. височина	618 m
Население	644 души (2021 г.)
Демоним	Личишчѐни
Пощенски код	521 00
Телефонен код	2467

Лѝчища (произношение в местния говор Лѝчишча, на гръцки: Πολυκάρπη, Поликарпи, до 1926 година Λίτσιστα, Лициста^[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Костур, област Западна Македония.

География

Селото се намира на източния бряг на Костурското езеро, точно срещу демовия център Костур (Кастория) на един километър северно от Маврово (Маврохори). Южно от селото, между него и Маврово, минава Стара река (Ксиропотамос), която в миналото е заблатявала целия район.

История

Етимология

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е първоначален патроним на -ишчи < -itji, който произхожда от личното име Лико, хипокористикон от Илия.^[2]

В Османската империя

За църквата „Свети Атанасий“ се смята, че е средновековна.^[3]

В XIX век Личища е малко село в Костурска каза на Османската империя. В началото на века френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил пише за селото:

„

Личища, 50 семейства българи и турци.^[4]

“

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Личища (Lichista) живеят 1200 гърци.^[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Личища има 270 жители българи и 120 турци.^[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Личища е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 100 къщи.^[7]

В началото на XX век Личища е едно от малкото патриаршистки села в Костурско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Личища има 560 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.^[8]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-турско с 340 жители гърци и 500 турци.^[9]

В 1911 година в Личища е построено ново гръцко училище в неокласически стил, а в 1913 – църквата „Света Варвара“.^[10] Според Георги Константинов Бистрицки Личища преди Балканската война има 50 български и 50 турски къщи.^[11]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Личища е обозначено като българо-турско селище.^[12]

В Гърция

През Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. През 20-те години на XX век в Личища на мястото на изселилите се в Турция турци са заселени гърци бежанци от Турция, които в 1928 са 195^[13]^[14] или според други данни 31 семейства със 140 души.^[15]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Личишча има 70 къщи славяни християни и 95 къщи турци.^[16]

В 1926 селото е прекръстено на Поликарпи. В Гражданската война 5 деца от Личища са изведени от страната от комунистическите части като деца бежанци.^[17]

Прекръстени с официален указ местности в община Личища на 5 май 1969 година
Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Доброника^[18]	Ντομπρονίκα	Калиники	Καληνίκη^[19]	местност СИ от Личища^[18]
Пенга^[18]	Πέγκα	Алонаки	Ἀλωνάκι^[19]	местност И от Личища^[18]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	380^[20]	585^[20]	585^[14]	735^[14]	605^[14]	645^[14]	620^[14]	780^[14]	781^[14]	728	747	644

Личности

Родени в Личища

Васил Личищки (? - 1903), български свещеник
Димитър Керамичиев (1936 – 2008), психолог от Северна Македония
Тръпко Василев (1876 - 1970), български художник и галерист, открил първата художествена галерия в София - Тръпковата галерия
Фоти Керемедчиев, български революционер, деец на „Охрана“

Бележки

↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 182.
↑ Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 27.
↑ Pouqueville, F. Voyage dans la Grece. Paris, 1820, v.III, 358.
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikarpi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
↑ Официален сайт на бившия дем Македни^{[неработеща препратка]}
↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikarpi., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035519/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/004.htm, посетен на 6 февруари 2008
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 29. (на македонска литературна норма)
↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikarpi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
↑ ^а ^б ^в ^г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
↑ ^а ^б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
↑ ^а ^б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 28. (на македонска литературна норма)

[1] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.

[Дуриданов_182-2] Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 182.

[Преглед-3] Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 27.

[4] Pouqueville, F. Voyage dans la Grece. Paris, 1820, v.III, 358.

[5] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)

[6] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.

[7] Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)

[8] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)

[9] Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikarpi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..

[10] Официален сайт на бившия дем Македни^{[неработеща препратка]}

[11] Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.

[12] Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.

[13] Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikarpi., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035519/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/004.htm, посетен на 6 февруари 2008

[Симовски_29-14] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 29. (на македонска литературна норма)

[15] Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012

[16] Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)

[17] Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikarpi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..

[Ген-18] а ^б ^в ^г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.

[Περὶ_μετονομασίας-19] а ^б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)

[Симовски_28-20] а ^б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 28. (на македонска литературна норма)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

PROFILPELAJAR.COM

Личища

География

История

Етимология

В Османската империя

В Гърция

Личности

Бележки

Read other articles:

Sala Regional Toluca del Tribunal Electoral del Poder Judicial de la Federación

B

Philippines

Западный округ (Краснодар)

LG Optimus 7

普密蓬·阿杜德

乌克兰总理

哈萨克斯坦总统

أشرف بن شرقي

Fontenelle Reservoir

Bernhard Schachner

Вінницький навчально-науковий інститут економіки Західноукраїнського національного університету

The Breaks (TV series)

Butcher's Film Service

Dover Mall

Neuropterida

ヒカリデユール

Katrin Sass

畑恵

Superliga e Futbollit të Kosovës 2016-2017