Статица

Статица
Μελάς
— село —
Музеят на Павлос Мелас
Гърция
40.7033° с. ш. 21.2644° и. д.
Статица
Западна Македония
40.7033° с. ш. 21.2644° и. д.
Статица
Костурско
40.7033° с. ш. 21.2644° и. д.
Статица
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Географска областКореща
Надм. височина1000[1] m
Население70 души (2021 г.)
ДемонимСтатичѐни
Статица в Общомедия

Стàтица или по-рядко Статища (на гръцки: Μελάς, Мелас, до 1927 година Στάτιστα, Статиста[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География

Статица е най-северното село в дема и отстои на 30 километра северно от демовия център Костур и на 15 километра североизточно от Кореща (Неос Икисмос). Разположено е в областта Кореща (Корестия) между разклоненията на планината Вич (Вици) – Лисец, Голината и Лунджер. През Долна Статица минава образуваната от Плинската река и Кутанов трап река Белица, която разделя селото на Одонакна махала и Одовакна махала. В 1940 година горната махала на селото – Горна Статица, е отделена административно като самостоятелно село.

В Статица има Музей на Павлос Мелас. В селото е разположен Статишкият манастир „Свети Илия“.[3]

История

В Османската империя

Изображение на Светите земи от „Свети Евстатий“ в Статица

В XV век в Стадица са отбелязани поименно 95 глави на домакинства.[4] В края на XIX век Статица е чисто българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Статича (Statitcha) живеят 900 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Статища (Statischta) е посочено като село в Костурска каза с 60 домакинства и 180 жители българи.[6]

В селото в 70-те години е отворено българско училище. Гръцкият владика пристига в Статица, за да се опита лично да го закрие.[7]

През 1896 година Гьорче Петров пише, че жителите на Статица са с арнаутски произход, но под влияние на околните села са загубили езика и народността си и се смятат за българи. Две години по-рано 60 от стоте къщи в селото са преминали под ведомството на Българската екзархия.[8] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Статица има 600 жители българи християни.[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Старица е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 120 къщи.[10]

В 1902 година по гръцки сведения в селото има 100 патриаршистки и 20 екзархийски семейства. След Илинденското въстание цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[11] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Статища има 960 българи екзархисти и функционира българско училище.[12]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко с 600 жители.[13] Според Георги Константинов Бистрицки Статица преди Балканската война има 100 български къщи.[14]

По време на Балканската война един човек от Статица се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[15]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

„ 3/4 ч. на североизток от с. Кономлати до реката е разположено българското с. Статица с 250 къщи. Селото се дели на две махали: Горна и Долна Статица. Има си българска църква със свещеник поп Христо и българско училище с учител Траян Гаджов от същото село. Населението признава за духовен началник Българския Екзарх Йосиф I и говорят чисто български язик.[16] “

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Горна и Долна Статица са обозначени като български селища.[17]

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 година селото е прекръстено на Мелас на името на гръцкия андарт Павлос Мелас, убит в селото в 1904 година. Между 1914 и 1919 година 9 души от Статица подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 – 3. В селото има 1 политическо убийство.[13] Емиграцията е много по-голяма, особено в посока отвъд океана.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горна Статица има 60 къщи славяни християни, а Долна Статица има 40 къщи славяни християни.[18]

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно – 53 души са убити, 66 семейства, общо 186 души се изселват в социалистическите страни, а 154 (или според други данни 135[13]) деца са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[1]

След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Статица на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Милкоцес Μίλκοτσες Плая Дина Πλαγιὰ Ντίνα[19]
Чесала[20] Τσέσαλα Каливия Καλύβια[19] местност във Вич, СИ от Горна Статица[20]
Плитка река Πλίντσκα Ρέμα Мела Рема Μελᾶ Ρέμα[19] река
Бела малина[20] Μπέλα Μαλίνα Врисес Βρύσες[19] местност във Вич[20]
Истерно Ίστερνο Плая Πλαγιά[19]
Голината[20] Γκολίνατα Гимнотопос Γυμνότοπος[19] връх във Вич (1918 m), С от Горна Статица[20]
Буката[20] Μπούκατα Оксиес Οξυές[19] местност във Вич, СЗ от Статица[20]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 609[1] 550[1] 501[1] 495[1] 233[21] 221[21] 187[21] 114[21] 97[21] 96 88 70
  • Икона на Рождество Христово, началото на XIX век
    Икона на Рождество Христово, началото на XIX век
  • Експонати от Музея на Павлос Мелас
    Експонати от Музея на Павлос Мелас
  • Униформа на гръцки андарт. Експонат от Музея на Павлос Мелас
    Униформа на гръцки андарт. Експонат от Музея на Павлос Мелас
  • Експонати от Музея на Павлос Мелас
    Експонати от Музея на Павлос Мелас

Личности

Реклама на Васил Димитров от Статица, емигрант в Гранит Сити, Илинойс, „първият българин зъботехник в Америка“
Васил Димитров
Родени в Статица
Починали в Статица

Бележки

  1. ↑ а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Πανδέκτης. Μετονομασίες οικισμών της Ελλάδας. Στάτιστα – Μελάς
  3. ↑ Τα μοναστήρια της Καστοριάς (μέρος 2ο) // Ιστορικά Καστοριάς. Посетен на 6 януари 2014.
  4. ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108 – 109.
  7. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360.
  8. ↑ Петров, Гьорче. Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 700 - 701.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  10. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
  11. ↑ Στάτιστα[неработеща препратка]
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  13. ↑ а б в Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Melas Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  14. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 204 и 880.
  16. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 25.
  17. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  18. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  19. ↑ а б в г д е ж Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
  20. ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  21. ↑ а б в г д Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 204.
  23. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 86. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“