Вич

Вич
Βέρνο
Вич от Българска Блаца
40.6492° с. ш. 21.3856° и. д.
Местоположение на картата на Леринско
Общи данни
Местоположение Гърция
Най-висок връхВич
Надм. височина2128 m
Вич в Общомедия
Вид от пътя Сетома – Жервени
Изглед към село Вишени и Вич зад него

Вич, често членувано Вичо, също Нередската планина или Неречката планина (на гръцки: Βέρνο, Верно, катаревуса: Βέρνον, Вернон, Βίτσι, Вици), е планина в Западна Македония, Гърция.[1]

Географска характеристика

Положение, граници, големина

Представлява голям планински масив, разположен в западната и югозападната част на Леринско и в североизточната част на Костурско. На север е отделена от планината Баба (Варнудас) от Писодерския проход (Бигла, 1550 m) и река Сакулева (Сакулевас). На юг достига до Костурското езеро (620 m) и планината Мурик (Мурики), от която е отделена от Клисурския проход (1150 m). На изток продължава като хълмистите разклонения Радош (Мала река). На запад Рулската река я отделя от Корбец (Трикларио), а на югозапад от Дъмбенската планина (Мали Мади).[1] На югозапад е областта Кореща, а на юг е областта Пополе. През планината минават два пътя, свързващи Костурско и Леринско – между селата Статица (Мелас) и Търсие (Тривуно) и между Българска Блаца (Оксия) и Бел камен (Дросопиги).[2]

Нейни разклонения са планините Върбица, Виновданец, Лисец, Рунджел, Полената, Кукул, Голината, Лунджер, Кайнак и други. Планината е на границата между демите Костур (на югозапад, Лерин на североизток и Суровичево на югоизток. Протежението е север-юг, като в края масивът завива на югоизток. Дължината на планината е приблизително 25 до 30 km от северозапад към югоизток, а дължината ѝ е около 20 до 25 km от югозапад към североизток.[2]

Върхове

Най-високият връх е Вич, който е на 2128 m надморска височина. Изкачването му може да стане от Прекопана (Перикопи, 1420 m) за 3 часа.[3]

Други върхове:

Върхове
Име Име Височина Местоположение
Вич Βίτσι 2123 m[1] в централната част, СЗ от Прекопана (Перикопи)
Одрец Αγία Παρασκευή, Οντρέτσι 1662 m[4] СИ от Българска Блаца (Оксия)
Клета Άγναντα, Κλέτα 1781 m[4] в централната част, С от Вич, ЮИ от Бабчор (Пименико)
Чаулата Αγνάντι, Τσαούλατα 1702 m[4] ЮИ над Търсие (Тривуно) и СИ над Турие (Корифи)
Лисец Αγνάντια, Λέσιτς 1825 m[4] ЮИ над Търнава (Прасино), З над Статица (Мелас)
Едрине Αγνάντια, Εντρινές 1508 m[4] С над Сребрено (Аспрогия)
Горче Αγραπιδιά, Γκόρτσε 1270 m[4] ЮЗ над Горно Неволяни (Скопия)
Горни Άγρια, Αχλαδιά, Γκόρνι 1186 m[4] СИ над Фотинища (Фотини), И над Кондороби (Метаморфоси)
Хасанова чука Αερορράχη, Αετός, Χασανόβα Τσούκα 1183 m[4] СЗ над Айтос (Аетос)
Орлов камен Αετόπετρα, Όρλωφ Κάμεν 1087 m[4] СИ над Кондороби (Метаморфоси)
Ветрила Ανεμόδαρτο, Βέτριλα 1401 m[4] И над Българска Блаца (Оксия), С от Черешница (Поликерасо)
Осоница Ανήλιο, Οσσονίτσα 1628 m[4] С над Неред (Полипотамо)
Сморо Ανηφορικό, Σμόρο 1748 m[4] ЮИ над Неред (Полипотамо)
Смилов Рид Ανθοβούνι, Σμίροφριτ, Σμίλοφριτ 1200 m – 1133 m[4] Ю над Неред (Полипотамо)
Ανθορράχη 1498 m[4]
Ανθ/γού Ιωαννίδη 1596 m[4] Ю от Турие (Корифи)
Каменик Ανθ/γού Παναγιώτου, Κάμενικ 1580 m[4] СЗ над Турие (Корифи)
Казана, Буручки рид Αντέρεισμα Λιαντζάκη, Καζάνα, Μπουρούτσκι Ρίντ 1600 m – 1500 m[4]
Чаулчето Αντ/ρχου Σκιαδοπούλου 1688 m[4] И над Турие (Корифи)
Рипарто Αυγό, Ριπάρτο 1252 m[4] ЮЗ от Българска Блаца (Оксия), СИ от Тиолища (Тихио)
Вардиче Βάρδας, Βάρδιτσε 1082 m[4] ЮИ над Горно Котори (Ано Идруса), СЗ над Айтос (Аетос) и ЮЗ над Негован (Фламбуро)
Варош Βάρος 1417 m[4] Ю от Черешница (Поликерасо)
Криво дърво Βελανιδιά, Κρίβο Ντάρβο 1195 m[4] ЮЗ от Олища (Мелисотопос)
Главата, Вельов връх Βέλιου Κορυφή, Γκλάβατα/Γκλαβάτα 1877 m[4] И от Бабчор (Пименико), Ю над Лаген (Триандафилия)
Габеро Γάβρος, Γκάμπερο 1043 m[4] С над Фотинища (Фотини), И над Кондороби (Метаморфоси)
Мачето, Сини камен Γαλαζόπετρα, Μάτσετο, Σίνη Κάμεν 1283 m[4] ЮИ над Долно Котори (Идруса), СЗ над Неред (Полипотамо)
Γεράκι 1401 m[4] СЗ от Сребрено (Аспрогия)
Камено Γεροδήμου, Κάμινο, Κάμενο 1664 m[4] ЮИ от Бабчор (Пименико), СИ от Вишени (Висиния)
Ямата Γιαμάτα 1195 m[4] З над Поздивища (Халара), С над Кореща (Корестия)
Баро Γιαννιού Κορυφή, Μπάρο 1352 m[4] СЗ над Поздивища (Халара), ЮЗ над Кономлади (Макрохори)
Главата Γιάννου Αναστασίου, Γκλάβατα 1194 m[4] СИ над Ощима (Тригоно) и ЮИ над Желево (Андартико)
Георгова глава[5] Γιώργου Κεφάλι, Γεώργο Γκλάβα 1907 m[4] Ю над Писодер (Писодери) и СИ над Желево (Андартико)
Кремино Γκρεμός,[4] Γκρεμίνο[6] 1125 m[4]
Благуна, Благуно Γλυκερία, Μπλάγουνα 1200 m[4] СИ над Лаген (Триандафилия), ЮЗ над Долно Котори (Идруса)
Γουναράς, Γοναράς 1679 m[4] З над Невеска (Нимфео)
Сагоница Γραμμένη Οξυά, Σαργονίτσα/Σαργωνίτσα, Σαγονίτσα 1382 m[4] Ю над Лехово, С от Мокрени (Варико)
Голината Γυμνότοπος, Γκολίνατα 1640 m – 1542 m[4]
Гюпка Γυφτοπούλα, Γιούπκα 1120 m[4] ЮЗ над Лерин (Флорина), СЗ над Горно Неволяни (Скопия)
Горница Δασοπλαγιά, Γκόρνιτσα 1120 m[4] С над Тиолища (Тихио)
Курмо Διαβατό, Κούρμο 1319 m[4] и И над Ощима (Тригоно)
Шубрец Δούκας, Σούμπρετς 1620 m[4] СИ над Загоричани (Василиада), З над Лехово
Δύσορο 1050 m[4] СЗ над Сетома (Кефалари), Ю над Дреновени (Кранионас), З над Шестеово (Сидирохори)
Палето Ιωάννου Νικολάου, Ρούγκου, Πάλετο 1400 m[4] СИ над Ощима (Тригоно) и ЮИ над Желево (Андартико)
Казан Καζάνι, Καζάνη 1400 m[4] СЗ над Сетома (Кефалари)
Ърженски рид Καλορράχη, Αρζέντσκι Ρίντ 1500 m – 1360 m[4] СИ от Бабчор (Пименико), ЮЗ над Лаген (Триандафилия)
Кандили Κανδήλι, Καντήλι 1680 m[4] Ю над Писодер (Писодери)
Джако Καραμάνη Κορυφή, Τζάκο 1263 m[4] СИ над Кономлади (Макрохори)
Черешата Καρατσοραίου, Τσερέσοτα 1680 m[4] И над Търсие (Тривуно)
Восло Κεντρί, Βόσλο 1228 m[4] СИ над Лаген (Триандафилия), ЮЗ над Долно Котори (Идруса)
Главието, Дервент Κεφαλάρι, Δερβέν, Γκλάβιετο 1674 m[4] И над Търсие (Тривуно)
Слива Κορομηλιά, Σλίβα 1434 m[4] ЮЗ над Сребрено (Аспрогия)
Орола Κορυφή, Ορολά 1300 m[4]
Чучулец Κορυφούλα, Τσουτσουλέτς 1470 m[4] Ю от Прекопана (Перикопи)
Кула Κούλα 1696 m[4]
Кула, Гюпка Κούλα, Γκιούπκα 1024 m[4] Ю над Лерин (Флорина), С над Горно Неволяни (Скопия)
Острец Κοφτερό, Όστρετς 1277 m – 1000 m[4] Ю от Сребрено (Аспрогия), СЗ над Лехово
Върбица Κρόνος, Τσουλίνα, Βέρμπιστα 1677 m[4] СИ над Загоричани (Василиада), З над Лехово
Круша Κρούσια 1055 m[4] Ю над Дреновени (Кранионас)
Стойо Λάμπρου Καπουλίτσα, Στόγιο 1580 m[4] СЗ над Неред (Полипотамо)
Лепуса, Лапуса Λαπαθότοπος, Λεπούσα 1439 m[4] СИ над Невеска (Нимфео) и СЗ Горицко над (Аграпидес)
Лабана Λάπατα 1400 m – 1360 m[4] СЗ над Сетома (Кефалари)
Зуруска Λημέρια, Ζουρούσκα 1256 m[4] И над Кономлади (Макрохори)
Бели ден Λιβάδια, Μπέλιντεν 1800 m – 1660 m[4]
Лиляк Λίλιακ, Λιλιάκι 1488 m[4]
Лунджер Λοχαγού Θώμου Κορυφή, Βίγλα, Βίγλα Λούτζα, Λούντζερ 1929 m[4] СЗ над Търсие (Тривуно)
Буковик, Буката Шестевска Λοχαγού Περτσεμλή, Μπικοβίκ 1502 m[4] ЮИ над Дреновени (Кранионас), СЗ над Шестеово (Сидирохори)
Моро Μακεδονομάχων, Μόρο 1666 m[4]
Струга Μανδρί, Καψάλια Στρούγκα, Στρούγκα 1387 m[4] СЗ над Айтос (Аетос)
Марена Μαρένα 1240 m[4] СИ над Ощима (Тригоно) и ЮИ над Желево (Андартико)
Кайнак Μαυροβούνι, Καϊνάκ, Καΐνιακος 1134 m[4] И над Фотинища (Фотини), З от Бъмбоки (Ставропотамос)
Μαύρο Βουνό 1021 m[4] ЮИ над Горно Котори (Ано Идруса), ЮЗ над Негован (Фламбуро)
Темни вир Μαύρο Δάσος, Τέμνη Βρι 1782 m[4] С над Сребрено (Аспрогия)
Мирка Μίρκα 1064 m[4] СЗ над Поздивища (Халара)
Μνήμα Γιάννη 1461 m[4] З над Сребрено (Аспрогия) и И над Прекопана (Перикопи)
Острево, Остри връх Μυτερό, Όστρεβο, Οστρίβερ 1377 m[4] СЗ над Крапешино (Астрапос)
Главата Ναρκοπέδιο, Γκλάβατα 1500 m[4] З от Бабчор (Пименико)
Вилища Νεράϊδα, Βίλιστα 1250 m[4] Ю от Прекопана (Перикопи)
Колето Νικόλα Λόφος, Καλέτο, Κολέτο 1189 m[4] С от Бел камен (Дросопиги)
Дауло Νταούλι 1207 m[4]
Ържена Ξωφλημένη, Άρζενα 1687 m[4] СИ от Бабчор (Пименико), ЮЗ над Лаген (Триандафилия)
Παλιοφρύδι, Παλιοφρίτη 1285 m[4] З от Бел камен (Дросопиги)
Капалискето Παυλίνη, Καπαλισκέτο 1624 m[4] Ю над Лаген (Триандафилия)
Παυλίνη 1540 m[4] С над Прекопана (Перикопи)
Полената Πεδινό, Πολένατα 1500 m – 1300 m[4] С над Кономлади
Прекопана Περικοπή, Πρεκοπάνα 1865 m[4] С от Прекопана (Перикопи)
Πετροβούνι, Πέτρα Μπουτούρα 1692 m[4] СИ над Търсие (Тривуно)
Сърбинов камен Πετροβούνι, Σαρμπίνοβ Κάμεν 1375 m[4] И от Българска Блаца (Оксия), СИ от Черешница (Поликерасо)
Чешма Πετροβούνι, Τσέϊμα 1060 m[4] И над Тиолища (Тихио)
Плочите Πλάκες 1341 m[4]
Главите Πολύκορφο, Γκλάβιτε 1270 m[4] ЮЗ от Българска Блаца (Оксия)
Πολύλοφο, Κλοζέτο Βαλεκάλτο 1185 m – 1140 m[4] СИ над Търнава (Прасино) и ЮИ над Ощима (Тригоно)
Клепалото Προεξοχή, Γλεπέλοτο 1878 m[4] СЗ от Прекопана (Перикопи)
Главата, Оровска глава Πρόμαχος, Γκλάβατα, Ορόφτσκα Γκλάβα 1547 m[4] З от Бабчор (Пименико)
Рото Προφήτης Ηλίας, Ρότο 1475 m[4] С от Жервени (Агиос Андониос), Ю от Кономлади (Макрохори)
Προφήτης Ηλίας 1268 m[4]
Προφήτης Ηλίας 1063 m[4]
Πύργος 1100 m[4] З над Махала (Тропеухос), СИ над Крапешино (Атрапос)
Тумбите Πύρζα, Τούμπιτε 1586 m[4] З над Турие (Корифи)
Самарина Σαμαρίνα 1160 m – 1060 m[4] З над Сетома (Кефалари)
Манковец Σικαβίτσας Κορυφή, Μάνκοβετς/Μάνκοβιτς 1862 m[4] в централната част СЗ от Прекопана (Перикопи), ЮИ от Бабчор (Пименико)
Бреза Σουλίου Κορυφή, Μπρέζα 1460 m[4] в централната част, С от Бабчор (Пименико), ЮЗ над Лаген (Триандафилия)
Просека, Бельов рид Σπηλιάκου, Πρασέκα, Μπίλιο Φριτ 1176 m[4] З от Вишени (Висиния), ЮИ от Жервени (Агиос Андониос)
Кресто Σταυρός, Κρέστα 1525 m[4] в централната част, С от Бабчор (Пименико), ЮЗ над Лаген (Триандафилия)
Сикавица Συκαβίτσας Κορυφή 1863 m[4]
Стреверик, Чуно Σφήνα, Στρέβερικ, Τσούνο 1443 m колона на 1420 m[4]
Люта, Чуките Σφύρα, Λιούτα, Τσούκιτε 1401 m[4] Ю от Българска Блаца (Оксия), СЗ от Черешница (Поликерасо)
Τζένη, Κρύα Βρύση, Τζένα 1583 m[4]
Симова нива, Стрилец Τοξότης, Σίμοβα Νίβα, Στρίλετς 1073 m[4] ЮИ над Загоричани (Василиада)
Папасково Τσιόπελος, Ποπάσκοβο/Παπάσκοβο 1200 m[4] Ю от Дреновени (Кранионас)
Църколово Τσούγκα, Τσερκόλοβο 1222 m[4] ЮЗ над Матешница (Симос Йоанидис)
Чука Τσούκα 1677 m[4] И над Търнава (Прасино), СЗ от Горна Статица (Ано Мелас)
Чука Τσούκα 1577 m[4] З от Прекопана (Перикопи)
Чука Τσούκα 1478 m[4] И над Невеска (Нимфео), С над Зелениче (Склитро) и З Горицко над (Аграпидес)
Чука Τσούκα 1274 m[4]
Маниторец Υπολ/γού Σπυριδάκη, Μανιτόρετς 1496 m[4] СИ от Вишени (Висиния), Ю от Бабчор (Пименико)
Вертила Ύψωμα Βετρίλα, Βερτίλα 1714 m[4] И над Руля (Котас)
Голина Φαλακρό, Γκολίνα 1918 m[4] СЗ над Търсие (Тривуно)
Голина Φαλακρό, Γκολίνα 1863 m – 1660 m[4] З от Прекопана (Перикопи)
Голина Φαλακρό, Γκολίνα 1607 m[4] СЗ над Невеска (Нимфео)
Липа Φλαμουριά, Λίπα 1215 m[4] ЮЗ над Лерин (Флорина), СЗ над Горно Неволяни (Скопия)
Ситофри Φρύδι, Σίτοφρι 1175 m[3] З над Сетома (Кефалари)
Орницата Χερσότοπος, Πλατύ, Ορνίτσατα 1757 m[3] Ю над Неред (Полипотамо), ЮЗ над Лаген (Триандафилия)
Голем рид Ψηλοβούνι, Γκολμερίτ 1412 m[3]
Меринджо Ψηλώματα, Μερίντζο 1624 m[3] ЮЗ над Невеска (Нимфео), СЗ над Зелениче (Склитро), С над Сребрено (Аспрогия)
Чърнà гора Δρυμός, Τσερναγόρα 960 m[3] С над Кореща (Корестия)
Клоцко падина Ηρωϊκό, Κλότσκου Παδένα, Κλότσισκο Παδένα 960 m[3] И над Кономлади (Макрохори)
Ιερολοχίτου Στυλιάδη 784 m[3]
Малтепе Καλλιθέα, Μαλτεπέ 820 m[3]
Курулица Κώστα Ράχη, Κουρουλίτσα 984 m[3]
Църновал Μαύρη Κορυφή, Τσερνούβαλι 974 m[3] З над Махала (Тропеухос)
Μόρα 998 m[3]
Νίκη, Μίκι 975 m[3]
Подец Ποδιά, Πόδετς 955 m[3] И от Шестеово (Сидирохори)
Голем присой Προσήλιο, Γκολέμ Πρίσοε, Γκόλεμ Πρισόϊ 900 m[3] З над Долно Котори (Идруса)
Свети Илия Προφήτης Ηλίας 968 m[3] З от Загоричани (Василиада)
Тумба Τούμπα 945 m[3] ЮЗ над Дреновени (Кранионас)
Чука Τσούκα 920 m – 870 m[3] ЮЗ над Махала (Тропеухос)
Рари Χειμαδιό, Ράρι 843 m[3]
Кирово 881 m Ю над Шестеово (Сидирохори), С над Сетома (Кефалари)

Геоложки строеж

Скалите на планината са гнайси, гранити, амфиболити и шисти.[1]

Растителен и животински свят

Планината изобилства на високотревни пасища, а в подножието преобладават широколистни гори докато към върховете са застъпени вечнозелени гори.[7]

Вич, която е обрасла с букове, е част от мрежата защитени зони Натура 2000 (1340006).[1]

История

Христо Силянов в „Писма и изповеди на един четник“ нарича Вич комитския Божигроб и още пише за него:

„ А Вичъ...

Той се отсича цѣлъ въ прозрачна мъгла. Купъ по-низки висоти, струпани около него, му служатъ за подножие. Царственъ и могѫщъ, той приковава погледа и примамва душата като мечта.[8]

“

Етимология на имената

Според „Българския етимологичен речник“ името Вич е от начално * Бич(и), което на гръцки е трансформирано като Βίτσι – прилагателно от бик с гръцка промяна на б > β. Сравнимо е името на връх Бич край Копривщица.[9] Формите Нередска планина и Неречка планина са по името на село Неред (Полипотамо).

Името Вернон е възроденото антично име, употребява се от Диодор и други древногръцки автори.[1]

Туризъм

На Писодерския проход има хижа на Леринското скиорско-алпинистко дружество с 30 места. Над Лаген на 1650 m e хижата „Аристотелис Мотесинцас“ на Леринското планинско дружество, която има 22 места. На прохода Бигла (1550 m – 1900 m) е Леринският ски център с 10 писти и 3 лифта. Ски център има и при Българска Блаца (Оксия) (1610 m – 1875 m) с 5 писти и 1 лифт.[3]

Европейската пътека на дълги разстояния Е6 идва от Костур (Кастория, 650 m), преминава през западната част на Вич през селищата Дреновени (Кранионас), Габреш (Гаврос), Брезница (Ватохори), продължава към Корбец – Преспа – Баба и завършва на Писодерския проход (1550 m). От там, минавайки през северната страна на Вич и конкретно от ски центъра на Бигла (1550 m) и Лунджер, Черешата (Карацореу) и Голем рид (Псиловоуни) продължава към Лерин (Флорина) и се свързва с Европейската пътека за дълги разстояния Е4.[3]

На връх Вич има изградени военни инсталации, сред които комуникационен възел за тропосферна комуникация[10] на системата на NATO Ace High.[11] Заради това достъпът до връхната точка е ограничен.

Бележки

  1. ↑ а б в г д е Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 378. (на гръцки)
  2. ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 381. (на гръцки)
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх бц бч бш бщ бю бя ва вб вв вг вд ве вж вз ви вк вл вм вн во вп вр вс вт ву вф вх вц вч вш вщ вю вя га гб гв гг гд ге гж гз ги гк гл гм Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 380. (на гръцки)
  5. ↑ Мавровски, Спиро. Кажувања на еден желеец. Книга за Ристо Мавровски. Toronto, Canada, July 28, 2015. с. 31. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
  7. ↑ Βέρνο, архив на оригинала от 14 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071214213636/http://www.arcturos.gr/gr/wildlife/B4.asp, посетен на 30 ноември 2008 
  8. ↑ Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, 1902, София, 1927, стр. 149.
  9. ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 156.
  10. ↑ ACE High NATO Communications System Сателитните комуникации заместват тази система и тя спира да функционира през 1980-те.
  11. ↑ ACE High
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“