Търнава (дем Преспа)

Тази статия е за селото в Егейска Македония. За други значения на Търново вижте Търново (пояснение). За други значения на Търнава вижте Търнава.
Търнова
Πράσινο
— село —
Гърция
40.725° с. ш. 21.1976° и. д.
Търнова
Западна Македония
40.725° с. ш. 21.1976° и. д.
Търнова
Леринско
40.725° с. ш. 21.1976° и. д.
Търнова
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областКореща
Надм. височина1387 m
Население18 души (2021 г.)
ДемонимТъ̀рнавци
Търнова в Общомедия
Доклад от Мицо Мингов, управляващ Битолското търговско агентство, за насилия над местното българско население в Костурско, със сведения за убити жители на Търново, 9 август 1906 година

Тъ̀рнава, Тъ̀рнова или Тъ̀рнаво (местно произношение Тъ̀рнаа, на гръцки: Πράσινο, Прасино, катаревуса: Πράσινον, Прасинон, до 1955 година Τίρνοβο, Тирново[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

География

Селото е разположено в областта Кореща (Корестия) на 34 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 34 километра северно от Костур (Кастория) на брега на Рулската река, ляв приток на Бистрица (Алиакмонас).

История

В Османската империя

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1530 година под името Търнова с 18 семейства.[2] В края на XIX век Търнова е българско село в Костурска каза на Османската империя. Църквата в центъра „Свети Георги“ е от 1868 година според надписа над западния вход. Североизточно от селото има и по-малка църква „Свети Арсений“. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Търново (Trnovo) е показано като село в Костурска каза с 89 домакинства и 260 жители българи.[3] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Търнова има 395 жители българи.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Тирново е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 68 къщи.[6]

В началото на XX век почти цялото население на Търнава е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година селото отново минава под върховенството на Българската екзархия.[7]

През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Смърдеш и раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. При него пристига делегация от Търново, която се оплаква от действията на Коте Христов, който минал на гръцка страна, подкупен с пари и златен часовник от Герман Каравангелис.[8]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търново има 544 българи екзархисти и работи българско училище.[9] Според Георги Константинов Бистрицки Търново преди Балканската война има 100 български къщи.[10]

Търново пострадва Гръцка въоръжена пропаганда в Македония - в началото на май 1905 година преминалият на гръцка страна Коте Христов пребива жестоко българския учител в Търново Георги Райков,[11] а самото село преживява и други андартски нападения, при които са изгорени всички български книги.[12] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Търново има 11 къщи със 109 жители.[13]

По време на Балканската война един човек от Търново се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[14]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Търново е обозначено като българско селище.[15]

  • Икони от „Свети Арсений“
  • „Свети Арсений“
    „Свети Арсений“
  • „Света Богородица“
    „Света Богородица“
  • „Иисус Христос“
    „Иисус Христос“

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Търнова (Трнова) има 80 къщи славяни християни.[16] В 1927 година селото е прекръстено на Прасинон, в превод зелено.[17]

Прекръстени с официален указ местности в община Търнава на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Моро[18] Μόρο Македономахон Μακεδονομάχων[19] местност във Вич на ЮИ от Търнава[18]
Търново Μάρμοβο Анкатотон Άγκαθωτόν[19]
Големи Раски[20] Γκολένι Ράσκι Кладариес Κλαδαριές[19] местност в Корбец на З от Търнава[20]
Богданица[20][21] Μποδτσάνι Рема ту Ставру Ρέμα του Σταυρού[19] река в Корбец на З от Търнава[20]
Големе Γκολέμε Асвас Άσβός[19] местност във Вич на Ю от Търнава[18]
Киска[20] Κίσκα Анторахи Άνθορράχη[19] връх във Вич на ЮИ от Търнава (1502 m)[20]
Лесич[18] Λέβιτς Агнандия Άγνάντια[19] връх във Вич на ЮИ от Търнава (1826,9 m)[20]
Преброявания
  • 1940 – 376 жители
  • 1951 – 128 жители
  • 1961 – 117 жители
  • 1971 – 53 жители
  • 1981 – 21 жители
  • 1991 – 24 жители
  • 2001 - 14 жители
  • 2011 - 21 жители

Личности

Родени в Търнава
  • Антон Ямовски (1928 – 1949), гръцки комунист, през януари 1947 година влиза в ДАГ на Вич, участва в много битки, раняван е три пъти - на 15 юни 1947 година, на 20 март 1948 година и на 1 май 1948 година, от януари 1948 до февруари 1949 година служи в народната милиция, а по-късно в 18-а пехотна бригада; става лидер на ЕПОН в 427-и батальон и е произведен в младши лейтенант; загива на 14 август 1948 година в битката на Вич на кота 1685; посмъртно е произведен в лейтенант[22]
  • Георги Райков (1864 – ?), български просветен и революционен деец, македоно-одрински опълченец
  • Йоанис Калицас (Ιωάννης Καλίτσας), гръцки андартски деец
  • Лазо (Λάζος), гърцки андартски деец
  • Пандо Стериов (? – 1906), деец на ВМОРО, арестуван в 1905 година за убийство на войник и осъден на смърт (21 януари 1906)[23]
  • Тодор Адамов (Θεόδωρος Αδάμ), гръцки андартски деец, четник в четата на Каравитис
  • Фоте (Φώτης), гръцки андартски деец
Починали в Търнава

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 114. (на турски)
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108-109.
  4. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень VIII (9 (79). София, Издание на Илинденската организация, ноемврий 1936. с. 1.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  6. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
  7. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  8. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 86.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  10. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  11. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 206., Силянов погрешно пише, че Райков умира от побоя.
  12. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 210-211.
  13. ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр. 212.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 592, 884.
  15. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  16. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  17. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  18. ↑ а б в г Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  19. ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1781. (на гръцки)
  20. ↑ а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  21. ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 342.
  22. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 348. (на английски)
  23. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 155.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“