Търново (на гръцки: Αγκαθωτό, Анкатото, катаревуса: Αγκαθωτόν, Анкатотон, до 1927 година Τύρνοβο/ν, Тирново/н[1]) е бивше село в Република Гърция на територията на днешния дем Преспа, област Западна Македония.
География
Развалините на селото са разположени на югозападния бряг на Малкото Преспанско езеро в подножието на Сува гора.
История
В Османската империя
В XV век в Търновче, каза Гьоридже са отбелязани поименно 73 глави на домакинства.[2] Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Търновеч с 53 семейства.[3]
В XIX век Търново е чисто българското село в Битолска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Търново живеят 100 жители българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Търново е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 12 къщи.[5]
Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търново (Tirnovo) има 200 българи екзархисти.[6]
На картата на Кондогонис е отбелязано като Тернова (Τέρνοβα) в Корчанска каза.[7]
В Гърция
През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Търново попада в Гърция.
В 1912 и в 1928 година в селото живеят около 100 души.[7]
На преброяването в 1913 година има 87 души (44 мъже и 43 жени). Отбелязано е като Тирново, Биглищко (Τύρνοβον Βιγλίστης) или Терва, Преспанско (Τέρβα Πρεσπών).[7] На 21 декември 1918 година Терна или Тирново (Τέρνα ή Τύρνοβον) става част от община Ракицка.[7]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Търново (Трново) има 11 къщи славяни християни.[8]
На преброяването в 1920 година Терновон, Леринско (Τέρνοβον Φλωρίνης) има 65 жители (34 мъже и 31 жени).[7]
На 30 август 1927 година е прекръстено на Анкатотон (Αγκαθωτόν).[7]
В селото са заселени гърци бежанци от Турция. На преброяването в 1928 година селото има 404 души (177 мъже и 227 жени), от които четирима мъже са бежанци, дошли след 1922 година. 396 са гръцки граждани и 8 чуждестранни.[7]
При преброяването в 1940 година е село в община Граждено (Врондеро) и има 84 души (37 мъже и 47 жени).[7]
Цялото население на Търново се изселва по време на Гражданската война (1946 - 1949) в Югославия и източноевропейските страни.[7] Запазена е единствено църквата „Свети Георги“, която е от XIX век.[9]
При преброяването в 1951 година селото е без жители.[7]
Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 118. (на турски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ а б в г д е ж з и к Αγκαθωτό ή Τίρνοβο ή Τέρνο - Trnovo ή Trno // Florina History, 6 Απριλίου 2010. Посетен на 14 февруари 2021 г.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
- ↑ Πολιτιστικά μνημεία // Ο υγρότοπος των Πρεσπών. Посетен на 10 януари 2015.
|
|---|
| | Демова единица Преспа | |
|---|
| | Демова единица Смърдеш | |
|---|
| | Исторически села | |
|---|
| | Забележителности | |
|---|
| |
|
