Произходът и развитието на българските празници и обичаи са много разнообразни от етническа и идейна гледна точка. Представите, залегнали в основата им произлизат основно от съчетание на езически и аврамистически (предимно християнски, но също и някои характерни за мюсюлманите и юдаистите) разбирания за света и живота, а практиките свързани с тях са се наслоявали в течение на цялата история на българския народ, но и често я предхождат.
Първи възникват предсказанията, гаданията и обредните забрани с предохранителен характер. Запазени са следи от култа към Слънцето, водата и огъня, както и от култа към мъртвите и прадедите (култ към предците).
След покръстването на България традиционни за населението й тогава празници придобиват християнски облик, впоследствие се добавят и нови, съобразно новата религия. На определен етап от утвърждаването на феодалните отношения по българските земи, като протест срещу порядките им, а най-вече - срещу злоупотребите с тях - възниква учението на богомилите (вероятно под влияние на някои византийски и близкоизточни секти, като павликяните и манихеите). Богомилите, които се изявяват и като борци срещу църковната йерархия и обредност, следват собствен календар, съставен от 10 месеца от по 36 дена, а всяка седмица от 6 дена. Последният ден от седмицата е бил за тях празничен ден, а празнуването по време на петте работни дни е било забранено. След изтичането на десетте месеца на календара, в края на обикновената година се прибавят 5 „мъртви“ дни без име, празници, посветени на Силата на сътворението. При високосна година се прибавя още 1 мъртъв ден, посветен на Силата на разрушението.[1] Също по времето на Първата и Втората българска държава, но и по-късно (особено в периоди на уния), част от населението възприема католицизма и съответно - някои от традициите му.
С установяването по българските земи на османските турци и след завладяването от тях на Второто българско царство, част от населението (станала известна като помаци) приема исляма. Наред с характерните за него празници (Байрам, Рамазан) помаците, които въобще продължават да говорят на български език, запазват в значителна степен и традиционния за българите бит и култура и донякъде празнуват и типичните за християнското население празници (например Хадърлез, явяващ се вариант на Гергьовден).
След Освобождението част от земите, населени традиционно с българи остават извън тези на Третата българска държава, но в значителна степен тамошните българи водят сходен културен живот с населяващите я.
В по-ново време ред обичайни за българите култови практики са усвоени и от циганите (ромите), част от които има и българско самосъзнание (например - джоревци/джуревци), а много от тях са и православни християни (главно измежду т.нар. дисикане рома/български цигани). Също така българските празници и обичаи са разпространявани по света от българската диаспора.
Празници
По своята същност празниците и обичаите са календарни, родови (и професионални) и семейни.
Календарни
Календарните празници са свързани с годишната смяна на сезоните (в обстановката на умерения климатичен пояс и в условия типични за Балканския полуостров). Те са съсредоточени около зимното и лятно слънцестоене и пролетното и есенното равноденствие. Съпътствайки определени стопански дейности, те са насочени към успешното им протичане и са свързани с възгледа, че то най-вероятно ще се случи, ако не престава придържането към древни религиозни и магически представи и поверия.
В основата на родовите празници и обичаи е почитането на християнски светец или свръхестествено същество, за които се смята че специално покровителстват семейството, родствената (родово-племенната) група , някакво място, някакво съсловие или професия, както и селския/градския колектив.
Семейни
Семейните обичаи и обреди отбелязват най-важните етапи от човешкия живот.
