Бабино (община Демир Хисар)

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Бабино.
Бабино
Бабино
— село —
Библиотеката Ал-Би в Бабино
Библиотеката Ал-Би в Бабино
41.2989° с. ш. 21.0786° и. д.
Бабино
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина750 m
Население34 души (2002)
Пощенски код7244
МПС кодBT
Бабино в Общомедия

Бабино (на македонска литературна норма: Бабино) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География

Разположено е на 750 m надморска височина в Долен Демир Хисар, в източните склонове на Плакенската планина, на 18 km от град Демир Хисар и на два km от пътя Демир Хисар - Кичево.[1] Селото се дели на три махали: Горна, Долна и Средна.[2]

История

Според местна легенда името си дължи на една баба, която била изгонена от снахите си и живяла самотна в Илинската планина. Тя прокълнала всички жени от своя край на старини да живеят самотни като нея в планината и така селото добило име Бабино.[1]

В местността Въртешка има археологически обект от късната античност.[1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611 - 1612 година селото е отбелязано под името Бабине с 47 джизие ханета (домакинства).[3] През 1683 година жители на Бабино заедно с тези на Кочище, Зашле, Брезово и Доленци отказват да заплатят данъка нузул и убиват неговия събирач.[4]

В XIX век Бабино е малко изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1858 година.[5] Според Васил Кънчов в 90-те години Бабино е в хубава долина и има 55 къщи.[6] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бабино има 430 жители, всички българи християни.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бабино е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 81 къщи.[8]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бабино има 480 българи екзархисти и функционира българско училище.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Бабино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В 1961 година Бабино има 451 жители, в 1994 година – 70,[11] а според преброяването от 2002 година селото има 34 жители, от тях 33 македонци и един сърбин.[12]

Националност Всичко
македонци 33
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности

Носия от Бабино
Родени в Бабино
  • Блаже Радев Радев, български революционер от ВМОРО[13]
  • Вангел, селски войвода на ВМОРО, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[14]
  • Ванчо Милев Милев, български революционер от ВМОРО[15]
  • Добре Тодоровски (р. 1960), северномакедонски писател
  • поп Кузман Попдимитров (1871 – 1906), деец на ВМОРО
  • Милан Божинов, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Петнадесета щипска дружина[16]
  • Никола Илиев Кръстев, български революционер от ВМОРО[17]
  • Никола Стойков Спасенов, български революционер от ВМОРО[18]
  • Нове Марков Стойчев, български революционер от ВМОРО[18]
  • Силян Божинов (Симян, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Славчо Пирчев[19]
  • Силян Иванов Дуков, български революционер от ВМОРО[20]
  • Софроний Димов, български революционер от ВМОРО[20]
  • Спиро Божинов (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[19]
  • Спиро Йованов Стойчев, български революционер от ВМОРО[18]
  • Траян Божинов Неделков, български революционер от ВМОРО[15]
  • Трайче Неделков Божинов, български революционер от ВМОРО[21]
  • Христо Стойчев, български революционер от ВМОРО[18]
  • Яким Василев (1873 – ?), български революционер от ВМОРО

Бележки

  1. ↑ а б в Бабино // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-05. Посетен на 11 ноември 2017.
  2. ↑ Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с.23, бел. 23. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 23.
  3. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181.
  4. ↑ История на България в четиринадесет тома, том IV – Българският народ под Османско владичество /от XV до началото на XVIII в./, Издателство на БАН, София 1983, с. 168.
  5. ↑ Митревски, Никола. Претставите на сесловенските првоучители Св. Кирил и Св. Методиј во живописот од XIX век во Пелагонија, Мариово и Демирхисарско // Патримониум.мк 4 (9). 2011. с. 296.
  6. ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  8. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
  11. ↑ Бабино на сайта на община Демир Хисар
  12. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 20 октомври 2007 
  13. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  14. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 23.
  15. ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 94. Може би идентичен със Силян Божинов.
  17. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија., 2016.
  18. ↑ а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  19. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 94.
  20. ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  21. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“