Харолд Блум Harold Bloom
американски литературен теоретик и историк
Роден	11 юли 1930 г. Ню Йорк, САЩ
Починал	14 октомври 2019 г. (89 г.) Ню Хейвън, САЩ
Религия	юдаизъм[1]
Учил в	Йейлски университет Университет „Корнел“
Работил	литературен критик, университетски преподавател
Научна дейност
Област	Теория на литературата
Работил в	Йейлски университет
Публикации	The Anxiety of Influence (1973) The Western Canon (1994)
Повлиян	Нортръп Фрай
Семейство
Съпруга	Джийн Гулд (от 1958 г.)
Деца	2: Даниъл и Дейвид
Уебсайт	english.yale.edu/people/tenured-and-tenure-track-faculty-professors/harold-bloom
Харолд Блум в Общомедия

Харолд Блум (на английски: Harold Bloom, р. 11 юли 1930) е американски литературен критик и почетен професор по хуманитаристика в Йейл. ^[2] Сънародникът му, критикът Джеймс Ууд, го описва като „най-прочутия американски литератор“, мнение, което потвърждава и Франк Кърмоуд, казвайки, че Блум е „вероятно най-знаменитият“.^[3][4]. Книгите му са преведени на повече от 40 езика. Първата от тях е издадена през 1959 г. и оттогава Блум е написал още двайсетина литературоведски книги, няколко на религиозна тематика и един роман. Той също така е редактор на една поредица от няколкостотин антологии^[5][6].

Кариерата на Блум започва с изучаването на романтическите поети и на поетите модернисти, което преминава в общо теоретизиране на писателското творчество. Разглеждането на религиозната литература, в т.ч. библейски текстове, привличат вниманието и на по-широка аудитория. Особено роля играе неговият възглед за „Западния канон“ – списък от книги, чиято цивилизационна значимост той обявява за неоспорима.^[7]

Блум води два курса в Йейл: един върху пиесите на Уилям Шекспир; другият върху поезията от Джефри Чосър до Харт Крейн. Някои от неговите трудове отразяват преподавателския му опит, като се започне с Шекспир: изобретяването на човека (Shakespeare: The Invention of the Human, 1998) и се стигне до Анатомия на влиянието (The Anatomy of Influence, 2011). Тези свои трудове той нарича „обобщение“ на своята кариера.

Харолд Блум е роден в семейство на американски евреи. Научава идиш и иврит преди да научи английски. Когато е момче на 10 години, прочита в една библиотека в Бронкс стихосбирката на Харт Крейн „Белите сгради“ и така става доживотен поклоник на поезията.

През 1947 г. започва да следва в Корнел, където негов тютор е прочутият специалист по поетика на Романтизма Мейър Ейбрамс. Още в университета се отличава с фантастична памет и свръхестествена работоспособност - сам твърди, че е можел да прочете по 400 страници на ден.^[8] Дипломира се през 1952 г., а след това специализира в Кеймбридж. Защитава дисертация в Йейл (1955), където остава като преподавател до пенсионирането си.

Академичната кариера на Харолд Блум започва когато Новата критика господства в американските университети, а отвъд океана френският структурализъм е във възход. Той се занимава обаче с изучаването на поетите от епохата на романтизма, при които преплитането на формалните и съдържателните аспекти, на естетиката и идеологията, е особено осезаемо. Като палиатив за противоречието с доминиращите нагласи Блум използва елементи от различни мистически учения като кабала или гностицизъм. Негативизма на гностиците у него донякъде се оказва аналог на скептическите виждания аргументирани от деконструкционистите. Така, макар и дистанцирайки се от тях, Блум заедно със свои колеги от Йейл и Дерида е съавтор на една станала популярни книга, Деконструкция и критика^[9] и неговото име трайно се свързва с тази критическа практика.

През 1994 г. излиза Западният канон – книга, която има отзвук извън литературоведските среди. Тя изглежда изненадващо консервативна – както и бива приета от опонентите на постмодернизма. Блум привежда списък от 24 имена на автори, за които смята, че представляват Западния канон, в чието начало поставя Данте и Шекспир. В приложение е даден и разширен списък, в който са включени значимите според него автори от изобретяването на писмеността до края на ХХ в.^[10]. През 2008 г. той обаче заявява, че това допълнение било направено по настояване на неговия издател и се дистанцира от собствената си книга^[11]. Провъзгласяването на Канона първоначално е имало нескрито полемическата цел да опонира на това, което Харолд Блум пренебрежително нарича „школа на ресантимента“^[12]. Нейните представители могат обаче основателно да оспорват и едно или друго име от Канона („Защо Фройд, а не Ницше?“) и по-нататък изобщо да поставят под съмнение самото неговото съществуване. Дискусията протича в контекста на целите и ценностите на хуманитарното образование. Позицията, която Блум заема – застъпването за универсални извънвремеви ценности неминуемо се сблъсква с идеологията на прагматизма, която в една или друга форма присъства в интелектуалния живот на САЩ.

Просъществуването на традиция, която допуска развитие, е един от централните проблеми в теоретизирането на Харолд Блум. „Влияние“ е централният термин, чрез който той прояснява нейното конституиране. Според Блум начеващият литератор първо се възхищава от някой свой предшественик и желае да го имитира; но доколкото го приема за значим, той счита и че вече е казал важните неща. Желанието за изказ и липсата на собствен предмет така пораждат по-нататък една нова нагласа, в която предшествениците биват ревизионистки препрочетени и донаписвани. Тези свои идеи Харолд Блум излага в поредица от монографии, които издава през 70-те г. на ХХ в.^[13].

За свой предшественик Блум посочва Нортръп Фрай. През 1986 г. той твърди: "Що се отнася до моите собствени теоретизирания... точният предшественик трябва да бъде Нортръп Фрай. Купих си и прочетох Плашеща симетрия (Fearful Symmetry) седмица или две след като излезе от печат и стигна до лавиците в Итака, Ню Йорк. Тя плени сърцето ми. Опитах се да намеря алтернативен баща в лицето на г-н Кенет Бърк, който е очарователен приятел и изключително влиятелен литературен изследовател, но като изследовател аз не произлизам от Бърк, а от Фрай.“^[14]

В последното десетилетие на миналия век Харолд Блум е значима фигура на обществената сцена в САЩ, от която се произнася по различни въпроси, било за литературните достойнства на един или друг съвременен автор, религиозните вярвания или президентските избори.

• Shelley's Mythmaking (Митотворчеството на Шели). New Haven: Yale University Press, 1959.
• The Visionary Company: A Reading of English Romantic Poetry (Обществото на мечтателите: Прочит на поезията на английския романтизъм). Garden City, N.Y.: Doubleday, 1961.
• Blake's Apocalypse: A Study in Poetic Argument (Откровението на Блейк: Изследване на поетическото разсъждение). Anchor Books: New York: Doubleday and Co., 1963.
• Yeats (Йейтс). New York: Oxford University Press, 1970.
• The Ringers in the Tower: Studies in Romantic Tradition (Звънарите в кулата: Изследвания върху романтическата традиция). Chicago: University of Chicago Press, 1971.
• The Anxiety of Influence: A Theory of Poetry (Страхът от влияние: Теория на поезията). New York: Oxford University Press, 1973.
• A Map of Misreading (Карта на грешните прочити). New York: Oxford University Press, 1975.
• Kabbalah and Criticism (Кабала и литературознанието). New York: Seabury Press, 1975.
• Poetry and Repression: Revisionism from Blake to Stevens (Поезия и потисане: Ревизионизмът от Блейк до Стивънс). New Haven: Yale University Press, 1976.
• Figures of Capable Imagination (Фигурите на вещото въображение). New York: Seabury Press, 1976.
• Wallace Stevens: The Poems of our Climate (Уолъс Стивънс: Стихотворенията на нашия климат). Ithaca, N.Y.: Cornell University Press, 1977.
• Deconstruction and Criticism (Деконструкция и литературознание). New York: Seabury Press, 1980.
• Agon: Towards a Theory of Revisionism (Агон: Напред към теория на ревизионизма). New York: Oxford University Press, 1982.
• The Breaking of the Vessels (Трошенето на грънците). Chicago: University of Chicago Press, 1982.
• Ruin the Sacred Truths: Poetry and Belief from the Bible to the Present (Падението на свещените истини: Поезия и вяра от Библията до днес). Cambridge, Mass.: Harvard University Press, 1989.
• The Book of J: Translated from the Hebrew by David Rosenberg; Interpreted by Harold Bloom (Книгата на Я. Преведена от иврит от Дейвид Розенбърг, изтълкувана от Харолд Блум). New York: Grove Press, 1990.
• The American Religion: The Emergence of the Post-Christian Nation (Американската религия: Появата на постхристиянската нация). Touchstone Books, 1992.
• The Western Canon: The Books and School of the Ages (Западният канон: Книгите и школите на епохите). New York: Harcourt Brace, 1994.
• Omens of Millennium: The Gnosis of Angels, Dreams, and Resurrection (Знаците на хилядолетието: Гносисът на ангелите, сънищата и прераждането). New York: Riverhead Books, 1996.
• Shakespeare: The Invention of the Human (Шекспир: Изобретяването на човека). New York: Riverhead, 1998.
• How to Read and Why (Защо да четем и как). New York: Scribner, 2000.^[15]
• Genius: A Mosaic of One Hundred Exemplary Creative Minds (Геният: Мозайка от сто примерни творчески разсъдъка). New York: Fourth Estate, 2003.^[16]
• Hamlet: Poem Unlimited (Хамлет: Безкрайната поема). New York: Riverhead, 2003.
• Where Shall Wisdom Be Found? (Къде да открием мъдростта?). New York: Riverhead, 2004.
• Jesus and Yahweh: The Names Divine (Исус и Яхве: Имената на божественото). New York: Riverhead, 2005.
• Fallen Angels (Падналите ангели). С илюстрации на Марк Подуол. Yale University Press, 2007.
• The Anatomy of Influence: Literature as a Way of Life (Анатомия на влиянието: Литературата като начин на живот). Yale University Press, 2011.^[17]
• The Shadow of a Great Rock: A Literary Appreciation of The King James Bible (Сянката на голямата скала: Литературна преценка на превода на Библията при крал Джеймс). Yale University Press, 2011.^[18]
• The Daemon Knows: Literary Greatness and the American Sublime, Spiegel & Grau, 2015. ISBN 0-8129-9782-4
• Falstaff: Give Me Life. Scribner, 2017. ISBN 978-1-5011-6413-2
• Cleopatra: I Am Fire and Air. Scribner, 2017. ISBN 978-1-5011-6416-3
• Lear: The Great Image of Authority. Scribner, 2018. ISBN 978-1-5011-6419-4
• Iago: The Strategies of Evil. Scribner, 2018. ISBN 978-1-5011-6422-4
• Macbeth: A Dagger of the Mind. Scribner, 2019. ISBN 978-1-5011-6425-5
• Possessed by Memory: The Inward Light of Criticism. Knopf, 2019. ISBN 978-0-5255-2088-7
• Take Arms Against a Sea of Troubles: The Power of the Reader’s Mind Over a Universe of Death , Yale 2020 ISBN 978-0-300-24728-2
• The Bright Book of Life: Novels to Read and Re-read. Knopf, 2020. ISBN 978-0-525-65726-2

• The Flight to Lucifer: Gnostic Fantasy (Полетът на Луцифер: Гностическа фантазия). New York: Vintage Books, 1980.

• The Literary Criticism of John Ruskin (Литературната критика на Джон Ръскин). Съставителство и предговор. New York: DoubleDay, 1965.
• Walter Pater: Marius the Epicurean (Уолтър Пейтър: Мариус Епикуреецът). Съставителство и предговор. New York: New American Library, 1970.
• Romanticism and Consciousness: Essays in Criticism (Романтизъм и съзнание: Литературоведски есета). Съставителство и предговор. New York: Norton, 1970.
• The Selected Writings of Walter Pater (Избрани съчинения на Уолтър Пейтър). Съставителство, предговор и бележки. New York: New American Library, 1974.
• Stories and Poems for Extremely Intelligent Children of All Ages (Разкази и стихотворения от изключително иннелигентни деца от всички възрасти). Съставителство и предговор. New York: Scribner, 2001.
• The Best Poems of the English Language: From Chaucer Through Frost (Най-добрите стихотворения, писани на английски: От Чосър през Фрост). Съставителство и обширен предговор, озаглавен „Изкуството да четем поезия“. New York: 2004.
• American Religious Poems: An Anthology By Harold Bloom (Американски религиозни стихотворения: Антология, подбрана от Харолд Блум). 2006.
• Till I End My Song: A Gathering of Last Poems (Докато си допея песента: Подбор от последните стихотворения на големите поети). Съставителство и предговор. Harper, 2010.

• „Елегия за канона“. – В: сп. Литературата, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2001, кн.1

• Страница на Харолд Блум на сайта на департамента по англицистика в Йейлския университет ((en))
• Статии за Харолд Блум в „Ню Йорк Таймс“ ((en))
• Статии за Харолд Блум в „Ню Йорк Ривю ъв Буукс“ ((en))
• „Harold Bloom, The Art of Criticism No. 1“, интервю на Антонио Уайс, The Paris Review, No. 118, Spring 1991 ((en))
• „Харолд Блум: Какво се случва в шесто действие?“, интервю на zeit.de, превод от немски Людмила Димова, Портал за култура, изкуство и общество, 26.05.2014
• Динита Смит, „Критикът, който защитаваше западния канон“, в-к „К.“, бр. 34, 8 ноември 2019 г. (превод от Ню Йорк Таймс, 14.10.2019)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Harold Bloom в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat