Роден е на 2 октомври1879 г. в Рединг, Пенсилвания, САЩ в семейство на адвокат. Бакалавърска степен получава в Харвардския университет. Има намерение да отиде в Париж и да се отдаде на писателския занаят, но след като работи за кратко като репортер за „Ню Йорк Таймс Херълд“, решава да учи право. Завършва през 1903 г. Нюйоркското юридическо училище и практикува право в Ню Йорк от 1904 г. до 1916 г., когато се премества в Хартфорд, Кънектикът. През по-голямата част от живота си работи като изпълнителен директор на застрахователна компания в Хартфорд.
Въпреки решението си да стане адвокат, Стивънс се повлиява от няколко приятели, писатели и художници в Гринуич Вилидж, сред които поетите Уилям Карлос Уилямс, Мериан Мур и е. е. къмингс и започва да пише и публикува стихове. Първата му публикация е през 1914 г. в чикагското списание „Поетри“, а първата си книга издава едва на 44 години – през 1923 г. Но славата го застига още по-късно, в самия край на живота му, когато получава Националната награда за книга (1951). Получaва широко признание след публикуването на „Събрани стихотворения“ (1954), само година преди смъртта си. Умира на 2 август1955 г. в Хартфорд, Кънектикът, малко след като получава „Пулицър“ за поезия.[3]
Посмъртно признание
От 1994 г. Американската академия на поетите връчва награда „Уолъс Стивънс“ за „доказано майсторство в изкуството на поезията“.[4][5]
Библиография
Стихосбирки
Harmonium („Акордеон“) (1923)
Ideas of Order („Идеи за рeдa“) (1936)
Owl's Clover („Детелината на бухала“) (1936)
The Man with the Blue Guitar („Мъжът със синята китара“) (1937)
Parts of a World („Частите на един свят“) (1942)
Transport to Summer („Превоз до лятото“) (1947)
The Auroras of Autumn („Изгревите на есента“) (1950)
Collected Poems (1954)
Посмъртни издания
Opus Posthumous („Посмъртно издадени творби“) (1957)
The Palm at the End of the Mind („Палмата на края на ума“) (1972)