Франческо Рози (на италиански: Francesco Rosi) е италиански режисьор и сценарист.[1]
Биография
Роден е на 15 ноември 1922 г. в Неапол. Баща му работи в корабоплаването, а също така рисува и карикатури, като е бил порицаван заради сатиричните му авторски рисунки изобразяващи Бенито Мусолини и крал Виктор Емануил III.[2]
От средата на 40-те години на 20-и век започва работа като асистент-режисьор в театъра и киното, а от 50-те години на 20-и век режисира самостоятелно, като сам пише сценариите на повечето си филми. Основна тема в тях са обществени проблеми, като организираната престъпност и корупцията. За „Салваторе Джулиано“ („Salvatore Giuliano“, 1962) получава наградата за режисура на Берлинския кинофестивал, за „Случаят Матей“ („Il caso Mattei“, 1972 г., 116 мин.) – Златна палма на Фестивала в Кан, а за „Христос спря в Еболи“ („Cristo si è fermato a Eboli“, 1979 г., 150 мин.) – наградата за режисура на БАФТА. През 2008 г. получава Златна мечка за цялостно творчество.
Франческо Рози умира на 10 януари 2015 г. в Рим.
Награди
- 1995: Кавалер на Кръст за заслуги на Италианската република
- 1987: Кавалер на Ордена за заслуги на Италианската република
- 2009: Рицар на Ордена на Почетния легион
Филмография
Режисьор
Източници
Външни препратки
|
---|
|
Режисирани | | 1950-те години | |
---|
| 1960-те години | |
---|
| 1970-те години | |
---|
| 1980-те години | |
---|
| 1990-те години | |
---|
|
Нормативен контрол | |
---|
|