Алесандро Блазети Alessandro Blasetti
италиански режисьор
Роден	3 юли 1900 г. Рим, Италия
Починал	1 февруари 1987 г. (86 г.) Рим, Италия
Погребан	Кампо Верано, Италия
Националност	Италия
Учил в	Римски университет „Сапиенца“
Режисура
Активност	1917–1981
Уебсайт	Страница в IMDb
Алесандро Блазети в Общомедия

Алесандро Блазети (на италиански: Alessandro Blasetti; 3 юли 1900, Рим, Италия – 1 февруари 1987, пак там) е италиански филмов режисьор,^[1] сценарист, монтажист и филмов критик, сред най-известните и значими на своето време, дотолкова, че може да бъде определен като „баща-основател на съвременното италианско кино“.^[2]

Смятан е заедно с Марио Камерини за най-великия италиански режисьор на фашисткото пропагандно кино, чийто апологет е и в няколко случая: „Слънце“ (1929) – неговият дебютен филм е епично възвеличаване на възстановяването на режима и Бенито Мусолини го харесва много, а „Стара гвардия“ (1935) е възхвала на похода към Рим.

През петте десетилетия на своята дейност той успешно се измерва в най-разнообразни жанрове, от исторически епос до сантиментална комедия, като буквално измисля нови като фентъзито „Желязната корона“ (1941), епизодичния филм „Други времена – Дзабалдоне n. 1“ (1952), секси репортажа с „Европа през нощта“ (1958), и е сред първите филмови режисьори, които се налагат в телевизията.

Той беше голям новатор и е първият в Италия, който експериментира със звука с „Възкресение“ (1930) и с цвета с „Лов на лисица в Римската провинция“ (1938), отива до границите на позволеното, предлагайки първата гола сцена на италианското кино в „Желязната корона“ (1941) и в „Вечерята на насмешките“ (1942), лансира нови автори като Пиетро Джерми и звездната двойка София Лорен-Марчело Мастрояни в „Жалко, че е кучка“ (1954), и възражда като брилянтен актьор Виторио Де Сика в „Други времена“ (1951), след неореалистичния му успех.

Блазети е роден в Рим. След като следва право в Римския университет, избира да стане журналист и кинокритик. Работил е за няколко филмови списания и води кампания за национално кинопроизводство, което до голяма степен е прекратено в онзи момент. Повлиява на Италианския неореализъм с филма „Четири стъпки в облаците“ и е една от водещите фигури в италианското кино през Фашистката ера. Понякога той е известен като „бащата на италианското кино“ заради борбата и ролята му в съживяването на индустрията в края на 20-те години.

Умира в Рим на 86-годишна възраст.

• La lunga strada del ritorno (1962) - три епизода
• Gli italiani del cinema italiano (1964) - шест епизода
• Napoli 1860 - La fine dei Borboni (1970) - два епизода от сериала I giorni della storia
• 10 giugno 1940 (1970) - епизод Dov'eravate?
• Anni 60: una notte in Europa (1970)
• Storie dell'emigrazione (1972) - пет епизода
• I mercoledì del papa (1973)
• L'arte di far ridere (1974) - пет епизода
• Racconti di fantascienza (1978) - три епизода
• L'arte di far ridere (1980)
• Il mio amico Pietro Germi (1980)
• Venezia: una mostra per il cinema (1981)

• Алесандро Блазети в Internet Movie Database
• Алесандро Блазети в

Портал „Биографии“          Портал „Италия“

Нормативен контрол BNE BNF FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC PLWABN RKD ICCU SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat

Портал „Италия“