Луиджи Коменчини Luigi Comencini
италиански режисьор
Роден	8 юни 1916 г. Сало, Италия
Починал	6 април 2007 г. (90 г.) Рим, Италия
Погребан	Фламинио, Рим, Италия
Националност	Италия
Учил в	Политехнически университет Милано
Режисура
Активност	1937 – 1991
Уебсайт	Страница в IMDb
Луиджи Коменчини в Общомедия

Луиджи Коменчини (на италиански: Luigi Comencini) е италиански филмов режисьор^[1] и сценарист.

В кариерата си режисира най-големите италиански актьори, включително Виторио Де Сика и Джина Лолобриджида в „Хляб, любов и фантазия“ – филм, с който поставя началото на комедията по италиански, на която е един от най-големите представители заедно с Марио Моничели и Дино Райс.

Коменчини е роден в Сало – град в района на Бреша, разположен на езерото Гарда. Прекарва детството си в град Ажан, Франция, където семейството му се премества поради финансови проблеми. Още в училище той става голям почитател на киното.

След завръщането си в Италия учи архитектура в Миланската политехника, където се среща с режисьора Алберто Латуада. В тези години, като член на Фашистката университетска група, той участва в пропагандното фашистко събитие „Крайбрежия на културата и изкуството“, като печели едно издание. Още от самото начало, с късометражния филм „Деца в града“ (1946) и първия си филм „Краденето забранено“ (1948), той проявява особен интерес към периода на детството/юношеството – тема, която ще го съпътства през цялата му кариера.

По-късно работи като архитект и като филмов критик: заедно с брат си Джани и с Алберто Латуада участва в създаването на Миланската кинематека (официално основана през 1947 г.).

През 1946 г. снимайки Милано разрушен от бомбардировките, решава да направи документален филм за живота на децата сред руините и така се появява филмът „Деца в града“.

След като се премества в Рим по съвета на Карло Понти, той създава първия си успешен филм – „Императорът на Капри“ (1949), в който участва Тото. През 1951 г. Федерико Фелини му предлага да напише сценария за „Спуснати щори“ заедно с Фелини в сътрудничество с Тулио Пиели. Детският филм „Хайди“ (1952) му носи голям публичен успех. Следващият филм, който се смята за един от първите в стила „комедия по италиански“, е „Хляб, любов и фантазия“ (1953). В главните роли са Виторио Де Сика и Джина Лолобриджида. След успешното представяне на филма следва втора част – „Хляб, любов и ревност“ (1954).

През 1955 г. по екраните тръгва филмът „Красотата на Рим“, в който участва Алберто Сорди. След няколко по-слаби филма (с изключение на „Прозорецът към Луна Парк“ от 1957 г., излязъл без много шум и днес считан за един от най-добрите му творби), той режисира Сорди в това, което обикновено се смята за негов шедьовър – „Всички у дома“ (1960), трагикомедия за Италия след 8 септември.^[2] Филмът разказва историята на първите дни след подписването на примирието, което слага край на войната в Италия. Този филм е голям успех и в допълнение към националните филмови награди получава специалната награда на Международния филмов фестивал в Москва. По темата за съпротивата той прави и „Момичето на Бубе“ (1963), базиран на едноименния роман на Карло Касола, посветен на съдбата на партизаните в Следвоенна Италия. Филмът е посрещнат с одобрение от автора на книгата. Коменчини също прави няколко екранни версии, включително адаптиране на цикъла на творбите на Джованино Гуарески за Дон Камило (1965), последван от драматичния „Неразбран“ (1966) и „Детството, призванието и първите преживявания на Джакомо Казанова, венецианец“ (1970).

Телевизионната версия на „Приключенията на Пинокио“ на Карло Колоди в съкратената му версия за големия екран е показана на Международния филмов фестивал в Москва през 1973 г. и печели златната награда в детското филмово състезание. Други успешни телевизионни филми са „Сърце“ (1984) и „Историята“ (1986).

През 1987 г. на Филмовия фестивал във Венеция Коменчини получава наградата „Златен лъв“ за своята филмова кариера.

Сред последните му кинематографични творби трябва да се споменат „Обърни се „Еудженио“ (1980), „В търсене на Христос“ (1982), „Калабрийско момче“ (1987), „Весела коледа... честита нова година“ (1989) и „Марчелино хляб и вино“ (1992), както и филмовата адаптация на операта „Бохеми“ на Джакомо Пучини, в която премества времето на действието на операта в началото на XX век.

След публикуването на автобиографичната книга „Детство, призвание, преживявания на един режисьор“ (1999) Луиджи Коменчини умира в Рим на 6 април 2007 г. на 90-годишна възраст. Погребан е в гробището „Прима Порта“.

От 1980-те години на режисьорът страда от болестта на Паркинсон.

От съпругата си принцеса Джулия Грифео ди Партана има четири дъщери: режисьорките Кристина и Франческа (които помагат в режисирането на последната му творба – римейк на „Марчелино хляб и вино“), сценографката Паола и ръководителката на продукцията Елеонора. Неговият внук Карло Календа, син на Кристина, е министър в Правителството на Ренци (2014 – 2016) и в Правителството на Джентилони (2016 – 2018).

• Луиджи Коменчини в Internet Movie Database
• Луиджи Коменчини в

Портал „Биографии“          Портал „Италия“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Luigi Comencini в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол BNE BNF CiNii FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC NLA Open Library PLWABN ICCU SNAC IdRef VIAF WorldCat

Портал „Италия“