Алѐн Фабиѐн Морѝс Марсѐл Дело̀н (на френски: Alain Fabien Maurice Marcel Delon, фамилията на френски се произнася по-близко до Дьолон[2][3]) е френски и швейцарски киноактьор, певец, кинорежисьор, киносценарист и кинопродуцент. Носител на наградата „Сезар“ за най-добра мъжка роля във филма „Нашата история“ през 1985 г. Кавалер на Ордена на почетния легион през 1991 г.
Признат като културна и кинематографична водеща личност на XX век, Делон се очертава като един от най-изтъкнатите европейски актьори от 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век, като по този начин се утвърждава като международен секс символ. Неговият стил, външен вид и роли, които го превръщат в международна икона, му спечелват трайна популярност. Делон получава признание от критиците за ролите си във филми като „Жените са слаби“ (1959), „Под яркото слънце“ (1960), „Роко и неговите братя“ (1960), „Еклис“ (1962), „Леопардът“ (1963), „Самурай“ (1967), „Мотоциклетистката“ (1968), „Басейнът“ (1969), „Червеният кръг“ (1970), „Ченге“ (1972) и „Господин Клайн“ (1976). По време на кариерата си Делон работи с много режисьори, включително Лукино Висконти, Жан-Люк Годар, Жан-Пиер Мелвил, Микеланджело Антониони и Луи Мал.
Като певец Делон записва популярния дует „Paroles, paroles“ (1973) с Далида.
Въпреки че не успява да се утвърди в Холивуд, той има международна репутация. През 1985 г. получава наградата „Сезар“ за най-добър актьор за „Нашата история“ и „Златна палма“ на филмовия фестивал в Кан през 2019 г. за цялостната си кариера. В течение на дългогодишната си кариера Ален Делон работи с много известни режисьори, включително Лукино Висконти, Жан-Люк Годар, Жан-Пиер Мелвил, Микеланджело Антониони и Луи Мал. Придобива швейцарско гражданство през 1999 г.
Биография
Детство и младежки години
Ален Фабиен Морис Марсел Делон е роден на 8 ноември1935 г. в град Со (предградие на Париж), Франция, в департамента на Сена. Син на Фабиен Делон (1904 – 1977), режисьор, корсиканец по произход, притежател на киносалон, и Едит Арнолд (1911 – 1995), по професия фармацевт, но работила в киносалона на мъжа си[4]. Генеалогията му датира от Жан Делон, роден през XV век. Прадядото на Ален Делон по бащина линия, Фабиен Делон (28 декември 1829 г. – 12 декември 1909 г.), получава Почетния легион през 1892 г., е инженер. Баба му по бащина линия Мари-Антоанета Евангелиста (родена през 1867 г.) е корсиканка. Семейната легенда говори, че семейството на Евангелиста е свързано с Бонапарт[5].
През 1939 г. Ален Делон е на четири години, когато родителите му се развеждат. След това той е предаден на приемно семейство, чийто баща е пазач на затвора във Френ, което кара някои да твърдят, че е свидетел на екзекуцията на Пиер Лавал в двора. След това е настанен в католическия пансион в Сен-Никола д'Ини (в Есон), където прекарва цялата си младост с един от най-добрите си приятели, Жерар Саломе. Той е изключен шест пъти от училищата, които посещава. Майка му, която се омъжва за притежателя на колбасарски магазин Пол Булон, му предоставя място в семейното жилище, където Ален работи при мъжа на майка си.
На 14 г. той има възможност да играе гангстер в ням късометражен филм, режисиран от бащата на един от приятелите му. На същата възраст той се опитва да избяга в Чикаго, но е арестуван в Бордо.
На 17-годишна възраст той служи в Националния флот. След престой в морския център за обучение Пон-Реан, той продължава военната си служба през 1953 г. След като е задържан за кражба на оборудване, Националният флот го оставя да избере между напускането на ВМС и удължаване[6] на срочния му договор с три до пет години. Моряк 1-ви клас, след това е назначен в компанията за защита на арсенала в Сайгон. Към края на Индокитайската война той е арестуван отново, за кражба на джип. Радиолицензът му е отнет и е изгонен от флота. Този период оставя дълбоки следи: той открива военната дисциплина, чувството за чест и знамето на Франция. Той развива страст към оръжията и е запленен от Жан Габен в „Не пипай мангизите“, филм, който гледа в индокитайската столица.[7]
През 1956 г. в Париж, където се запознава с бъдещата Далида, с която по-късно има афера, той работи в дребен бизнес, включително като сервитьор в кафене близо до Шан-з-Елизе. В Монмартър той живее в подземния свят (особено бандата на „Трите патици“) и сред жиголо, на един от които според Бернард Виолет, „хомосексуалист на име Карлос“ осигурява защита. В квартал Сен Жермен-дьо-Пре той е забелязан от Жан-Клод Бриали, който го кани на филмовия фестивал в Кан, където неговата физика и „устата на ангел“ не остават незабелязани. По този начин се доближава до света на киното, без специално обучение като актьор.
Начало на кариерата
Ален Делон в „Роко и неговите братя“ (1960)
Ален започва да се снима в киното през 1957 г., като изиграва ролята на Жо във филма „Когато в това е замесена жена“ („Quand la femme s'en mêle“). Към началото на 2010 г. се е снимал общо в 88 филма и сериали, режисьор е на 3, сценарист на 10 и продуцент на 23.
Последни години
На 6 май 2017 г. Ален Делон обявява, че слага край на актьорската си кариера.
На 20 май 2019 г. е удостоен с почетна „Златна палма“ за цялостна кариера, въпреки протестите на феминистки асоциации.[8]
Ален Делон на фестивала в Кан, 2019 г.Ален Делон на снимки на филма „Каква радост е да живея“ (1961).Лино Вентура, Жан Габен и Ален Делон на снимките на филма „Сицилианският клан“ през март 1969 г. в Рим.
През 2022 г. се прокрадва новината, че Ален Делон иска да сложи край на живота си чрез евтаназия. Всъщност като повечето фалшиви новини, които получават голямо внимание, и тази почива на полуистина или по-скоро на думи, извадени от контекста. Всичко започнало в средата на март с едно интервю за RTL на първородния син на Делон Антъни, взето по повод на автобиографичната му книга „Между куче и вълк“, в която той се връща към сложните отношения с родителите си и конфликтите между тях. Повечето информации за евтаназията са се базирали именно на този разговор, в който синът на Делон казва, че баща му е решил да си тръгне от живота доброволно.
Всъщност журналистът е този, който започва интервюто с думите: „Вие ни разказвате, че сте обещали да бъдете до него в последния ден, когато той реши, че повече няма да иска да живее“. Синът на Ален Делон не отговаря директно, а започва да разказва за сбогуването с майка си Натали Делон, която починала година по-рано от рак на панкреаса. „Истина е, че аз бях до майка ми, истина е, че тя реши да умре, както бе живяла – когато тя самата реши, затова избра евтаназията. За щастие, не прибегнахме до този метод. Казвам за щастие, защото всичко беше готово“, казал Антъни, обяснявайки, че накрая тя все пак си е отишла спокойна и в мир. Слухът за евтаназията на актьора толкова бързо се разпространил по целия свят, че друго от децата на Делон, малкият му син Ален-Фабиен, накрая не издържал и решил да внесе яснота. В началото на април в Инстаграм той написал: „Нямам навика да правя това, но нещата излязоха извън контрол. Вече две седмици чета в социалните мрежи и т.нар. списания, че баща ми имал намерение да сложи край на дните си с евтаназия. Това изобщо не е истина. Една фраза, извадена от контекста на една книга, е причината за тези слухове. Има голяма разлика между „синко, ако съм включен в машина и съм в кома, искам да ме изключиш“ и „той иска евтаназия и е казал сбогом на семейството си.“
На 10 и 12 септември 2022 г. актьорът декларира подкрепата си за Украйна по време на руската инвазия в страната[9] Телевизионен проект, излъчен по TV5 Monde и по каналите на Canal+ Group, показва как Ален Делон чете текстове на украинския поет Тарас Шевченко, както и стихотворението „Liberté“ на Пол Елюар Liberté[10]. Бивш актьор и комик, украинският президент Володимир Зеленски благодари на френския актьор, като заявява: „Никога не съм бил толкова велик актьор като теб [...] Обичаме те много и за мен ти си оставаш авторитет и огромен актьор.“[11].
Смърт
Ален Делон умира на 88-годишна възраст, след продължително боледуване, на 18 август2024 г. в дома си в Души-Монкорбон (Североизточна Франция, департамент Лоаре).[12][13]
Личен живот и семейство
През 1958 г. при снимането на филма „Кристина“ Делон се запознава с австрийската актриса Роми Шнайдер. От 20 март 1959 г. двамата са сгодени. По време на тяхната връзка Ален има любовна афера с германската певица и фотомодел Нико, която на 11 август 1962 г. ражда син, Кристиан Аарон Булон. Делон не признава своето бащинство, но Нико твърди, че той е бащата. Детето отглеждат през повечето време родителите на Делон, които му дават и своята фамилия, Булон. През декември 1963 г. след близо 5-годишен годеж Делон и Шнайдер приключват връзката си.
На 13 август 1964 г. Ален се жени за Натали Бартелеми, родена на 1 август 1941 г. в Мароко – известната френска актриса и модел Натали Делон. Един месец след това им се ражда син Антони. На 25 август 1968 г. Ален и Натали се разделят и от 14 февруари 1969 г. са разведени.
Интимни приятелки на Делон са били актрисите Мирей Дарк (1969 – 1980) и Ан Парийо (1980 – 1982). След това на 51 години той се жени за холандската манекенка Розали ван Бреемен и е с нея почти 15 години (1987 – 2001). По това време е удостоен с най-високите награди в кариерата си.
Официално има 3 деца от 2 брака:
Делон с дъщеря си Анушка на филмовия фестивал в Кан, 2010 г.
Антони Делон (роден на 30.9.1964 г., киноартист) от брака му с Натали Делон;
Анушка Делон (родена на 25 ноември 1990 г., дебют в киното на 13-годишна възраст) и
Ален-Фабиен Делон (роден на 18.3.1994 г., дебютира в киното на 12-годишна възраст).
Анушка и Ален-Фабиен са от брака му с Розали ван Бреемен.
Ален има 3 внучки от сина си Антони: Лу (родена през 1996 г.), Лив (родена на 25 август 2001 г.), както и незаконната Алисън (родена през 1989 г.).
През 1985 г. Ален Делон се мести в Швейцария и се установява в предградието на Женева Шен-Бужри. На 23 септември 1999 г., 14 години след преместването му в Швейцария, общинският съвет на Шен-Бужри гласува за швейцарската натурализация на Ален Делон, както и на двете му деца, Анушка и Ален-Фабиен, които са на осем и пет години по това време. На 13 март 2000 г. той полага клетва в залата на Големия съвет на Женева и става официално гражданин на Швейцария.
Предприемачество и колекционерство
През последните години Ален Делон е известен не само като актьор, но и като успешен бизнесмен. Под търговската марка „Alain Delon“ се продават много стоки (парфюми, ръчни часовници, цигари, облекла и др.). Той също е станал притежател на собствена авиолиния. Колекционерите на произведенията на изкуството високо оценяват колекцията на Делон. В частност, през 2007 г. актьорът продава част от своята колекция от картини за около 9 милиона евро.
.png)
