Френски съюз: 75 581 убити (от които 20 524 французи) 64 127 ранени 40 000 пленени Държава Виетнам: 58 877 убити Общо: ~134 500 убити или в безизвестност
На Потсдамската конференция през юли 1945 г. Обединеният комитет на началниците на щабовете на САЩ и Великобритания решава, че Индикотай на юг от 16° северна географска ширина ще бъде включен в Южноазиатското командване на британския адмирал Маунтбатън. Японските войски, намиращи се на юг от тази линия се предават на него, а тези на север се предават на генералисимус Чан Кайшъ. През септември 1945 г. китайски сили навлизат в Тонкин, а малък британски отряд пристига в Сайгон. Китайците приемат правителството на Виетнам при Хо Ши Мин, тогава разположено в Ханой. Британците отказват да го направят в Сайгон и отстъпват на французите още от самото начало срещу привидната подкрепа за Виетмин от американското Управление на стратегическите служби. На деня на победата на Япония, 2 септември, Хо Ши Мин обявява в Ханой основаването на Демократична република Виетнам (ДРВ). ДРВ управлява като единственото гражданско правителство в цял Виетнам за период от около 20 дни, след абдикацията на император Бао Дай, който управлява по време на японското владичество. На 23 септември 1945 г., със знанието на британския командир в Сайгон, френски сили свалят местното правителство на ДРВ и обявяват, че френската власт е възстановена. Веднага започва партизанска война около Сайгон, но французите постепенно поемат контрол над Севера и Юга на Индокитай. Хо Ши Мин се съгласява да преговаря за бъдещия статут на Виетнам, но дискусиите, водени във Франция, не водят до решение. След над година на покрит конфликт, избухва цялостна война през декември 1946 г. между Франция и силите на Виетмин, а Хо и правителството му се укриват. Французите опитват да стабилизират Индокитай като я преорганизират на федерация от асоциирани държави. През 1949 г. те връщат властта на бившия император Бао Дай, като ръководител на новооснованата Държава Виетнам.
Първите няколко години на войната включват селски бунтове срещу французите. Въпреки това, след като китайските комунисти достигат северната граница на Виетнам към края на 1949 г., конфликтът прераства в конвенционална война между две армии, въоръжени със съвременни оръжия. Френското правителство забранява да се сражават войници от Метрополитанска Франция, а само войски от колониите и от Чуждестранния легион, за да избегне недоволство сред обществото. Левицата във Франция нарича войната „мръсната война“ (la sale guerre).[1]
Френските действия са затруднени от ограничената полза от бронираните танкове в условия на джунгла, липса на силни въздушни сили за въздушна поддръжка и бомбардировки и използването на чуждестранни войници от други колонии (основно от Алжир и Мароко). Во Нгуен Зиап, обаче, използва ефективни и иновативни тактики на пряк артилерийски огън, засади на конвои и много противовъздушни оръдия, за да възпрепятства земните и въздушните доставки, заедно със стратегия на вербуване на голяма редовна армия чрез широка обществена подкрепа и доктрина на партизанска война. Това, комбинирано с инструктажи от Китай и прости и надеждни оръжия от СССР, се оказва фатално за френски защитници, кулминирайки в решителната победа над французите в битката при Диен Биен Фу.[2]
На Женевската конференция от 21 юли 1954 г. новото социалистическо правителство на Франция и Виетмин правят споразумение, което бива отхвърлено от Държавата Виетнам и САЩ, но което дава на Виетмин контрол над Северен Виетнам северно от 17-ия паралел. Югът продължава под лидерството на Бао Дай. Година по-късно Бао Дай е детрониран от министър-председателя си, Нго Дин Дием, създавайки Република Виетнам. Скоро започват бунтове, подкрепяни от Севера и насочени срещу правителството на Дием. Конфликтът постепенно прераства във Виетнамската война.
След капитулацията на Франция на 22 септември 1940 г., Френски Индокитай е окупиран от японски войски.[3] През този период виетнамски комунисти предприемат няколко опита да вдигнат въстание: през септември-октомври 1940 г. в северната част на страната, през ноември-декември 1940 г. в южната част, а през януари 1941 г. в централната част. Те биват потиснати от френските войски.[4] В резултат, комунистическите организации в южните и централните части на Виетнам понасят значителни загуби.[5]
През май 1941 г. е създадена организацията Виетмин. Първите опорни точки на организацията са създадени от активистите на комунистическата партия на Индокитай в провинциите Као Банг и Ланг Сон. Именно тук в края на 1941 г. са образувани първите опълченски отряди за спасение на родината. Освен това, до март 1942 г. в областта Бакшон действа голям партизански отряд.[6]
Основен район за дейността на Виетмин през 1941 – 1942 г. става Виетбак – планинска горска местност в северната част на Виетнам, на границата с Китай. Тук са създани първите опорни бази и се провежда обучение на кадри.[7]
През ноември 1943 г. във връзка с повишената активност на Виетмин, японците предприемат мащабна наказателна операция в района на дислокация на основните сили на Виетмин. Към края на 1943 г. в стълкновения с японските сили слабо въоръжените партизански отряди на Виетмин, имащи на въоръжение само изключително стари кремъчни оръжия, хладни оръжия и бамбукови пики, понасят тежки загуби.[8]
През 1944 г. Виетмин вече контролира провинциите Као Банг, Ланг Сон, Бак Кан, Тай Нгуен, Туйен Куанг, Бак Жианг и град Винйен в северната част на страната, където започва създаването на административни органи на управление. На 7 май 1944 г. ръководството на Виетмин издава заповед за подготовка на въоръжено въстание.[9]
През декември 1944 г. започва създаването на отряди на редовна армия. На 22 декември 1944 г. е създаден първия първият отряд редовни сили под командването на Во Нгуен Зиап. На 24 и 25 декември 1944 г. отрядът извършва първите бойни операции: нападнати са и са превзети два поста на френските колониални войски – в На Нган и във Фай Кат в провинция Као Банг.[10]
1945
Японски войници предават оръжието си на британците на церемония в Сайгон, 1945 г.
На 9 март 1945 г. командването на японските войски в Индоктай поставя ултиматум на френските войски с искания да се предадат, а на следващия ден, обкръжавайки местата на дислокация на французите, започва тяхното разоръжаване. От 37 хиляди френски колониални войници (7 хил. французи и 30 хил. местни жители), намиращи се по това време в Индоктай, към китайската граница се измъкват около 5 хиляди. Тези събития изменят съотношението на силите в региона.[11]
През април 1945 г. се активизира подготовката на военните отряди на Виетмин (които по това време вече достигат хиляда души) и се създават главно военно командване и училища за подготовка на командни кадри.[11]
На 10 април 1945 г. виетнамските сили обкръжават и унищожават японски гарнизон в провинция Тай Нгуен (80 войници).[12] По-късно други постове и гарнизони на японски и колониални сили са победени или разоръжени.[12]
Капитулацията на Япония и краят на Втората световна война отново изменят съотношението на силите в Индокитай. На 13 август 1945 г. Виетмин обявява началото на въстание.[11] На 19 август 1945 г. силите на Виетмин окупират Ханой, а след това установяват власт в голяма част от територията на Виетнам, без да срещат значителна съпротива. Въпреки това, тъй като Франция се стреми да възстанови контрола си над Индокитай, стълкновението става неизбежно.
На 13 септември 1945 г. в Сайгон започва десанта на английски части, чийто командир приема капитулацията на японските войски в Индокитай, освобождава арестуваните по-рано от японците френски чиновници и военнослужещи на колониалната администрация и предава въоръжението на 1500 френски войници. При това Дъглас Грейси обявява, че той не признава дейността на органите на Виетмин.[13]
Освен това, по разпореждане на Грейси, английските войници охраняват ред ключови обекти в Сайгон, заменяйки по-рано намиращите се тук отряди на Виетмин. След няколко дни англичаните предават контрола над тези обекти на французите.[14]
На 22 септември 1945 г. френските военни подразделения, със съдействието на английските военнослужещи, нападат виетнамските сили в Сайгон и превземат административните сгради.[13]
В по-отдалечените територии на Виетнам, на север от 16-ия паралел, напредва 200-хиляден експедиционен корпус на Гоминдан.[13][15]
1946
Телеграма от Хо Ши Мин до американския президент Хари Труман, искаща подкрепа за независимост, 28 февруари 1946 г.
Към края на март 1946 г. британските войски се изнасят от Индокитай (с изключение на една рота, оставена за охрана на съюзната мисия в Сайгон), но последните шест британски войника във Виетнам загиват през юни същата година, когато подразделението на британската армия попада в партизанска засада.[17]
На 20 ноември 1946 г. на пристанището в Хайфонг френски военен кораб обстрелва виетнамска лодка. На 21 ноември френското командване поставя на ръководството на Виетмин ултиматум с искания да се махнат от Хайфон. След като тези условия не са изпълнени, на 23 ноември 1946 г. френските военни кораби започват масиран обстрел на града, в резултат на който загиват около 6 хиляди жители.[18][19]
Ход на войната
1946 – 1947
През декември 1946 г. ръководството на Виетмин взема решение за преход към стратегия на продължителна народна война, с цел изтощаване на противника.[20]
На 19 декември 1946 г. френското командване изисква разоръжаване на силите на Виетмин в Хайфон. Същия ден французите нападат Ханой, като боевете в града продължават до февруари 1947 г. Макар че Во Нгуен Зиап няма намерение да се предава и разполага с числено превъзходство, доброто въоръжение и военноморското подкрепление на французите играе решаваща роля. Използвайки големия си превес във въоръжението, френската войска постепенно изтласква виетнамските комунисти от Ханой и другите големи населени места във Виетнам.
През януари-февруари 1947 г. виетнамските сили в течение на няколко седмици блокират Хюе, предприемат няколко атаки, но поради жертвите си са принудени да отстъпят.[21]
Към края на март 1947 г. французите контролират основните градове, пътищата, които ги свързват, и бреговата линия. Основната опорна точка на комунистите отново става Виетбак.
На 7 октомври 1947 г. френските сили започват настъпление, с цел да се разгроми този партизански район, но действията им се оказват безуспешни и водят основно до загуби на военна техника и понижение на бойния дух.[20] Французите имат за цел пряк сблъсък с армията на Во Нгуен Зиап, но те се изплъзват. През това време Виетмин трупа военни сили и усъвършенства организацията си, преминавайки от система на партизански отряди към структура, характерна за редовната армия.
1948 – 1949
През 1948 г. Франция започва да търси начини за противопоставяне на Виетмин политически чрез алтернативно правителство в Сайгон. Започват се преговори с бившия император Бао Дай, който да управлява „автономното“ правителство във Френския съюз.
В края на 1949 г. силите на Виетмин наброяват около 40 хиляди души (в това число две пехотни дивизии и няколко отделни полка редовни сили, организирани по армейски образец).[20] По това време идва победата на комунистите в Китай, с които виетнамците си сътрудничат вече няколко години. Мао Дзедун, получавайки власт над огромните китайски ресурси, веднага увеличава помощта към Виетмин и продължава да я оказва и през следващите години. Войната се засилва, когато Виетмин преминава в атака и започва нападения над френски бази по китайската граница.
В същото време, САЩ започват да изпращат помощ на Франция под формата на военни наблюдатели и военно оборудване.
1950
Новата военна организация на виетнамската армия достатъчно скоро започва да дава резултати. През септември 1950 г. Виетмин унищожава няколко френски гарнизона в района на китайската граница. Френската войска губи около 6 хиляди души.
При боевете в Као Банг от 9 октомври 1950 г. френските сили претъпяват още едно съкрушително поражение. Те губят 7 хиляди души, 500 военни машини, 125 минохвъргачки, 13 гаубици, 3 бронирани взвода и 9000 огнестрелни оръжия. На 21 октомври 1950 г. французите са принудени да оставят по-голямата част от Северен Виетнам и да преминат в защита. През декември 1950 г. френските войски започват строителство на укрепления в делтата на река Ка.[21][22]
На 18 септември 1950 г. силите на Виетмин за пръв решават да минат в настъпление и разгромяват гарнизоните в градовете Дон Ке и Тат Ке.[23]
На 22 декември 1950 г. Франция признава суверенитета на Виетнам в рамките на Френския съюз.[21]
През 1950 г. в помощ на французите във Виетнам пристигат 35 американски военни съветници. Към 1952 г. тяхното количество нараства до 200. През 1950 г. за пръв е път е използван напалм във Виетнам (доставен от американците).
Военното положение се подобрява за Франция, когато новият командир, генерал Жан дьо Латр дьо Тасини, построява укрепена линия от Ханой до Тонкинския залив, през делтата на река Хонгха, за да задържи Виетмин.
1951
От януари до юни 1951 г. силите на Виетмин, под командването на генерал Во Нгуен Зиап, предприемат всеобщо контранастъпление, което завършва с провал. В трите най-големите сражения виетнамските сили са разгромени от колониалните войски и губят около 20 хиляди души.[24] Всяка атака на Зиап да пробие френската отбранителна линия завършва с провал и контраатака на французите, която разгромява силите му. Жертвите на Виетмин нарастват тревожно през този период, което кара някои да поставят под въпрос лидерството на комунистическото управление. Въпреки това, каквито и ползи да жъне това за Франция, те са анулирани от нарастващата опозиция във Франция срещу войната.
През март 1951 г. е създаден Обединен фронт на народите на Индокитай.[20]
На 10 ноември 1951 г. французите нападат Хоа Бин на 40 km от отбранителната линия чрез парашутен десант и разширяват периметъра си.
1952
Френски части стрелят с MAC 24/29 по време на засада, 1952 г.
През януари генерал дьо Латр се разболява от рак и се връща във Франция за да се лекува. Там той умира и бива заменен от генерал Раул Салан като главнокомандващ на френските сили в Индокитай.
През пролетта на 1952 г. колониалните войски преминават в защита и се укрепват в най-важните икономически точки в Северен Виетнам. Южен Виетнам по това време си остава относително спокойно място за французите. Виетнамците, убедени в своето военно преимущество след преброяването на населението от 1951 г., предприемат ред настъпления към френски позиции. Сраженията се оказват неуспешни за тях и водят до големи загуби на виетнамски войници от тежкото въоръжение на французите (напалм, тежка артилерия, речни и морски бойни кораби). По това време те вече са превзели град Хоа Бин. Уви, френският гарнизон в него се евакуира с големи загуби през 1953 г., след като всички транспортни пътища до него биват блокирани от виетнамците.
През есента на 1952 г. Виетмин предприема настъпление към няколко укрепления на французите близо до западната граница на страната. Колониалните войски безуспешно се опитват да отвлекат вниманието на виетнамците от тези укрепления чрез атака с 30 хиляди души над снабдителни бази във Виетбак. Французите разполагат с малко сили за провеждане на ефективна настъпателна операция и затова отстъпват, без да изпълнят задачата. Единствените големи сражения настъпват по време на отстъплението, когато Виетмин нападат от засада френската колона. След тази битка става ясно, че французите са способни на настъпление извън отбранителната линия, макар да не успяват да отклонят Виетминската офанзива.
1953
Френски военноморски самолет Grumman F8F Bearcat пуска напалм върху дивизия на Виет Мин, ноември 1953 г.Френски парашутисти скачат от американски Fairchild C-119 Flying Boxcar в битката за Биен Диен Фу.
В резултат на проведените в началото на 1953 г. големи военноморски операции, френските сили превземат голяма виетнамска база на брега на залива Куиньон.[21] През май 1953 г. генерал Анри Навар поема поста на главнокомандващ в Индокитай и заявява пред френското правителство, че за Франция няма възможно да спечели войната и че най-доброто, на което може да се надява, е патово положение. Малко по-рано, на 9 април 1953 г. виетнамската комунистическа войска нахлува в съседен Лаос, унищожавайки френските колониални и лаоските гарнизони. Тази операция разкрива слабото място на френските колониални сили. От една страна французите се опитват да защитят Лаос, а от друга да защитят военните бази в района на Ханой и не успяват да окажат съществена помощ на защитниците. За да си възвърне загубената инициатива и да защити Лаос от виетнамците, през ноември 1953 г. французите обсаждатДиен Биен Фу със сила от над 10 хиляди войници, които впоследствие нарастват до 15 хиляди.[25] Целта на гарнизона е да възпрепятства работата на системата за доставки на Виетмин в Северен Лаос. Успоредно с това се планира операция за борба с партизаните в централните части на Виетнам. По този начин, виетнамското командване, използвайки стратегията „да примамиш на покрива и да махнеш стълбата“, привличат французите в предварително заложен капан.[26] Операцията е тактически успех за французите, но Зиап съзрява слабостта на френската позиция и придвижва войски към града. Битката за града прераства в най-тежкото и най-дългото сражение през войната.
Към края на 1953 г. числеността на френските сили в Индокрай е 190 хиляди военнослужещи (Френската армия и Чуждестранния легион), а числеността на армията на Бао Дай е около 150 хиляди военнослужещи. Общата численост на силите на комунистите се оценява на около 425 хиляди войници и партизани, но Франция разполага с превъзходство при тежкото въоръжение, техниката и авиацията.[27]
На 4 декември 1953 г. правителството на ДРВ приема закон за аграрна реформа, според който се премахва правото на собственост над земя, установена от колониалните власти, а земите на французите и поддръжниците им подлежат на конфискация и преразпределение. До края на войната, в 11 провинции 311 хил. виетнамски селяни без земя получават 227 хил. хектара земя. Провеждането на аграрната реформа увеличава поддръжката на правителството на ДРВ сред селяните.[28]
1954
Карта на военните действия към 1954 г. Позициите на Виетмин са в оранжево, френските позиции са в лилаво, а белите точки обозначават местата на партизански битки.
На 20 януари 1954 г. французите започват настъпателна операция със сили, съставени основно от виетнамски профренски формирования. Те нямат достатъчна подготовка и мотивация и се бият зле, което довежда да големи загуби и дезертьорство. Въпреки подкрепленията, французите не достигат никакви положителни резултати след март 1954 г.
На 6 – 7 март 1954 г. виетнамски диверсанти унищожават 78 френски самолети на летищата За Лам и Кат Би в Тонкинската долина. Половината транспортна авиация на французите в Индокитай е изведена от строй, в резултат на което вместо 200 тона доставки на ден в Диен Биен Фу достигат не повече от 120 тона на ден.[29]
В периода декември 1953 г. – януари 1954 г. Виетмин концентрира около Диен Биен Фу четири дивизии, докато французите очакват максимум две. Военните действия продължават с малка интензивност в централните части на Виетнам и в Лаос. Инициативата на тези театри на военните действия принадлежи на виетнамските комунисти, като целта на операциите е да се отвлече вниманието на френските сили от гарнизона Диен Биен Фу. За да снабдяват своите войски, партизаните прокарват нова 100-километрова траса през джунглата. Мобилизират се 100 хиляди наемни работници, пренасящи по време на кампанията около 20 хил. тона ориз плюс други доставки. Освен това, френските въздушни доставки към Диен Биен Фу не са достатъчни за гарнизона. Преимуществото на виетнамските партизани в числеността и в снабдяването около Диен Биен Фу им позволява да спечелят решаващата битка за града срещу французите.
Битката за Диен Биен Фу продължава 54 дни, от 13 март до 7 май 1954 г., и в след нея френският гарнизон е принуден да капитулира (в деня на капитулацията се предават 10 863 военнослужещи).[30]
Военните разходи на Франция под войната в Индокитай (включително и военната помощ на САЩ) начисляват над 3270 милиарда франка.[31]
След преговорите, последвали поражението на французите при Диен Биен Фу, френските войски се изтеглят от Индокитай, а Виетнам временно се разделя на две части от 17-ия паралел (където се създава демилитаризирана зона). През юли 1956 г. се предлага да се проведат свободни избори за двете части на страната с цел да се определи бъдещия политически режим и съединението на страната. САЩ се противопоставят на това предложение с подкрепата на Южен Виетнам и Великобритания. Те искат избори за обединение под наблюдението на ООН, но делегацията на СССР отхвърля този вариант.[32] От дома си във Франция император Бао Дай назначава Нго Дин Дием за министър-председател на Южен Виетнам. С американска подкрепа, през 1955 г. Дием използва референдум, за да премахне бившия император и да се провъзгласи за президент на Република Виетнам.
След като изборите така и не се състоят, кадрите на Виетмин, намиращи се в Южен Виетнам, се активизират и започват борба срещу правителството. Северен Виетнам нахлува и окупира части от Лаос, за да набавя доставки към партизанските отряди в Южен Виетнам. Войната постепенно ескалира във Втората индокитайска война, която е позната под името Виетнамска война.
Галерия
Френски морски командоси правят десант на брега.
Френско-виетнамски медици оказват медицинска помощ на ранен военнопленник от Виетмин.
↑The New Encyclopedia Britannica. 15th edition. Macropedia. Chicago, 1994. с. 789 – 790.
↑Truong, Truong V. Vietnam War: The New Legion, Volume 1. Victoria BC: Trafford. 2010. с. 355
↑Всемирная история / редколл., отв. ред. В. П. Курасов. т. 10. Москва, „Мысль“, 1965. с. 164
↑История Второй Мировой войны 1939 – 1945 (в 12 томах) / редколл., гл. ред. А. А. Гречко. т. 4. Москва, Воениздат, 1975. с. 468
↑История Второй Мировой войны 1939 – 1945 (в 12 томах) / редколл., гл. ред. А. А. Гречко. т. 5. Москва, Воениздат, 1975. с. 237
↑История Второй Мировой войны 1939 – 1945 (в 12 томах) / редколл., гл. ред. А. А. Гречко. т. 7. Москва, Воениздат, 1976. с. 463
↑История Второй Мировой войны 1939 – 1945 (в 12 томах) / редколл., гл. ред. А. А. Гречко. т. 8. Москва, Воениздат, 1977. с. 303 – 305
↑История Второй Мировой войны 1939 – 1945 (в 12 томах) / редколл., гл. ред. А. А. Гречко. т. 9. Москва, Воениздат, 1978. с. 327
↑ абвИстория Второй Мировой войны 1939 – 1945 (в 12 томах) / редколл., гл. ред. Гречко, Андрей Антонович. т. 11. – Москва: Воениздат, 1980. – с. 109 – 114
↑ абвИстория Второй Мировой войны 1939 – 1945 (в 12 томах) / редколл., гл. ред. А. А. Гречко. т. 11. – Москва: Воениздат, 1980. – с. 392.
↑Dennis J. Duncanson. General Gracey and the Vietminh // Journal of the Royal Central Asian Society т. 55, № 3 (октомври 1968), с. 296
↑ абLarry H. Addington. America’s war in Vietnam: a short narrative history. Indiana University Press. 2000. с. 30.
↑Р. Эрнест Дюпюи, Тревор Н. Дюпюи. Всемирная история войн (в 4-х тт.). Книга 4 (1925 – 1997)., Москва, „Полигон – АСТ“, 1998. с. 623
↑Peter Dennis. Troubled Days of Peace. New York: St. Martin’s, 1987. с. 173
↑The New Encyclopedia Britannica. 15th edition. Micropedia. т. 12. Чикаго, 1994. с. 359 – 360
↑Barnet, Richard J. Intervention and Revolution: The United States in the Third World. World Publishing. 1968 с. 185 ISBN 0-529-02014-9.
↑ абвгдСоветская военная энциклопедия. / ред. Н. В. Огарков. т. 5. Москва, Воениздат, 1978. с. 544 – 545
↑ абвгР. Эрнест Дюпюи, Тревор Н. Дюпюи. Всемирная история войн (в 4-х тт.). Книга 4 (1925 – 1997). Москва, „Полигон – АСТ“, 1998. с. 625
↑Thi, Lam Quang, Hell in An Loc, The 1972 Easter Invasion and the Battle that Saved South Viet Nam, University of North Texas Press, Denton, Texas, 2009. с. 9
↑Дэвидсон Ф. Война во Вьетнаме (1946 – 1975). – Москва: Изографус, Эксмо, 2002. – с. 113 – 130.
↑Р. Эрнест Дюпюи, Тревор Н. Дюпюи. Всемирная история войн (в 4-х тт.). Книга 4 (1925 – 1997). Москва, „Полигон – АСТ“, 1998. с. 626 – 627
↑Колотов В.Н. Стратагемность мышления вьетнамского полководца Во Нгуен Зяпа как ключевой элемент исторической победы при Дьенбьенфу // Восток-Запад: историко-культурный альманах: 2013 – 2014 / под ред. акад. В. С. Мясникова; Ин-т всеобщей истории РАН; Ин-т научной информации по общественным наукам РАН. – Москва: Наука – Вост. лит., 2014. с. 80 – 103.
↑Сергей Балмасов. Дьен-Бьен-Фу: подвиг и Голгофа французского Иностранного легиона // журнал „Солдат удачи“, № 12 (111), декември 2003. с. 37 – 40
↑Е. П. Глазунов, М. П. Исаев. Страны Индокитая: путь борьбы и победы. Москва, „Мысль“, 1984. с. 27 – 29
↑Сергей Балмасов. Дьен-Бьен-Фу: подвиг и Голгофа французского Иностранного легиона // журнал „Солдат удачи“, № 1 (112), януари 2004. с. 35 – 39
↑Дьенбьенфу // Большая Российская Энциклопедия / редколл., гл. ред. Ю. С. Осипов. том 9. Москва., «Научное издание „Большая российская энциклопедия“», 2007. с. 461
↑Р. Эрнест Дюпюи, Тревор Н. Дюпюи. Всемирная история войн (в 4-х тт.). Книга 4 (1925 – 1997). Москва, „Полигон – АСТ“, 1998. с. 627
↑The Pentagon Papers (1971), Beacon Press, т. 3, с. 140.
Artikel ini sebatang kara, artinya tidak ada artikel lain yang memiliki pranala balik ke halaman ini.Bantulah menambah pranala ke artikel ini dari artikel yang berhubungan atau coba peralatan pencari pranala.Tag ini diberikan pada April 2017. Yusuke KawakitaInformasi pribadiNama lengkap Yusuke KawakitaTanggal lahir 13 Mei 1978 (umur 45)Tempat lahir Prefektur Oskaa, JepangPosisi bermain Penjaga gawangKarier senior*Tahun Tim Tampil (Gol)2001-2002 Ventforet Kofu 2003-2005 Tokushima Vortis 2...
1930 film The NavyOswald says to the admiral, Well, I'll be seeing ya.Directed byWalter LantzBill NolanStory byWalter LantzBill NolanProduced byWalter LantzStarringPinto ColvigWalter LantzFred Avery[1]Music byJames DietrichAnimation byClyde GeronimiManuel MorenoRay AbramsFred AveryLester KlinePinto ColvigColor processBlack and whiteDistributed byUniversal PicturesRelease dateNovember 3, 1930Running time7 minutesLanguageEnglish The Navy is a 1930 short animated film produced by Walter ...
Ini adalah nama Batak Toba, marganya adalah Nababan. John Charles Edison Nababan Kasat Bina Pelatihan Praja IPDNPetahanaMulai menjabat 19 Agustus 2022MenteriTito Karnavian PendahuluBrigjen Pol. Herman SikumbangPenggantiPetahana Informasi pribadiLahir3 April 1973 (umur 51)Tarutung, Sumatera UtaraAlma materAkademi Kepolisian (1996)Karier militerPihak IndonesiaDinas/cabangInstitut Pemerintahan Dalam NegeriMasa dinas1996—sekarangPangkat Brigadir Jenderal PolisiSatuanReserseSu...
Donggi Senoro LNGIndustriPengolahan gas alamDidirikan28 Desember 2007KantorpusatPondok Indah Office Tower 5, Jakarta & Desa Uso, Kecamatan Batui, Kabupaten Banggai, Sulawesi Tengah, IndonesiaProdukLNG dan kondensatIndukMitsubishi Corporation. Kogas, Pertamina, MedcoEnergiSitus webhttp://www.dslng.com/ PT Donggi Senoro LNG (DSLNG) adalah perusahaan milik negara penghasil gas alam cair Indonesia. Proyek gas DSLNG merupakan salah satu kegiatan utama koridor Sulawesi dalam Master Plan Percepa...
Italian film director and screenwriter (1931–2018) Ermanno OlmiOlmi in 2013Born(1931-07-24)24 July 1931Bergamo, ItalyDied7 May 2018(2018-05-07) (aged 86)Asiago, ItalyOccupation(s)Film directorScreenwriterCinematographerFilm editorYears active1953–2018 Ermanno Olmi (24 July 1931 – 7 May 2018)[1][2][3] was an Italian film director and screenwriter best known for directing Il Posto (1961) and The Tree of Wooden Clogs (1977), which won the Palme d'Or. Throu...
Political party in Lithuania Liberal and Centre Union Liberalų ir centro sąjungaLeaderAlgis ČaplikasFounded31 May 2003Dissolved12 July 2014Merger ofLLS, LCS, MKDPMerged intoLithuanian Freedom UnionHeadquartersVilniaus g. 22/1, VilniusIdeologyConservative liberalismLiberalism[1]Political positionCentre-rightWebsitewww.lics.ltPolitics of LithuaniaPolitical partiesElections The Liberal and Centre Union (Lithuanian: Liberalų ir centro sąjunga, LiCS) was a cons...
Class of lipid compounds Phosphatidic acids are anionic phospholipids important to cell signaling and direct activation of lipid-gated ion channels. Hydrolysis of phosphatidic acid gives rise to one molecule each of glycerol and phosphoric acid and two molecules of fatty acids. They constitute about 0.25% of phospholipids in the bilayer.[1] Structure General chemical structure of phosphatidic acids Phosphatidic acid consists of a glycerol backbone, with, in general, a saturated fatty ...
Artikel ini membutuhkan rujukan tambahan agar kualitasnya dapat dipastikan. Mohon bantu kami mengembangkan artikel ini dengan cara menambahkan rujukan ke sumber tepercaya. Pernyataan tak bersumber bisa saja dipertentangkan dan dihapus.Cari sumber: Kenji Kodama – berita · surat kabar · buku · cendekiawan · JSTOR (Januari 2010) Kenji Kodama pada Japan Expo edisi ke-11 tahun 2010 di Paris di Perancis. Masashi Kodama, dikenal sebagai Kenji Kodama (こだ�...
Diagram jejaring sosial. Jejaring sosial adalah suatu struktur sosial yang dibentuk dari simpul-simpul (yang umumnya adalah individu atau organisasi) yang dijalin dengan satu atau lebih tipe relasi spesifik seperti nilai, visi, gagasan, teman, keturunan, dll. Jejaring sosial lebih mengacu pada situs web yang digunakan sebagai tempat berkumpulnya orang banyak tanpa dibatasi dan memiliki jalur ikatan seperti keluarga, teman, rekan bisnis dan lain sebagainya.[1] Analisis jejaring sosial ...
Yuan Shikai袁世凱 Kaisar Kekaisaran TiongkokMasa jabatan22 Desember 1915 – 22 Maret 1916Perdana MenteriLou Tseng-TsiangPendahuluDirinya sendiri sebagai Kaisar HongxianPenggantiLi YuanhongPresiden Republik TiongkokMasa jabatan10 Maret 1912 – 22 Desember 1915Perdana MenteriTang ShaoyiLou Tseng-TsiangZhao BingjunXiong XilingSun BaoqiXu ShichangWakil PresidenLi YuanhongPendahuluSun Yat-senPenggantiDirinya sendiri sebagai Kaisar HongxianMasa jabatan22 Maret 1916 – 6 Juni 1916Per...
Disambiguazione – Se stai cercando altri significati, vedi Disney XD (disambigua). Disney XD Paese Stati Uniti Data di lancio 13 febbraio 2009 Formato 480i (SDTV)720p (HDTV) Canale sostituito Toon DisneyJetix Gruppo The Walt Disney Company Editore Disney Branded Television Sito www.disneyxd.com Diffusione Satellite DirecTV Canale 292 (SD/HD) Dish Network Canale 174 (SD) Canale 5341 (HD) Via cavo Digitale vari provider statunitensi IPTV Eir Vision Canale 607 Disney XD è un canale tel...
Airport serving Jackson, Mississippi (USA) For the airport in Papua New Guinea, see Jacksons International Airport. Jackson–Medgar Wiley Evers International AirportIATA: JANICAO: KJANFAA LID: JANSummaryAirport typePublicOwnerCity of JacksonOperatorJackson Municipal Airport AuthorityServesJackson metropolitan areaLocationRankin County, Mississippi, U.S.Elevation AMSL346 ft / 105 mCoordinates32°18′40″N 090°04′33″W / 32.31111°N 90.07583°W / 32...
Questa pagina sull'argomento aziende sembra trattare argomenti unificabili alla pagina Magneti Marelli. Puoi contribuire unendo i contenuti in una pagina unica. Segui i suggerimenti del progetto di riferimento. Magneti MarelliLogo Stato Italia Forma societariasocietà per azioni Fondazione1919 a Milano Fondata daErcole Marelli, Giovanni Agnelli Chiusura1994 (fusione per incorporazione nella Gilardini e costituzione della Magneti Marelli) Sede principaleCorbetta GruppoGruppo Fia...
Monster Statue depicting the Bahkauv in Aachen The Bahkauv is a mythical monster said to reside in Aachen, Germany.[1][2] The creature has been featured in the folklore of both Aachen and the Rhineland. Often depicted as a deformed calf with fangs, the Bahkauv is commonly associated with drunken men.[3][2] Legend Pre-World War statue of the Bahkauv built over a fountain the creature was associated with The Bahkauv is typically described as being similar to an e...
Thompson v ParkCourtCourt of AppealDecided28 February 1944Citation(s)[1944] KB 408KeywordsLicence; revoked; possible breach of joint venture contract; whether forcible re-entry trespass; whether re-entry proper for right to sue for damages in a non-commercial, school context Thompson v Park [1944] KB 408 is an English law case, concerning licenses in land. Facts Mr. Thompson, the school's headmaster, wanted an injunction for Mr. Park to leave his school, after Mr. Park had forced his way bac...
Reruntuhan Sparta dari tepi kanan Eurotas. Sparta ada di latar belakang dan Taygetus di belakangnya. Sejarah Sparta merupakan sebuah sejarah yang menggambarkan takdir negara Yunani Doria kuno yang dikenal sebagai Sparta dari permulaannya pada masa legendaris hingga disatukan ke dalam Liga Akhaia di bawah Republik Romawi akhir, sebagai Negara Sekutu, pada 146 SM, masa sekitar 1000 tahun. Suku Doria bukanlah yang pertama menetap di lembah sungai Eurotas di Peloponnesos Yunani. Sparta kemudian m...
Commercial building in Preston, Lancashire, England Corn ExchangePublic HallCorn Exchange, PrestonLocationLune Street, PrestonCoordinates53°45′33″N 2°42′13″W / 53.7593°N 2.7035°W / 53.7593; -2.7035Built1824ArchitectWilliam CoreyArchitectural style(s)Georgian style Listed Building – Grade IIOfficial nameThe Former Public HallDesignated21 March 1973Reference no.1292350 Corn ExchangeShown in Preston city centreShow map of Preston city centreCorn Exchang...
Occupation on a baseball team In 1927, former umpire Billy Evans became the first person to hold a general manager title with a major-league team, the Cleveland Indians. In Major League Baseball, the general manager (GM) of a team typically controls player transactions and bears the primary responsibility on behalf of the ballclub during contract discussions with players. Roles and responsibilities The general manager is normally the person who hires and fires the coaching staff, including th...
Voce principale: Seychelles. Le Isole Seychelles rimasero disabitate fino alla colonizzazione francese, avvenuta nel XVIII secolo. Divennero colonia britannica nel 1814 e nazione indipendente nel 1976. Indice 1 Periodo precoloniale 2 Colonia francese 3 Colonia britannica 4 Indipendenza 5 Il colpo di Stato 6 Ritorno al sistema multipartitico 7 Note 8 Altri progetti 9 Collegamenti esterni Periodo precoloniale Le Seychelles erano probabilmente note agli Arabi e agli Austronesiani molto prima de...
