Роден е като Джеймс Мейтланд Стюарт на 20 май 1908 година в градчето Индиана, щата Пенсилвания. Син е на Елизабет Рут и Александър Мейтланд Стюарт. Баща му е собственик на железарски магазин. Родителите му са от шотландски произход. Джеймс е най-голямото от три деца. Той има две по-малки сестри – Вирджиния и Мери. От него се е очаквало да продължи бизнеса на баща си, движен в продължение на три поколения.
През 1928 година Стюарт завършва училище в Мерсерсбърг, Пенсилвания, след което постъпва в Принстънския университет, където започва да учи архитектура. Постепенно обаче все повече е привлечен от университетските клубове по драма и музика.
Стюарт започва да се занимава с актьорско майсторство, докато учи в Принстънския университет. След като завършва през 1932 г., той започва кариера като сценичен актьор, появявайки се на Бродуей. През 1935 г. той получава първата си от няколко поддържащи роли във филми, а през 1938 г. прави своя голям пробив в комедията на Франк Капра„Не можеш да го вземеш с теб“. На следващата година Стюарт получава първата си от пет номинации за награда „Оскар“ за ролята си на идеализиран и добродетелен човек, който става сенатор в „Господин Смит отива във Вашингтон“ на Капра (1939). Той печели единствената си награда „Оскар за най-добра мъжка роля“ за работата си в комедията „Филаделфийска история“ (1940), в която участват още Катрин Хепбърн и Кари Грант.
Първата следвоенна роля на Стюарт е като Джордж Бейли в „Животът е прекрасен“ на Капра (1946), филмът му спечели номинация за Оскар, смята се за коледна класика и едно от най-известните изпълнения на Стюарт. През 1950-те години играе по-двусмислени в морално отношение герои във филмите режисирани от Антъни Ман„Уинчестър '73“ (1950), „Историята на Глен Милър“ (1954) и „Голата шпора“ (1953). Известен е и като един от предпочитаните актьори от големия режисьор Алфред Хичкок участва във филмите му „Въжето“ (1948), „Прозорец към двора“ (1954), „Човекът, който знаеше твърде много“ (1956) и „Световъртеж“ (1958). „Световъртеж“ беше игнориран от критиците при пускането му, но сега е признат за американски кинематографичен шедьовър. Другите му филми през 1950-те години включват адаптацията на Бродуей„Харви“ (1950) и драмата в съдебната зала „Анатомия на едно убийство“ (1959), като и двете му носят номинации за награда „Оскар“. Той е една от най-популярните филмови звезди на десетилетието, като повечето от филмите му се превръщат в касови успехи.
По-късните уестърни на Стюарт включват „Човекът, който застреля Либърти Валънс“ (1962) и „Есента на шайените“ (1964), режисирани от Джон Форд. Той се появява в много популярни семейни комедии през 1960-те години. След кратко участие в телевизията, Стюарт се пенсионира 1980-те.
В хода на своята кариера, Стюарт изиграва главни роли в значителен брой филми, широко възприети като класически произведения. Той е сред най-големите звезди от т.нар. класически период на Холивуд през 1930-те, 1940-те и 1950-те години. Номиниран е пет пъти за награда „Оскар“ в категорията за най-добра мъжка роля, спечелвайки приза веднъж, за изпълнението си във филма „Филаделфийска история“ (1940).[3] През 1985 година, Стюърт получава и почетна награда „Оскар“ за цялостно творчество.[3]
Съпругата на Стюарт Глория умира от рак на белите дробове на 16 февруари 1994 г.[5] Според биографа Доналд Дюи, нейната смърт оставя Стюарт в депресия и „изгубен в морето“.“[6] Стюарт става още по-затворен, прекарвайки по-голямата част от времето си в спалнята си, излизайки само за да яде и при посещение на децата си. Той изключи повечето хора от живота си, не само медиите и феновете, но и своите приятели звезди.[7] Приятелите на Стюарт, Леонард Герше и Грегъри Пек казват, че Стюарт не е бил депресиран и нещастен, но му е позволено накрая да си почине и да бъде сам.[8]
Стюарт е хоспитализиран след падане през декември 1995 г.[9] През декември 1996 г. той трябва да смени батерията в пейсмейкъра си, но реши да не го прави. През февруари 1997 г. той е хоспитализиран заради неравномерен сърдечен ритъм.[10] На 25 юни в десния му крак се образува тромбоза, водеща до белодробна емболия една седмица по-късно. Стюарт почива от инфаркт, причинен от емболия на 89-годишна възраст,[11] заобиколен от децата си в дома си в Бевърли Хилс на 2 юли 1997 г. Президентът Бил Клинтън коментира, че Америка е загубила „национално съкровище... велик актьор, джентълмен и патриот“.[12] Стюарт е погребан в Мемориалния парк Форест Лаун в Глендейл, Калифорния.[13] Над 3000 опечалени присъстваха на неговата панихида, включително негови приятели и колеги Джун Алисън, Карол Бърнет, Боб Хоуп, Лю Васерман, Нанси Рейгън, Естер Уилямс и Робърт Стек. Службата включваше пълни военни почести и три залпа с мускети.[14]
_01.jpg)
.jpg)
