Фрай Ото Frei Otto
германски архитект
Роден	31 май 1925 г. Кемниц, Германия
Починал	9 март 2015 г. (89 г.) Вармброн, Баден-Вюртемберг, Германия
Националност	Германия
Учил в	Технически университет – Берлин
Архитектура
Период	1952 – 2000
Известни творби	покрив на Олимпийския стадион в Мюнхен (1972)
Повлиян	Владимир Шухов, Йохан Хелмке, Бъкминстър Фулър, Лудвиг Мис ван дер Рое[1]
Повлиял	Ричард Роджърс, Норман Фостър[1]
Награди	„Прицкер“ (2015)
Семейство
Съпруга	Ингрид Смола[1]
Деца	5
Уебсайт	freiotto.com
Фрай Ото в Общомедия

Фрай Паул Ото (на немски: Frei Paul Otto) е германски архитект. Получава световно признание като създател на тентови и мембранни конструкции, които използва в своите архитектурни проекти.

Роден е на 31 май 1925 г. в градчето Зигмар (днес район на Кемниц, Германия в семейството на скулптор. През 1931 – 1943 г. учи в средно училище в района Целендорф в Берлин. Следва архитектура в Берлин, когато е призован в Луфтвафе. Участва в края на Втората световна война като летец изтребител.

Интерниран е във френски лагер за военнопленници. По време на строителството на лагера успява да се прояви като инженер конструктор, предлагайки няколко проекта за постройки от олекотени конструкции, които са осъществени.

След войната Фрай Ото продължава следването си вече в Берлинския технически университет и го завършва през 1950 г. Стажува в САЩ, където се запознава с архитекти като Ерих Менделсон, Лудвиг Мис ван дер Рое, Рихард Нойтра и Франк Лойд Райт.

Собствената си кариера на архитект започва в Германия през 1952 г., основавайки собствено архитектурно бюро в Целендорф. През 1954 г. получава докторска степен за съоръжения от напрегнати конструкции.

През 1964 г. Ото основава Института за леки конструкции към Щутгартския университет и го оглавява като професор до излизането си в пенсия. Като пенсионер продължава да работи активно като архитект, инженер и консултант.

Умира на 9 март 2015 г.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Сред проектираните от Фрай Ото сгради са павилионът на Западна Германия на Експо 67 в Монреал (1967), покривът на Олимпийския стадион в Мюнхен (1972), мултихале в Манхайм (1975), волиера за хищни птици в Мюнхенския зоопарк (1980), сградата Tuwaiq Palace в Саудитска Арабия (1985), покривът на японския павилион на Експо 2000 в Хановер (2000).

• 1974 – Медал „Томас Джеферсън“ в областта на архитектурата^[2]
• 1980 – Почетен докторат на Университета в Бат^[3]
• 1980 и 1998 – Награда „Ага-хан“ за архитектура
• 1990 – Награда „Хонда“
• 1996 – Награда „Волф“ за архитектура^[3]
• 2005 – Златен медал на RIBA (Royal Institute of British Architects)^[4][5]
• 2005 – Почетен докторат на Мюнхенския технически университет^[6]
• 2006 – Praemium Imperiale за архитектура^[7][8][9]
• 2015 – „Прицкер“^[10][11][12]

• 
  Танцуващите фонтани в Кьолн с покривна конструкция на Фрай Ото (1957)
• 
  Институтът за леки конструкции към Щутгартския университет (1965)
• 
  Пощенска марка с павилиона на Западна Германия на Експо 67 в Монреал
• 
  Олимпийският стадион в Мюнхен (1972)
• 
  Олимпийският стадион в Мюнхен
• 
  Сграда на община Бонхьофер в Бремен
• 
  Общежития (вляво), църква (в средата) и камбанария (вдясно) в Шьонов, Берлин

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Фрай Ото

• ((de)) Официален сайт на Фрай Ото
• ((en)) „Architect Frei Otto's best creations – in pictures“, „Гардиън“, 11 март 2015
• ((en)) Oliver Wainwright, „Frei Otto: the titan of tent architecture“, „Гардиън“, 11 март 2015

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NDL NKC NLA Open Library PLWABN RKD LIBRIS SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat