Сър Джеймс Стърлинг (на английски: James Stirling) е британскиархитект, сред най-значимите имена в британската и световна архитектура от втората половина на ХХ век, за което говорят полученият през 1980 г. златен медал от Кралския институт на британските архитекти, както и най-престижният приз в областта на архитектурата – „Прицкер“, с който е удостоен през 1981 г.[2]
Името му излиза на преден план още през 1959 г. с проекта за сградата на инженерния факултет към Лестърския университет, реализиран заедно с партньора му от тези години Джеймс Гоуан. Впоследствие Стърлинг натрупва световна известност с поредица проекти за значими сгради, решени в стилистиката на постмодернизма, сред които изпъкват сградата на музея „Щаатсгалери“ в Щутгарт (1984) и разширението към Тейт Бритън, Лондон (1987).
Биография
Роден е като Джеймс Фрейзър Стърлинг на 22 април1926 година в Глазгоу, Шотландия.[3] След отбиване на военната си служба в края на Втората световна война, в периода 1945 – 1950 г. той следва архитектура в Ливърпулския университет[3], където негов учител е Колин Роу. През 1950 – 1952 г. Стърлинг преминава следдипломна специализация в Училището за градско планиране и регионални изследвания в Лондон.[3] В периода 1950 – 1956 г. натрупва първоначален опит в професията, работейки като старши асистент в бюрото „Lyons, Israel and Ellis“.[3] През 1956 г. Джеймс Стърлинг стартира частната си практика в съдружие с колегата си Джеймс Гоуан, с когото остават заедно до 1963 г.[3]
Умира на 25 юни1992 година в Лондон на 66-годишна възраст.
Джеймс Стърлинг (вдясно с фотоапарата) заедно с Кристиян фон Холст и Петер Бей през 1984 г.
Избрани произведения
1958 Лондон: Апартаменти в Ham Common (със Джеймс Гоуан)
1959 Лестърски университет: Факултет по инженерство (със Джеймс Гоуан)
