Фумихико Маки 槇 文彦
Фумихико Маки през 2010 г.
Информация
Роден	6 септември 1928 г. Токио, Япония
Починал	6 юни 2024 г. (95 г.)
Националност	Япония
Творби	Център за изкуства „Йерба Буена“ (1993) Художествен музей „Кемпър“ (2006)
Награди	„Прицкер“ (1993)
Уебсайт	www.maki-and-associates.co.jp
Фумихико Маки в Общомедия

Фумихико Маки (на японски: 槇 文彦) е японски архитект.

Роден е на 6 септември 1928 г. в Токио. Завършва Токийския университет през 1952 г., след което следва в Художествената академия „Кранбрук“ в Мичиган, където получава магистърска степен през 1953 г. След това завършва с магистърска степен по архитектура Харвардския университет през 1954 г.

През 1956 г. заема поста на доцент по архитектура в Университета „Уошингтън“ в Сейнт Луис, където проектира Центъра за изкуства „Стейнбърг Хол“. Тази сграда остава единствената му завършена работа в Съединените щати чак до 1993 г., когато завършва сградата на Центъра за изкуства „Йерба Буена“ в Сан Франциско.^[1] През 2006 г. той се завръща в Университета „Уошингтън“ в Сейнт Луис, за да проектира новата сграда на Художествения музей „Кемпър“ и „Уокър Хол“.

През 1960 г. се завръща в Япония, където участва във формирането на групата „Метаболизъм“.

През 1965 г. основава Maki and Associates.

• „Стейнбърг Хол“ на Университета „Уошингтън“ (1960-те, Сейнт Луис)
• Hillside Terrace (1969, Токио)
• работа по Expo '70, съвместно с Кендзо Танге и други (1970, Осака)
• Международно училище „Сейнт Мери“ (1971, Токио)
• Спортен център на префектура Осака (1972, Такаиши, префектура Осака)
• „Спирала“ (1985, Токио)^[2]
• „Макухари Месе“ (Конферентен център „Макухари“) (1989, Чиба)
• Кампус на Университета „Кейо“ (1990, префектура Канагава)^[3]
• Токийски столичен спортен център (1991, Сендагая, Токио)
• Център за изкуства „Йерба Буена“ (1993, Сан Франциско)^[4]
• Крематориум „Казе-но-Ока“ (1997, Накацу)^[5]
• Ансамбъл Global Gate (2000 – 2006, Дюселдорф)
• Офис сграда Solitaire (2001, Дюселдорф)
• TV Асахи (2003, Токио)^[6]
• Републиканска политехника (2006, Сингапур)^[7]
• Музей „Шимане“ на древно Изумо, Шимане (Изумо, 2006)^[8]
• Художествен музей „Кемпър“ и „Уокър Хол“ на Университета „Уошингтън“ (2006, Сейнт Луис)^[9]
• Делегация на Исмаилския имамат (2008, Отава)^[10]
• Квадрат 3 в кампуса на „Novartis“ (2009, Базел, Швейцария)^[11]
• Център за публично управление „Аненбърг“ на Пенсилванския университет (2009, Филаделфия)^[12]
• Разширението на MIT Media Lab към Масачузетския технологичен институт (2009, Кеймбридж, Масачузетс)^[13][14]
• 51 Astor Place (2013, Манхатън, Ню Йорк)^[15]
• Кула 4 („Гринуич Стрийт“ 150) на новия Световен търговски център (2013, Манхатън)^[16][17]
• Музей „Ага Хан“ (2014, Торонто)^[18][19]

• 
  Конферентен център „Макухари Месе“ (1989)
• 
  Токийски столичен спортен център, Сендагая (1990)
• 
  Библиотека „Накацу Обата“, Накацу Оита (1993)
• 
  Център за изкуства „Йерба Буена“ (1993)
• 
  Крематориум „Казе-но-Ока“ (1997)
• 
  Хилсайд Уест (1998)
• 
  Седалище на TV Асахи, Токио (2003)
• 
  Национален институт за японски език, Токио (2005)
• 
  Музей „Шимане“ на древно Изумо, Шимане (2006)
• 
  Разширение на MIT Media Lab, Кеймбридж, Масачузетс (2009)
• 
  51 Astor Place в Манхатън (2013)
• 
  Музей „Ага Хан“ в Торонто (2014)

• 1988 – Награда „Уолф“
• 1993 – Награда „Прицкер“
• 1993 – Златен медал на Международния съюз на архитектите
• 1999 – Praemium Imperiale за архитектура
• 2011 – Златен медал на Американския институт на архитектите

• ((en)) Сайт на Maki and Associates
• ((en)) Фумихико Маки на сайта на наградата „Прицкер“
• ((en)) Биография Фумихико Маки на сайта Famous architects: architect.architecture.sk
• ((en)) За Фумихико Маки в archdaily.com

Нормативен контрол BIBSYS BNF CiNii FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NDL NKC NLA NSK PLWABN RKD IdRef ULAN VIAF WorldCat