Сълпово

Сълпово
Άρδασσα
Църква в Сълпово
Църква в Сълпово
Гърция
40.4769° с. ш. 21.6331° и. д.
Сълпово
Западна Македония
40.4769° с. ш. 21.6331° и. д.
Сълпово
Кожанско
40.4769° с. ш. 21.6331° и. д.
Сълпово
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Надм. височина641 m
Население749 души (2021 г.)
Пощенски код502 00
Телефонен код2463

Сълпово (на гръцки: Άρδασσα, Ардаса, до 1927 година Σούλποβο, Сулпово, катаревуса Σούλποβον, Сулповон,[1]на турски: Sulpa, Сулпа) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Еордея на област Западна Македония.

География

Селото е разположено на 641 m надморска височина, на 5 km югозападно от Кайляри (Птолемаида)[2] и на 7 km югоизточно от Емборе, в северната част на котловината Саръгьол. Между Сълпово и Радунища (Криовриси) е разположен Сълповският манастир „Свети Козма Етолийски“.[3]

История

В Османската империя

В края на XIX век Сълпово е смесено село в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сълпово (Slpovo) е посочено като село с 90 домакинства и 70 жители мюсюлмани и 260 българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сълпово има 160 жители българи християни и 650 турци.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Селиево (Сълпово) е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 150 къщи.[6]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Сърпово (Σίρποβο), Кайлярска каза, живеят 100 гърци и 650 турци.[7]

В 1902 година християнското население на селото преминава под върховенството на Българската екзархия, но след два месеца под натиска на гръцките чети се отказва от нея и се връща към Патриаршията.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) християните в селото са цигани – 180 души.[9]

В Гърция

Цялото население на Сълпово – и мюсюлманско и християнско се изселва още по време на Балканската война, когато в селото влизат гръцки части - християните емигрират в България, а мюсюлманите в Турция. След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Сълпово (Слпово) има 180 къщи турци и 20 къщи цигани мохамедани.[10] В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война в Сълпово са заселени понтийски гърци бежанци от Мала Азия. В 1927 година селото е прекръстено на Ардаса.[11] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 212 семейства и 910 жители.[12]

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Сълпово живеят 300 чисто бежански семейства от Понт.[13]

Традиционно населението се занимава с отглеждане предимно на жито и тютюн и се занимава и със скотовъдство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Сълпово на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Демелик[14] или Дерелик Ντερελίκ Химарос Χείμαρρος[15] местност на ЮИ от Сълпово[14]
Кунов Κουνώφ Ватулома Βαθούλωμα[15]
Скърка[14] Σκίρκα Спилия Σπηλιά[15] връх в Мурик на Ю от Сълпово (846 m)[14]
Карасанова[14] Καρασανόβα Исомата Ίσώματα[15] местност в Мурик на ЮЮЗ от Сълпово[14]
Паймаклик[16] Παϊμακλίκ Плая Πλαγιά[15] местност в Мурик на Ю от Сълпово[16]
Куру[14] Κουρού Ксиротопос Ξηρότοπος[15] местност на Ю от Сълпово[14]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 929[2] 1000[2] 973[2] 1382[2] 1271[2] 1225[2] 997[2] 1036[2] 997[2] 952 874 749

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 301. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Ι.Μ. Αγίου Κοσμά του Αιτωλού – Άρδασσα // Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας. Посетен на 1 януари 2015.
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  6. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
  7. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 512. (на гръцки)
  8. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX - началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 46.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
  10. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  11. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 235.
  14. ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  15. ↑ а б в г д е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
  16. ↑ а б Grevená GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“