Войводина (на гръцки: Σπηλιά, Спилия, до 1927 година Βοεβοδίνα, Воеводина,[1] на турски: Oyvodina, Ойводина) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Еордея на област Западна Македония.
География
Селото е разположено на 820 m надморска височина,[2] на 15 km източно от Кайляри (Птолемаида), в подножието на планината Каракамен (Вермио).[3]
История
Античност
Край Войводина е открита македонска гробница, сходна с тези открити във Вергина.[4]
В Османската империя
В края на XIX век Войводина е турски чифлик. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Войводино (Voïvodino) е посочено като село в каза Джумали с 15 домакинства и 30 жители мюсюлмани.[5]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Войводина:
„
|
На юг от тук [Козлукьой] лежи мохамеданското село Войвошина с 28 къщи и 62 нуфузи, от които се взима 3100 пиастри данък. В селото има 1 джамия и няколко извора.[6]
|
“
|
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Войводина има 250 жители турци.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Воеводино е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 45 къщи.[8]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година във Войводина (Βοϊβοντίνα), Кайлярска каза, живеят 250 турци.[9]
В Гърция
През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Войводина попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Войводина (Воjводина) има 30 къщи турци.[10] В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война турското население се изселва от Войводина и в селото са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 86 бежански семейства с 332 души.[11] В 1927 година селото е прекръстено на Спилия.[12]
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че във Войводина живеят 300 бежански семейства.[13]
Традиционно населението отглежда жито, картофи, грозде и се занимава и със скотовъдство.[2]
Прекръстени с официален указ местности в община Войводина на 31 юли 1969 година
Име |
Име |
Ново име |
Ново име |
Описание
|
Каракоч[3] |
Κορακότσι |
Пигес |
Πηγές[14] |
местност в Каракамен на СИ от Войводина[3]
|
Шапкара[3] |
Σιαπκάρα |
Воскотопос |
Βοσκότοπος[14] |
връх в Каракамен на СИ от Войводина (1620 m)[3]
|
Година
|
1913
|
1920
|
1928
|
1940
|
1951
|
1961
|
1971
|
1981
|
1991
|
2001
|
2011
|
2021
|
Население
|
381[2]
|
378[2]
|
351[2]
|
394[2]
|
347[2]
|
375[2]
|
188[2]
|
133[2]
|
114[2]
|
134
|
69
|
35
|
Външни препратки
Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 294. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ History of the Macedonian tombs of Eordaia (Prefecture of Kozani): Spilia[неработеща препратка]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 164. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 511. (на гръцки)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 235.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
|
---|
| Демова единица Влашка Блаца |
|
---|
| Демова единица Кайляри |
Съвременни селища | |
---|
| Исторически селища | |
---|
|
---|
| Демова единица Каракамен |
|
---|
| Демова единица Мурик |
Съвременни селища | |
---|
| Исторически селища | |
---|
|
---|
| Демова единица Света Петка |
|
---|
| |
|