Сълп

Тази статия е за селото във Велешко. За селото в Кичевско вижте Сълп (Кичевско).
Сълп
С'лп
— село —
Стара къща в Сълп.
Стара къща в Сълп.
41.7806° с. ш. 21.6847° и. д.
Сълп
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаВелес
Географска областПовардарие
Надм. височина250 m
Население47 души (2002)
Пощенски код1408
МПС кодVE
Сълп в Общомедия

Сълп (на македонска литературна норма: С'лп) е село в община Велес на Северна Македония.

География

Сълп е разположено в северния дял на Велешката община, от дясната страна на река Вардар. Намира се на малко възвишение, като средната му надморска височина е 250 м. Отстои на 15 км от административния град Велес. Землището му е с големина от 27 км2, като горите заемат площ от 1815 ха, а обработваемите земи едва 49 xa.[1]

История

Църквата „Свети Илия“ в Сълп е започната в 1852 година и осветена в 1864 година.[2] Църквата има богато украсена вътрешност.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Салп е посочено като село с 50 домакинства с 218 жители българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сълбъ е населявано от 466 жители, от които 460 били българи, а 6 турци.[5]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сълб (Salb) има 584 българи екзархисти и в него функционира българско училище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Сълб е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Сълп (Slp) като българско село.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 47 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 46
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

На 11 октомври 2008 година е осветен манастирът „Света Петка“ от митрополит Агатангел Повардарски, в съслужение на свещеници от велешкото наместничество и в присъствието на много хора от Сълп, Велес и околните села. Ктитор на манастира е Зоран Темелков от Велес, със семейството му.[10] Разположен е на самия десен бряг на реката Вардар, веднага над железопътната линия, на около 600 метра от спирката „Райко Жинзифов“. От другата страна на реката е манастирът „Свети Георги“ на село Сопот.

Личности

Църквата „Св. Петка“ в селото.
Родени в Сълп
Починали в Сълп

Бележки

  1. ↑ Населени места во Општина Велес
  2. ↑ Храмови низ Богомилската парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
  3. ↑ Дел од црквите во велешко останаа само на фотографии (фото) // Ти Реков Ми Рече - Сè за мојот Велес. Посетен на 24 юни 2016.
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184-185.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
  8. ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  9. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007 
  10. ↑ Осветување на манастирот „Св. Петка“, село С`лп // Повардарска епархија, 13 октомври 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
  11. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 932.
  12. ↑ Хроника // „Независима Македония“ IV (158). София, СМЕО, 14 май 1926. с. 1.
  13. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
     Портал „Македония“         Портал „Македония“