Ораовец
Ораовец или понякога книжовно Ораховец (срещат се и формите Ореовец и Ореховец , на македонска литературна норма : Ораовец ) е село в югозападната част на община Велес , Северна Македония .
География
Селото е разположено в долното поречие на река Бабуна , на левия и бряг в областта Клепа в подножието на планината Клепа. Ораовец отстои на 14 км от общинския център Велес. Селото е силно обезлюдено.
История
Известните зографи Коста и брат му Никола Дамянов са автори на църквата „Свети Спас “ в Ораовец, завършена в 1839 година.[ 1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ороовец е посочено като село със 75 домакинства с 262 жители българи и 42 мюсюлмани .[ 2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) от 1900 година Ораховец е населявано от 620 жители, всички българи.[ 3]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ораховац има 7 сръбски къщи.[ 4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Ораовец има 696 българи екзархисти и функционира българско училище.[ 5]
По време на Балканската война 10 души от Ораовец се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение .[ 6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия .
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Оровце (Orovce) като българско християнско село.[ 7]
Според преброяването от 2002 година селото има 19 жители, всички македонци .[ 8]
Личности
Иван Наумов Алябака
Родени в Ораовец
Ангел Мойсовски (1923 – 2001), народен герой на Югославия
Борис Йорданов (1887 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Владимир Сланков , македоно-одрински опълченец в четата на Дамян Мартинов и Сборна партизанска рота на МОО [ 9]
Емануил Исаков , български зограф
Иван Левов, завършва втори клас, свещеник в родното си село между 1871 и 1908 година,[ 10] вуйчо на Никола Зографов[ 11]
Иван Наумов Алябака (1870 – 1907), български революционер
Константин Исаков , български зограф
Милан Арсов (1884 – 1908), български революционер, участник в Солунските атентати
Михаил Стоянов, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров [ 12]
Никола Зографов (1869 – 1931), български революционер и просветен деец
Павел Наумов (1883 – ?), български революционер
Пано Арнаудов (1877 – ?), български революционер
Петър Николов (1850 – 1921), български зограф
Тане Ангелов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина, Продоволствен транспорт на МОО[ 13]
Тодор Оровчанов (1881 – 1927), български революционер
Трайко Гочев , български революционер
Починали в Ораовец
Бележки
↑ Василиев, Асен . Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители . София, „Наука и изкуство “, 1965. с. 156.
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3 . с. 180-181.
↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 158.
↑ Доклад на митрополит Поликарп , 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 867.
↑ Schultze Jena, Leonhard . Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder . Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 6 септември 2007
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 324.
↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 379.
↑ Зографовъ, Никола. Строежа на живота. Едно обяснение на въпроситѣ: 1. Какъ се създаде погрома на България. 2. Защо не можа да бѫде извоювана автономията на Македония и Одринско (Приносъ къмъ историята на революционна Македония) . София, Печатница П. Глушковъ, 1927. с. 3 - 4.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 34.