Рудник (на македонска литературна норма: Рудник) е село в община Велес на Северна Македония.
География
Селото се намира в басейна на река Отовица в южните склонове на Градищанската планина, като средната му надморска височина е 523 m. От Велес селото е отдалечено на 17 km. Землището му е 15 km2, като горите заемат площ от 682 ha, обработваемите земи 417 ha, а пасищата 429 ha. В селото и около него има 12 църкви, но не се знае кога са изградени.[1] Една от църквите е дело на Яков Зографски (1885).[2]
История
В статия за „Цариградски вестник“ от 7 март 1859 година Йордан Хаджиконстантинов-Джинот пише:
| „
|
Село Рудник има кущи 40, тува е имало рудници в старо време, има две църкви и чудотворни гробове.[3]
|
“
|
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Рудник е посочено като село с 24 домакинства със 114 жители българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Рудник е населявано от 340 жители българи и 20 турци.[5]
В началото на XX век християнското население на Рудник е смесено в конфесионално отношение. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Рудник има 34 сръбски къщи.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Рудник има 128 българи екзархисти и 280 патриаршисти сърбомани и в селото функционират българско и сръбско училище[7] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие през 1890 година 45 къщи преминават на сръбска страна с училище и една църква, а други 10 къщи остават екзархистки с едно училище и църква.[8]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Рудник (Rudnik) като наскоро сърбизирано село.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 52 жители.[10]
Личности
- Родени в Рудник
Бележки
- ↑ Населени места во Општина Велес
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 174.
- ↑ в. Цариградски вестник, 9, № 421, 7 март 1859. Цит. по Извори за българската етнография, т. 1 – Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 72.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184-185.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 156.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 296.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
