Сугарево

Сугарево
България
41.5613° с. ш. 23.4273° и. д.
Сугарево
Област Благоевград
41.5613° с. ш. 23.4273° и. д.
Сугарево
Общи данни
Население14 души[1] (15 март 2024 г.)
0,253 души/km²
Землище58 075 km²
Надм. височина955 m
Пощ. код2820
Тел. код07437
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ70189
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   – кмет		Сандански
Атанас Стоянов
(независим политик; 2019)
Сугарево в Общомедия

Суга̀рево е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост
Общо 19
Българи 19
Турци -
Цигани =
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили -

География

Село Сугарево се намира в планински район в югозападните склонове на Пирин планина. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. През землището на селото тече Сугаревска река, основен приток на Мелнишката река.

История

През XIX век Сугарево е малко чисто българско село, числящо се към Мелнишката каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сугарево (Sougarévo) е посочено като село с 15 домакинства с 50 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 194 жители, всички българи-християни.[4]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото брои 236 българи патриаршисти гъркомани.[5]

При избухването на Балканската война през 1912 година трима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Културни и природни забележителности

 Основна статия: Свети Илия (Сугарево)
Интериор от църквата „Свети Илия“

Църквата „Свети Илия“ е построена през 1856 година от местния жител Маню Сирманов след съновидение и в голяма степен е съхранила автентичният си облик. Тя е изграден на ръба на дълбока пропаст. Край църквата се намира общият гроб на Тодор Александров и Панзо Зафиров и гробовете на Симеон Евтимов, Иван Параспуров и Антон Попов.

Редовни събития

  • Традиционният събор на селото се провежда ежегодно на 20 юли – Илинден.

Личности

Родени в Сугарево
  • Ангел Сугарвалията, деец на ВМОК[7]
  • Динчо Сугарски (1896 - 1924), деец на ВМРО
  • Иван Николов Нойков – Ванката, член на Серския революционен окръг от 1907 година[8]
Починали в Сугарево

Бележки

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
  5. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 881.
  7. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 160.
  8. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 21.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“