Спатово

Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция вижте Спатово (дем Долна Джумая).
Спатово
България
41.5079° с. ш. 23.3248° и. д.
Спатово
Област Благоевград
41.5079° с. ш. 23.3248° и. д.
Спатово
Общи данни
Население87 души[1] (15 март 2024 г.)
21,4 души/km²
Землище4106 km²
Надм. височина196 m
Пощ. код2811
Тел. код07435
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ68223
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   – кмет		Сандански
Атанас Стоянов
(независим политик; 2019)

Спа̀тово е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост
Общо 110
Българи 106
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 4

История

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Спатово (Spatovo) е посочено като село с 12 домакинства и 40 българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Спакьово, на ЮЗ от Мелник, до едно дере. Далеч 2 1/2 часа от града по един неравен път. Земя добра; наоколо ливади. Църква „Свети Георги“, в която четат гръцки. Къщи 35, само българе.[4] “

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото е 132 души, всички българи-християни.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Спатово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Личности

Родени в Спатово
Починали в Спатово
  • Сава Захариев Попгеоргиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[8]

Бележки

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
  4. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 24.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 880.
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 39.
  8. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 1
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.