PROFILPELAJAR.COM

Сандански (община)
41.561779, 23.27824
	Сандански (община)
	Знаме Герб
Общи данни
Област	Област Благоевград
Площ	998,416 km²
Население	41 606 души
Адм. център	Сандански
Брой селища	54
Сайт	www.sandanskibg.com
Управление
Кмет	Атанас Стоянов ; (независим политик; 2019)
Общ. съвет	29 съветници ГЕРБ (6); РЗС (6); ЗС „АЛ. СТАМБОЛИЙСКИ“ (4); ВМРО (4); НФСБ (2); РБ (2); НАРОДЕН СЪЮЗ (2); БСП (1); БЪДЕЩЕ ЗА ОБЩИНА САНДАНСКИ (1); Движение 21 (1);
	Сандански (община) в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Сандански.

Община Сандански се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на област Благоевград.

География

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в южната част на област Благоевград и с площта си от 998,416 km² заема 1-во място сред 14-те общини на областта и 15,48% от територията на областта. С тази си площ общината попада в първите 10 най-големи общини в България – на 9-о място. Границите ѝ са следните:

на северозапад – с община Струмяни;
на север – съвсем малка граница с община Симитли;
на североизток – с община Банско;
на изток – с община Гоце Делчев и община Хаджидимово;
на югозапад – с община Петрич;
на юг – с Република Гърция.

Релеф, води, климат, туристически обекти

Релеф

Територията на община Сандански представлява една изключително интересна мозайка от различни типове релеф – котловинно долинен, ниско-, средно- и високопланински. Около 80%, основно източната и североизточна част на общината се заема от западните и югозападните склонове на Пирин със своите три дяла: Северен Пирин, с най-високата точка на общината – връх Каменица (2822 m); Среден Пирин, с връх Орелек (2099 m) и Южен Пирин, с връх Свещник (1976 m). Всичките тези три върха се намират по границата на общината със съседните ѝ общини: Банско и Гоце Делчев.

В най-южната част на общината, до границата с Република Гърция се извисява планината Славянка (Алиботуш), със своя първенец Гоцев връх 2212 m.

Южните, югозападните и западни части на общината се заемат от плодородната Санданско-Петричката котловина и тук в коритото на река Струма е и най-ниската точка на общината – 90 m н.в.

Около 5 – 6% от цялата територия на община Сандански, на запад от долината на река Струма се заема от най-североизточните и най-югоизточните склонове на планините Огражден и Малешевска, съответно със своите най-високи точки – 487 m и 799 m.

Води

През западната част на общината, от север на юг, през Санданско-Петричката котловина преминава около 20 – 21 km от течението на река Струма. По своето течение в общината Струма получава 7 по-големи леви притока – реките Потока, Речичка, Санданска Бистрица, Лешнишка, Склавска, Потока и Пиринска Бистрица (с изключение на най-долното ѝ течение, което е в Община Петрич) и 2 по-големи десни притока – реките Войче и Лебница.

В Северен Пирин, в пределите на общината попадат и няколко високопланински езера и езерни групи Митровото и Аргировото езера, Башлийските, Превалските, Типицките, Чаирските езера и др.

Освен реките и езерата, от голямо значение за общината са и групите минерални извори Сандански, Левуновски, Хотовски и Катунски, които са лековити за изключително широк кръг от заболявания. В най-голяма степен се използват минералните води в Сандански – за балнеолечение, и в Катунци, където се бутилира марката „Преподобна Стойна“.

Климат

Районът на община Сандански се характеризира с преходносредиземноморски климат. Средната годишна температура в Сандански е 13,9 °С, а средната относителна влажност на въздуха е най-ниската за страната – 66%. Средният брой на дните с валежи над 1 mm е само 69 – 70. Продължителността на слънчевото греене в Сандански е най-голямата за страната – 2506 часа. Във връзка с продължителното слънцегреене и през зимните месеци снежната покривка в района се задържа само за няколко дни. Районът се характеризира със сравнително малък брой дни с мъгли – само 5 дни годишно, и то само през зимните месеци. Средната скорост на вятъра е 2 m/s.

Валежите в планината Славянка надхвърлят 2000 mm, а в Пирин са почти 3000 mm, докато по долините на Струма падат до 200 mm. През зимните месеци в Санданско-Петричката котловина валежите са предимно от дъжд. Пролетта настъпва най-рано в този район на страната. Трайното задържане на температурата над 10 °С е средно от 25 март. Общото количество на валежите е едно от най-малките за страната. През лятото района на град Сандански е с най-продължително слънчево греене в България. Средната юлска температура е около 25 °С, а дните със средна температура над 20 °С през юли са около 16. Есента е сравнително мека, а слънчевите дни продължават до края на ноември. Снежната покривка се задържа до 15 дни годишно.

Икономика, туризъм

В община Сандански интензивно се развиват туризмът и лозарството, както и текстилната промишленост. Застъпен е спа туризмът, поради минералните извори и изградените нови и модерни СПА-центрове. Поради благоприятния климат и местоположение, в община Сандански е застъпено и оранжерийното земеделие и зеленчукопроизводство. Развито е още овощарството. През последните години силно се развива туризмът. Североизточната част на общината попада в границите на Национален парк Пирин. Тук има идеални условия за развитие на планински туризъм.

В общината са разположени водноелектрическите системи Каскада „Санданска Бистрица“ и Каскада „Пиринска Бистрица“.^[1]

Културни и природни забележителности

Функционират 4 планински хижи – Яне Сандански, Каменица (Беговица), Пирин и Малина и курортният комплекс Попина лъка.

В югозападните склонове на Пирин е разположен градът музей Мелник, в близост до който са Мелнишките и Кърлановските земни пирамиди, и Роженския манастир.

В началото на века десетките малки селца, сгушени в пазвите на Пирин се изградиха множество къщи за гости, които предлагат идеални условия за развиване на селски туризъм.

През последните години нараства и туристическият интерес към екзотичната и непозната планина Славянка, като тук е изградена само една хижа в община Сандански – Извора.

Религии

На територията на община Сандански има голям брой църкви и манастири; като само в Мелник в миналото те са били над 70. Много от тях отразяват развитието на уникалната не само за България художествена школа (иконописи, стенописи, ръкописи), известна като Мелнишко художествено средище, възникнала през Средновековието и просъществувала до началото на XX век. Едни от най-ярките ѝ проявления се съхраняват в Роженския манастир, който представлява паметник на културата с национално значение.

Сред мелнишките църкви следва да се отбележат „Свети Николай Чудотворец“, „Свети Йоан Предтеча“, „Свети Антоний“, „Свети свети Петър и Павел“ като част от културно-историческия резерват Мелник. Църкви паметници на културата има и в селата Виногради, Горно Спанчево, Бельово, Голешово, Ковачево, Враня, Хърсово, Хотово, Белевехчево, Бождово, Малки Цалим, Пиперица, Златолист и други.

Население

Година	Брой на населението
2001	43 109[1]
2011	39 898[2]

Община Сандански е третата по население община в област Благоевград, след община Благоевград и община Петрич (по данни от преброяването от 2011).

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[2]

	Численост	Дял (в %)
Общо	40 470	100.00
Българи	35 771	88.39
Турци	245	0.61
Цигани	596	1.47
Други	187	0.46
Не се самоопределят	332	0.82
Неотговорили	3 339	8.25

Населени места

Общината има 54 населени места с общо население 35 885 жители към 7 септември 2021 г.^[3]

**Списък на населените места в община Сандански, население и площ на землищата им**
Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)
Белевехчево	1	1,870		Лехово	6	11,871
Бельово	-	41,228		Лешница	698	9,037
Бождово	4	16,046		Лиляново	174	76,502
Виногради	52	8,266	Манджово	Лозеница	57	8,168	Дере мисилим
Вихрен	-	8,063	Лески	Любовище	13	6,475	Любовища
Враня	95	11,939		Любовка	56	11,739
Вълково	400	3,844		Малки Цалим	7	7,229
Голем Цалим	11	7,848		Мелник	161	6,464
Голешово	20	68,367		Ново Делчево	1036	2,670	Гара Делчево, Делчево
Горна Сушица	22	30,129		Ново Ходжово	48	7,125	Орешник
Горно Спанчево	66	14,863		Петрово	364	31,853
Дамяница	1032	5,329	Орман чифлик	Пиперица	11	3,820
Дебрене	41	6,580		Пирин	133	141,757
Джигурово	560	13,365		Плоски	524	100,214
Долени	2	10,178		Поленица	1267	10,233
Златолист	15	12,625	Долна Сушица	Рожен	10	8,987
Зорница	79	1,506	Дзивгелия, Зевгели	Сандански	24 061	26,867	Свети Врач
Калиманци	151	21,055		Склаве	1302	9,034
Катунци	990	4,611		Спатово	91	4,106
Кашина	7	17,143		Стожа	110	-	в з-щето на с. Лиляново
Ковачево	24	30,676		Струма	522	7,519
Кръстилци	10	22,911		Сугарево	13	21,651
Кърланово	27	5,463		Хотово	80	8,796
Ладарево	33	4,025	Горни орман	Храсна	-	25,764
Ласкарево	176	9,380	Долни орман	Хърсово	158	11,980
Лебница	412	8,959		Черешница	27	24,044
Левуново	636	14,056	Делчево	Яново	90	14,186
				ОБЩО	35 885	998,416	1 населено място без землище

Административно-териториални промени

Указ № 86/обн. 26.03.1925 г. – преименува с. Левуново на с. Делчево;
Указ № 402/обн. 18.07.1929 г. – признава с. Свети Врач за гр. Свети Врач;
Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Въксан за с. Вълково;

– признава н.м. Катунци за с. Катунци;

– възстановява старото име на с. Делчево – с. Левуново;

– признава н.м. около старата гара Левуново за гар. с. Гара Делчево;

Писмо № 4368 на МВР/обн. 09.04.1932 г. – признава н.м. Лебница за с. Лебница;
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Манджово на с. Виногради;

– преименува с. Орман чифлик на с. Дамяница;

– преименува с. Горни орман на с. Ладарево;

– преименува с. Долни орман на с. Ласкарево;

– преименува с. Дере мисилим на с. Лозеница;

МЗ № 1695/ обн. 27.09.1937 г. – заличава с. Врабча, което е изселено след 1926 г.;

– заличава с. Тремощница, което е изселено след 1926 г.;

Указ № 795/28.09.1949 г. – преименува гр. Свети Врач на гр. Сандански;
Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Долна Сушица на с. Златолист;
Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува с. Лески на с. Вихрен;
Указ № 431/обн. 22.11.1960 г. – заличава с. Държаново;

– признава н.м. Лебница (от с. Кръстилци) за с. Струма;

Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Любовища на с. Любовище;

– преименува и признава за село гар. с. Гара Делчево – с. Делчево;

указ № 166/обн. 12.02.1971 г. – преименува с. Делчево на с. Ново Делчево;
Указ № 875/обн. 20.03.1987 г. – преименува с. Дзивгелия (Зевгели) на с. Зорница;

– преименува с. Ново Ходжово на с. Орешник;

Указ № 3005/обн. ДВ бр. 78/09.10.1987 г. – закрива община Катунци и община Мелник и включените в състава им населените места и техните землища се присъединяват към община Сандански;
Указ № 310/обн. 11.10.1991 г. – възстановява старото име на с. Орешник – с. Ново Ходжово.

Транспорт

По левия (източен) долинен склон на река Струма, в обсега на Санданско-Петричката котловина преминава участък от трасето жп линия София – Благоевград – Кулата.

През общината преминават частично или изцяло 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 120,8 km: