Стровия (на македонска литературна норма : Стровија ) е село в община Долнени на Северна Македония .
„Свети Илия“ „Света Неделя“ Разположено е в Прилепското поле , северозападно от град Прилеп между планините Даутица и Бабуна . Стровия е най-северното пелагонийско село. Край селото се намира манастирът „Свети Илия“.
В XIX век Стровия е село в Прилепска каза на Османската империя . Църквата „Свети Илия “ е от XIX век.[ 1] Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Строве (Strové) е посочено като село с 56 домакинства и 232 жители българи .[ 2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) от 1900 година Стровия е населявано от 434 жители българи християни .[ 3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Стровия е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 63 къщи.[ 4]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Стровия има 400 българи екзархисти и функционира българско училище.[ 5]
По време на Първата световна война Стровия е включена в Костинската община и има 564 жители.[ 6]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Стровия като българско село.[ 7]
Година
1948
1953
1961
1971
1981
1991
1994
2002
Население
772
785
632
400
167
75
75
35
В 1961 жителите на селото са 632, в 1994 – 75 македонци , а според преброяването от 2002 година Стровия има 35 жители македонци.[ 8]
В селото е разположен манастирът „Света Неделя“, изграден на мястото на стар храм и осветен на 2 май 1976 година от епископ Ангеларий Пелагонийски .[ 9]
Родени в Стровия Боце Перески (р. 1933), югославски офицер, генерал-майор от ЮНА и Република МакедонияСвети Спас “ в Зързе през 1860 година[ 10] [ 11] Любица Буралиева (р. 1952), северномакедонски политик[ 12] [ 13]
↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3 . с. 72-73. ↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 244.↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела) . Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5 . с. 21. (на македонска литературна норма) ↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски) ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917 ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 22 октомври 2007 ↑ Манастир „Света Недела“, село Стровија // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 470. ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 398.
↑ Николов, Борис Й . ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 101.↑ Фонд 1095 ДАРМ
