Икона от църквата „Свети Георги“ Слепче (изписване до 1945 година : Слѣпче ; на македонска литературна норма : Слепче ) е село в община Долнени на Северна Македония .
Разположено е в Прилепското поле , северозападно от град Прилеп в западните поли на Бабуна .
В селото се намира манастирът от XVII век „Свети Никола “. Църквата „Свети Георги “ е от XVII - XVIII век.[ 1]
В XIX век Слепче е село в Прилепска каза на Османската империя . „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Слепче (Sleptché) е посочено като село с 38 домакинства и 200 жители българи .[ 2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) от 1900 година Слѣпче е населявано от 420 жители българи християни .[ 3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Слепче е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[ 4]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско . По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Слепче има 240 българи патриаршисти сърбомани и работи сръбско училище.[ 5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Слепче като българско село.[ 6]
Според преброяването от 2002 година Слепче има 68 жители – 67 македонци и 1 сърбин .[ 7]
Родени в Слепче [ 8] Перо Миленковски (р. 1939), детски писател от Северна Македония[ 9]
↑ Црква „Свети Георгиј“, село Слепче // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2018-03-05. Посетен на 30 декември 2021 г.↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3 . с. 72-73. ↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 245.↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела) . Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5 . с. 22. (на македонска литературна норма) ↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски) ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 22 октомври 2007 ↑ Николов, Борис Й . ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 86.↑ Фонд 1095 ДАРМ
