Дебреще

Тази статия е за селото в Прилепско. За селото в Тиквеш вижте Дебрище.
Дебреще
Дебреште
— село —
Изображение на Христос Вседържител от църквата „Свети Георги“
Изображение на Христос Вседържител от църквата „Свети Георги“
41.4792° с. ш. 21.3167° и. д.
Дебреще
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДолнени
Географска областПелагония
Надм. височина629 m
Население2424 души (2002)
Пощенски код7537
Телефонен код048
Дебреще в Общомедия

Дебреще или Дебрище (на македонска литературна норма: Дебреште) е село в община Долнени на Северна Македония.

География

Баталовска джамия

Селото е разположено в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп. Селото се състои от няколко махали - Баталовска, Юруковска, Джеловска, Дураковска, Дервишовска и Долна махала.

История

Етимология

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от притежателно прилагателно със суфикс -je в старобългарското * Добрѧште, производно от личното име *Добрѧта, сравнимо със сръбското лично име Добрета, от което е патронимичното селищно име Dobretići в Босна. Формата Дебреще Дуриданов обяснява чрез регресивна вокална асимилация о-е > е-е и вероятно чрез нагаждане на основата към дебър < стбългарското дьбрь. Според Йордан Заимов името е от личното име *Добрѧ, което не е засвидетелствано в по-стари паметници.[1]

Античност и Средновековие

На 1,5 km югоизточно от селото е античната и средновековна крепост Кале.[2]

Селото е споменато в грамота на цар Стефан Душан от 1343 година: И сиѥ златопечат'но слово записа кралєвство ми вь Дьбрѣшти, вь Прилѣпскои странѣ.[1] Турският тефтер от 1467/1468 година отбелязва село Дебреще със 116 къщи.[3]

В Османската империя

В Слепченския поменик от XVI век селото е споменато като Добрещ.[1]

В XIX век Дебреще е село в Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Дебрище (Débrischté) е посочено като село със 116 домакинства и 367 жители мюсюлмани, 102 жители българи и 8 цигани.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дебреще е населявано от 1100 жители българи мохамедани.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дебреще е чисто албанско село в Прилепската каза на Битолския санджак със 148 къщи.[6]

Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Дебрище има 250 турски къщи.[7]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Дебреще като българско село.[8]

Църквата „Свети Георги“ в Дебреще е изградена и осветена в 1932 година. В 1979 година църквата е обновена.[9]

В селото има четири джамии: Долна - най-старата в цяло Прилепско, Средна, Баталовска и най-новата Каменна.

Според преброяването от 2002 година Дебреще има 2424 жители.[10]

Долната джамия, най-старата в Прилепско
Каменната джамия
Националност Всичко
македонци 169
албанци 149
турци 2088
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 18

Личности

Родени в Дебреще

Бележки

  1. ↑ а б в Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 174.
  2. ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 255.
  3. ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 257.
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  6. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 24. (на македонска литературна норма)
  7. ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
  8. ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  9. ↑ Црква „Свети Георгиј“, село Дебреште // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
  10. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 19 октомври 2007 
     Портал „Македония“         Портал „Македония“