Станиш Христов Дельохаджиев (изписване до 1945 година: Станишъ Дельохаджиевъ), среща се и като Дѣлйохаджиевъ и Д. Хаджиевъ, е български учител и военен от Македония.
Биография
Роден е около 1893 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. По майчина линия е от рода на Станиша Хаджихристов – майка му Тина Костадинова Станишева е дъщеря на Костадин Станишев (Лянте), син на Станиша. Баща му Христо Дельохаджиев загива през юли 1913 година при погромите срещу българите в Солун през Междусъюзническата война. Има две сестри: Невена, завършила Солунската българска девическа гимназия в 1908 година, и Мария.[1][2]
Учители и учителки в Кукуш (1911/1912)
Станиш Дельохаджиев завършва Солунската българска мъжка гимназия с двадесет и петия випуск (1911).[3] През учебната 1911/1912 година е учител в родния си град,[4] продължава да учителства и следващата учебна година.[5][6]
След унищожаването на Кукуш от гръцката армия (юни 1913) и масовото преселване на жителите му в България Станиш Дельохаджиев се записва и завършва Военното училище в София с Рилския випуск (1915), офицер.[1] Участва в Първата световна война като запасен подпоручик, взводен командир в първа рота на Четиринадесети пехотен македонски полк. Загива на 25 ноември 1915 година в боя при връх Голаш.[7] За бойни отличия през войната посмъртно е награден с военен орден „За храброст“, IV степен.[8]
↑Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 37.
