Иван Христов Измирлиев е български общественик и учител, деец на късното Българско възраждане в Македония.
Биография
Роден е около 1856 година[1] в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. Брат е на бащата на Христо Смирненски Димитър Измирлиев. Остава сирак като малък. Учи в българското училище в родния си град при Димитър Миладинов. По-късно сам работи като български учител в Кукуш. След това напуска учителстването и отваря бакалница, а впоследствие и гостилница. Общински съветник.[2][3]
Женен е Рушка Шишкова, от рода на Станиш Хаджихристов; техни деца са Екатерина Паница, Невена Измирлиева, Магдалина Измирлиева, Георги и Костадин Измирлиеви.[1]
Загива в 1913 година по време на Междусъюзническата война – не успява да напусне навреме Драма, където живеел при зет си Тодор Паница, и е убит при навлизането на гръцките войски.[4]
Родословие
Бележки
- ↑ а б ДАА, фонд 246К, опис 9, а.е. 490, л. 79 гръб – 80. В кукушката екзархийска енорийска книга от края на 1906 или началото на 1907 година е записан като 50-годишен, вдовец.
- ↑ Караславов, Георги. Христо Смирненски, Български писател, София, 1967, стр. 13.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 402.
- ↑ Караславов, Георги. Книга за Смирненски и Вапцаров. София, Български писател, 1971. с. 46.
