Веселин Томов Измирлиев е български журналист и преводач, международен редактор в Радио София (1953 – 1960).

Роден е в Хасково на 20 декември 1929 г. Син е на писателя Тома Измирлиев, брат на Христо Смирненски.

Като журналист сътрудничи със статии и коментари на различни печатни издания. Често пише фейлетони във вестник „Стършел“. Леда Милева отбелязва: „Беше наследил будното социално чувство, острия поглед и острото перо на своя баща Тома Измирлиев“.^[1]

Превежда повече от 70 книги от английски, френски и руски език. Сред тях са художествени творби: „Тес от рода Д'Ърбървил“ на Томас Харди, „Нашият човек в Хавана“ на Греъм Грийн, „451 градуса по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри, „Моята автобиография“ от Чарли Чаплин и много други, книгите на Мерсия Макдермот за Гоце Делчев и за Яне Сандански, както и немалко заглавията от областта на обществено-политическата литература; превежда от руски и „История на дипломацията“.^[1]

Веселин Измирлиев е сред учредителите и секретар на Съюза на преводачите в България през 1974 година, член на Бюрото.^[2]

Участва в създаването на списанието за чуждестранна литература „Панорама“.^[1]

Леда Милева го нарежда сред най-изтъкнатите български преводачи след Втората световна война. Отбелязва приноса му за развитието на преводаческото изкуство в България и грижата му за професионалното израстване на младите преводачи, а също и приноса му за представянето на българските класици и съвременни автори в чужбина.^[1]

Награден е с орден „Народна република България“ III степен (1979).^[3]

Умира през 1985 година.^[1]

Портал „Македония“