Аспарух Андонов Измирлиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
Роден е в 1881 година в южномакедонския български град Кукуш, тогава в Османската империя. Работи като майстор-сладкар в семейната сладкарница.[2] Взима активно участие в националноосвободителните борби на българите в Македония и става член на ВМОРО.[1] Арестуван е от турските власти заради пробългарската си дейност и лежи в Беяз куле.[1]
В 1903 година, по поръчение на Аспарух и по скици на чичо му Димитър, сестрата на Аспарух Райна извезва червеното копринено знаме на четата на Кръстьо Асенов, под което се сражава в Илинденско-Преображенското въстание.[3][4]
След въстанието се провежда околийски конгрес в Кукуш в 1904 година край Арджанското езеро, на който е избрано ново ръководство на ВМОРО, в което влизат Дино Кирлиев, Йордан Икономов, Аспарух Измирлиев, Гоце Имов, Никола Петров, Тено Цървениванов, Вангел Казански и Христо Янков.[5] В 1907 година Аспарух Измирлиев отново е арестуван от турските власти, заради дейността си в Кукушкия революционен комитет, но по-късно е оправдан и освободен.[6]
По-късно се установява в Дупница. През 1933 година влиза в контролната комисия на ръководството на Дупнишкото македонско братство.[7]
Родословие
Бележки
- ↑ а б в Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, 1955. с. 298.
- ↑ Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, 1955. с. 82.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 205.
- ↑ Караславов, Георги. Христо Смирненски: биографичен очерк. София, Български пистел, 1967. с. 16.
- ↑ Гошев, Петър. Революционното движение в град Кукуш от 1903 до 1913 година // Македонски преглед 30. София, Македонски научен институт, 2001. с. 112.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 221-222.
- ↑ Гребенаров, Александър. Дупничани в националноосвободителното движение на македонските българи, в: Колектив. История на Дупница и Дупнишко. София, Община Дупница, 2015. с. 455.
