Борис Бумбаров

Борис Бумбаров
български политик
Роден
Борис Костадинов Бумбаров
Починал
28 юни 1959 г. (63 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Политика
ПартияБългарски земеделски народен съюз (1920)
Български земеделски народен съюз - Никола Петков
Народен представител в:
VI ВНС   

Борис Костадинов Бумбаров е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството през 1944 – 1945 година.

Биография

Борис Бумбаров е роден на 10 април (29 март стар стил) 1896 година в село Извор, Радомирско. През 1914 година завършва гимназия в Кюстендил, след което е учител в село Кошарите (1915 – 1916) и телеграфист в София (1916 – 1919).[1]

През 1920 година Бумбаров става е член на БЗНС и личен секретар на председателя на Народното събрание Александър Ботев. След това е секретар на Министерството на железниците, пощите и телеграфите и административен директор на „Мини Перник“.[1]

След Деветоюнския преврат през 1923 година Борис Бумбаров е арестуван за няколко месеца, а след освобождаването си емигрира в Югославия.[1] Оттам продължава да поддържа редовни контакти с България и през 1926 година е осъден задочно на смърт, както и на 15 години затвор за пренасяне на оръжия и преминаване на границата нелегално.[1] По-късно се установява във Виена.[2]

През февруари 1933 година Бумбаров решава да се възползва от амнистията за политическите емигранти, но е арестуван на границата и остава в затвора до юни. През следващите години е сред активните участници в БЗНС „Пладне“ и последователно е интерниран в Ардино (1939), лагера Гонда вода (1941 – 1942) и Крумовград (1942), а през 1943 година е осъден на затвор за политическата си дейност.[1]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Борис Бумбаров става министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството във второто правителство на Кимон Георгиев.[1] През лятото 1945 година напуска правителството и Отечествения фронт, заедно с кръга земеделски деятели около Никола Петков и става един от основателите на опозиционния Българския земеделски народен съюз – Никола Петков.[3] През 1946 година е избран за народен представител.[1]

След разгрома на парламентарната опозиция Борис Бумбаров е подложен на преследвания от комунистическия режим и през 1949 година е осъден на 20 години затвор. Освободен е през 1956 година, а през 1990 година е реабилитиран посмъртно.[1]

Борис Бумбаров умира на 28 юни 1959 година във Вършец.[1] Погребан е в София.[4]

Източници

  1. ↑ а б в г д е ж з и Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 68 – 69.
  2. ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 727.
  3. ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 230, ISBN 954-528-790-X
  4. ↑ Парцел 6 // София помни. Посетен на 2022-09-03.