Скрижово

Скрижово
Σκοπιά
— село —
Гърция
41.0917° с. ш. 23.8956° и. д.
Скрижово
Централна Македония
41.0917° с. ш. 23.8956° и. д.
Скрижово
Сярско
41.0917° с. ш. 23.8956° и. д.
Скрижово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемЗиляхово
Географска областЗъхна
Надм. височина413 m
Население82 души (2021 г.)

Скрѝжово или Скрѝжево (на гръцки: Σκοπιά, Скопия, до 1927 година Σκρίτζοβα, Скризова[1]) е село в Гърция, в дем Зиляхово, област Централна Македония.

География

Селото е разположено в историко-географската област Зъхна в югоизточната част на планината Сминица (Меникио), на 7 километра северозападно от Алистрат (Алистрати), на 15 километра североизточно от демовия център Зиляхово (Неа Зихни) и на 45 километра източно от Сяр (Серес). Селото е разположено в падина, заобиколена от всички страни от хълмовете Либѐхово, Градище, Света Елена, Корията, Голак, които са осеяни с развалини от стари селища.[2]

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името вероятно е по прякор Скрѝжо (сравним е прякорът Стрижо < стрижа), озвучено от Скришо (сравнимо е родовото име Скришовски в Пловдив) с корен в скривам, старобългарски скрывати. Жителското име е скрѝжовя̀нин, скрѝжовя̀нка, скрѝжовя̀не.[3]

Средновековие

На хълма Градище на 1,5 km западно от Скрижово има останки от средновековна етапна крепост, развалини има и на изток в Либехово и на юг в Ло̀втища. В местностите Рупите и Магушова рупа има стари, отдавна запуснати рудници.[2]

Според преданието селото е построено около VII век от Свети Герман Кушнички (Козинитски), който основал манастира „Света Богородица Икосифиниса“ в планината Кушница.[2]

В Османската империя

През Възраждането Скрижово е едно от големите, будни и развити в стопанско отношение села на Зъхненската каза на Серския санджак с чисто българско население. Местните българи водят непрекъснати борби с гърцизма, поради което гръцките длъжностни и духовни лица до 1912 година наричат селото „акропол на схизмата“ и „главна крепост на българизма“.[2]

Aктивисти на ВМОРО до големия дъб пред старата черква в Скрижово, 1909 г. Сред тях и Георги Скрижовски

Гръцка статистика от 1866 година показва Скрижово като чисто българско село с 1500 жители православни българи.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Серижево (Serijévo) е посочено като село с 240 домакинства с 810 жители българи.[5] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Скриживо като село с 200 български къщи.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

„ Скрижово, голямо село заобиколено отвсякъде с хълмове. От Зиляхово 2 часа на СИ. Околност камениста; нивята се намират на 1 час; в едно долище до Грачан. Тук се ражда и грозде, най-добро по цяло Зъхненско. Една българска църква „Св. Богородица“ (Успение). 220 къщи само българе.[7] “

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Скрижово брои 1680 българи-християни.[8] Според данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на селото се състои от 2488 българи екзархисти. В селото функционира 1 начално българско училище с 1 учител и 66 ученици.[9]

При избухването на Балканската война през 1912 година петдесет и осем души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция

В 1913 година селото има 320 семейства с около 2000 души.[2] През юли 1913 година по време на Междусъюзническата война Скрижово е разорено и опожарено от гърците,[11] а голяма част от местните българи се спасяват в България.[12] В селото остават само няколко гръкомански семейства, част от които през 1944 година също се преселват в България. Най-много наследници на бежанци от Скрижово днес живеят в Гоце Делчев и района, Сандански и по-малко в Пловдив, Асеновград и други.[13]

На мястото на изселилите се българи са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година Скрижово е изцяло бежанско село със 120 бежански семейства с 505 души.[14] В 1927 година селото е прекръстено на Скопия.[15]

Прекръстени с официален указ местности в община Скрижово на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Камбок[16] Καμποκ Трикорфу Τρίκορφου[17] връх в Сминица на С от Скрижово[16]
Пурналък[16] Πούρναλικ Дендротопос Δενδρότοπος[17] местност в Сминица на С от Скрижово[16]
Раздуле[16][18] Ρασντουλέ Епимикес Έπίμηκες[17] в Сминица на З от Скрижово;[16] от раздол, „долина“, което е от раз- и дол, подобно на раз-лог[18]
Градище[16] Γκραντίσκος Ктисменон Κτισμένον[17] връх в Сминица на З от Скрижово (929 m)[16]
Либахово[16] Λιμπάχοβον Ситотопос Σιτότοπος[17] в Сминица на И от Скрижово[16]
Ловтища, Ловчища, Ловища[19] или Лохтища[16] Λοχτίστα Крини Κρήνη[17] възвишение с развалини от крепост в Сминица[19] на 500 m на ЮЗ от Скрижово;[16] от Ло̀веч, Ло̀вча (вьсь, гора поляна), от старобългарското , и наставка -ища; възможно е и патронимично име от изчезналото лично име Ло̀вче[19]
Кемер[16] Κεμέρι Гефира Γέφυρα[17] река в Сминица на ЮИ от Скрижово[16]
Чалък[16] Τσαλίκ Петротон Πετρωτόν[17]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 163 108 82

Личности

Стойо Костов
Родени в Скрижово
  • Андрея Атанасов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[20]
  • Божик Атанасов, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[21]
  • Вангел Пасков, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[21]
  • Вангел Петрин, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[21]
  • Владимир Благоев, български революционер
  • Георги Василев – Шилето, български революционер, деец на ВМРО, убит от комунистите след 1944 година[22]
  • Георги Костадинов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[20]
  • Георги Скрижовски (1882 – 1925), български просветен деец и революционер
  • Димитър Тръмбурата, български революционер, деец на ВМОРО, умрял преди 1918 г.[21]
  • Димитър Цирков, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[21]
  • Елена Мотова (1910 – 2005), българска комунистическа деятелка[23]
  • Илия Мотов (1906 – 1992), български комунист
  • Иван Ангелов – Балкански, деец на ВМОРО[24][25][26]
  • Илия Домузов, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[21]
  • Илия Щъркалев (1909 – 1985), български лекар
  • Коста Христов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[20]
  • Кочо Аврамов, български просветен деец
  • Крум Благов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[27]
  • Никола Антонов, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[21]
  • Никола Стоянов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[28]
  • Никола Хасан кехая (? – 1905), български революционер от ВМОРО, помощник-войвода в Сярско[29]
  • Паско Димитров, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[21]
  • Паско Попиванов (1888 – ?), български революционер от ВМОРО
  • Стойо Костов (Стойо войвода, Стойо Скрижовски, 1846 или 1855 – 1895), български хайдутин и революционер
  • Тодор Божиков (1890 – ?), македоно-одрински опълченец и фотограф
  • Тодор Димитров – Абаза, български революционер, деец на ВМОРО, умрял в затвора преди 1918 г.[21]
  • Тодор Кръстанов, български духовник, свещеник в София, баща на Кръстан Поптодоров, активист на Драмското благотворително братство[30]
  • Тодор Милев – Тотката, български революционер от ВМРО,[31] убит от комунистите след 1944 година[22]
Македоно-одрински опълченци от Скрижово
  • Аврам Димитров Баймаков, четата на Илия Титимов[32] Загинал през Първата световна война[33]
  • Вангел Андонов, 30-годишен, земеделец, ІІІ клас, Продоволствен транспорт на МОО, 1 рота на 13 кукушка дружина[34]
  • Георги Николов Ангелов, 36-годишен, земеделец, ІV отделение, 3 рота на 13 кукушка дружина[35]
  • Крум Благоев, четата на Илия Титимов[36]
  • Кръсто Аврамов, 45-годишен, 2 рота на 5 одринска дружина, ранен[37]
  • Кръсто Ангелов, 32-годишен, земеделец, 2 рота на 13 кукушка дружина, безследно изчезнал на 29 юни 1913 година[38]
  • Никола Кузманов, четата на Илия Титимов[39] Загинал през Първата световна война[40]
  • Стоян Ангелов, 20-годишен, овчар, ІІ отделение, Втора отделна партизанска рота[41]
  • Христо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 13 кукушка дружина[42] Загинал на 29 юни 1913 годин[43]
Други

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 19.
  3. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 194.
  4. ↑ Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 144-145.
  6. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
  7. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 1.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 181.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 878.
  11. ↑ Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162.
  12. ↑ Иванов, Йордан. Населението в югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско), София, 1917, стр. 23.
  13. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 19-20.
  14. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  16. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  17. ↑ а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1046. (на гръцки)
  18. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 181.
  19. ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 153.
  20. ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
  21. ↑ а б в г д е ж з и Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 107.
  22. ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 941.
  23. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 292. Посетен на 3 септември 2015.
  24. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 14.
  25. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 62.
  26. ↑ Български екзарх Йосиф I. Дневник. София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. ISBN 954-509-042-1. с. 707, 892.
  27. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 99.
  28. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
  29. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 100.
  30. ↑ Хроника // „Независима Македония“ II (57). София, СМЕО, 9 май 1924. с. 3.
  31. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 97.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
  33. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 3
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 36.
  35. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 26.
  36. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 86.
  37. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
  38. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 30.
  39. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 392.
  40. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 145, л. 9
  41. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 33.
  42. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 35.
  43. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 15
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“