Зиляхово

Тази статия е за селото. За административната единица, чийто център е вижте Зиляхово (дем).
Зиляхово
Νέα Ζίχνη
— село —
Изглед към Зиляхово
Изглед към Зиляхово
Гърция
41.0303° с. ш. 23.8286° и. д.
Зиляхово
Централна Македония
41.0303° с. ш. 23.8286° и. д.
Зиляхово
Сярско
41.0303° с. ш. 23.8286° и. д.
Зиляхово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемЗиляхово
Географска областЗъхна
Надм. височина245 m
Население2421 души (2001)
ПокровителТеофил Мироточиви[1]
Пощенски код620 42
Телефонен код23240 – 2
Зиляхово в Общомедия

Зиля̀хово или Зеля̀хово (на гръцки: Νέα Ζίχνη, Неа Зихни, до 1927 Ζήλεια, Зилия,[2] до 1926 Ζιλιάχοβα, Зиляхова[3]) е село в Република Гърция, център на едноименния дем Зиляхово, област Централна Македония. Селото е център и на Зъхненската и Неврокопска епархия на Гръцката православна църква.

География

Селото е център на историко-географската област Зъхна, в източната част Сярското поле, в южното подножие на планината Сминица (Меникио). От град Сяр е отдалечено на 30 километра в югоизточна посока.

История

Етимология

Според Йордан Заимов и Йордан Н. Иванов името е начално *Желѣхово, прилагателно от личното име *Желѣх(а), развито от Жел – в Желимир, Желислав и – ѣхъ с ж > з на гръцка почва. Сравнимо е Либяхово и други.[4][5][6] В гръцки източници се среща като Ζιλιάχοβα, Ζηλιάχωβα, Ζιλίχοβα, Ζιλίχοβον, Ζελίχοβα, Ζελίχοβος.[7]

Средновековие

Първото споменаване на Зиляхово е в хрисовул на император Андроник II Палеолог (1282 - 1328) от 1321 година: „метох в Зелихова на името на светия архистратег на небесните сили със следните характеристики: три воденици и църквата там на името на почитания свети великомъченик Георги“ (μετόχιον εἰς τὴν Ζελίχοβαν εἰς ὄνομα τοῦ τιμίου Ἀρχιστρατήγου τῶν Ἄνω Δυνάμεων μετὰ τῶν προσόντων αὐτῶ τριῶν ὑδρομυλώνων καὶ τοῦ ἐκεῖσε ναοῦ τοῦ εἰς ὄνομα τιμωμένου τοῦ ἁγίου μεγαλομάρτυρος Γεωργίου).[8]

В Османската империя

Изглед към Зиляхово

Зиляхово започва да се издига и да измества Зъхна като център на областта вероятно в началото на XIX век, когато бей тук е Хасан паша Памукчу или синът му Фетах бей, които местят седалището на казата от Зъхна в Зиляхово.[7]

През XIX век Зиляхово е предимно гагаузка паланка, център на Зъхненската каза на Серския санджак. В селото са съществували три джамии, християнска църква, големи чорбаджийски къщи, казарма, мъжко и женско училище, осем[9] хана и търговски сгради.[10]

Гръцка статистика от 1866 година показва Зиляхова като село с 1600 жители гърци и 900 турци.[11]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Зеляхова (Zèliahova) живеят 2400 гърци.[12] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Зиляхово (Ziliahovo) е посочено като село с 440 домакинства и 270 жители мюсюлмани, 900 българи и 170 гърци.[13]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Зиляхова като селище с 301 гагузки и 191 турски къщи.[14]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

„ Седалището на каймакамина е Зиляхово, паланка, 4 часа на И от Сяр. Има прилична чаршия; гръцка църква и гръцко училище. Числото на къщите е 550 с 2000 и повече жители. По-голямата част са гагаузи – християне, които говорят по турски и се казват гърци. Други такива села в Зъхненско са Порно, Ряхово и Росилово.[15] “

В края на XIX век през селото минава Васил Кънчов и пише:

„ [Зеляхово е] на една красива тераса, обкичено с ниви, градини, лозя. Малко градче е с каймакам на Зъхна. Има гагаузко население и около 80 къщи новопреселени българи.[16] “

Към 1900 година според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Зеляхово живеят 2825 души, от които 120 българи християни, 850 турци, 80 гърци, 25 арнаути християни и 1750 турци християни.[17]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 160 българи патриаршисти гъркомани, 60 власи и 1620 гагаузи.[18]

В Гърция

След Междусъюзническата война паланката попада в Гърция. През 1916 – 1918 година е под българско управление. Данни от март 1918 година сочат 2291 жители и 522 къщи.[19] Според преброяването от 1928 година паланката е със смесено местно-бежанско население с 229 бежански семейства с 882 души.[20] В 1926 година паланката е прекръстена на Зилеа, а в 1927 година на Неа Зихни.[21] По време на Втората световна война (1941 – 1945) в селото се установява на гарнизон Шестдесет и втори пехотен сборен полк.[22] Кмет на Зиляхово през 1941 – 1942 година е Веселин Данаилов Ацев.[23]

Дълги години директор на гимназията в Зиляхово е Константинос Панайоту, починал на 29 януари 1959 година.[24]

Прекръстени с официален указ местности в община Зиляхово на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Каракуси[25] Καρακούσι Мавропули Μαυροπούλι[26] местност на ССЗ от Зиляхово[25]
Ак бунар[25] Άκ Μπουνάρ Аспри Вриси Άσπρη Βρύση[26] възвишение ССЗ от Зиляхово (370,6 m)[25]
Кир чешме[25] Κίρ Τσεσμέ Толи Вриси Θολή Βρύση[26] местност ССИ от Зиляхово[25]
Ярбос[25] Γιάρμποσι Елевтерон Έλεύθερον[26] местност Ю от Зиляхово[25]
Скидила[25] Σκιντίλα Ксеролакос Ξερόλακκος[26] река, минаваща през Толос[25]
Гарницова[25] Γκαρνίτσοβα Питари Πιθάρι[26] местност ЮИ от Зиляхово[25]
Виглес[25] Βίγλες Паратиритирия Παρατηρητήρια[26] възвишение ЮИ от Чанос[25]
Чанос Бадина[25] Τσάνος Μπατίνα Тумбес Τούμπες[26] местност ЮИ от Чанос[25]
Лямбос[25] Λιάμπος Лемос Λαιμός[26] местност Ю от Зиляхово и И от Чанос[25]
Агит баир[25] Άγκιτ Μπαίρ Корфула Κορφούλα[26] възвишение И от Чанос (142,1 m)[25]
Кончица[25] Κοντσίτσα Харадрес Χαράδρες[26] местност Ю от Зиляхово и И от Чанос[25]
Амбетин Ярин[25] Άμπετίν Γιαρίν Дирема Δίρεμα[26] река Ю от Зихялово[25]

Личности

Родени в Зиляхово
Починали в Зиляхово
  • Георги Димитров Пенов, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[27]

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 5 януари 2018.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 126.
  5. ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 633.
  6. ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
  7. ↑ а б Κετάνης, Κώστας Δ. Το χαμάμ της Νέας Ζίχνης Σερρών // Σερραϊκά Σύμεικτα (2). Σέρρες, Εταιρεία Μελέτης και Έρευνας της Ιστορίας των Σερρών, 2013. σ. 319. (на гръцки)
  8. ↑ Κετάνης, Κώστας Δ. Το χαμάμ της Νέας Ζίχνης Σερρών // Σερραϊκά Σύμεικτα (2). Σέρρες, Εταιρεία Μελέτης και Έρευνας της Ιστορίας των Σερρών, 2013. σ. 320. (на гръцки)
  9. ↑ Κετάνης, Κώστας Δ. Το χαμάμ της Νέας Ζίχνης Σερρών // Σερραϊκά Σύμεικτα (2). Σέρρες, Εταιρεία Μελέτης και Έρευνας της Ιστορίας των Σερρών, 2013. σ. 321. (на гръцки)
  10. ↑ Κετάνης, Κώστας Δ. Το χαμάμ της Νέας Ζίχνης Σερρών // Σερραϊκά Σύμεικτα (2). Σέρρες, Εταιρεία Μελέτης και Έρευνας της Ιστορίας των Σερρών, 2013. σ. 322. (на гръцки)
  11. ↑ Σχινά, Ν. „Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία“, τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  12. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 46. (на френски)
  13. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
  14. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240 – 241. (на руски)
  15. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 1.
  16. ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 30.
  17. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 181.
  18. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202 – 203. (на френски)
  19. ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 – 1919 година, Исторически преглед, книжка 1 – 2, 2009, с. 105.
  20. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  21. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  22. ↑ Тодоров, Т., Александрова, Я. – „Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.“, Том 2, София, 1977, Военно издателство, стр. 85
  23. ↑ Туртуриков, Георги. Старозагорската адвокатура и „Народния съд“ 1944 – 1945 г. // Science & Technologies, Volume IX, 2019, Number 6, с. 25.
  24. ↑ Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. Ιανουάριος // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 30 ноември 2014.
  25. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  26. ↑ а б в г д е ж з и к л м Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1046. (на гръцки)
  27. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 401, л. 13
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“