През 1463 г. е посветен в рицарство от император Фридрих III Хабсбург. Подобно на много други кадетски синове от онова време води живота си като кондотиер под заповедите на единия или другия господар.
През 1482 г., докато е във Ферара, е поразен от чума, но успява да се възстанови.
След няколко години брак негов фаворит го предупреждава, че съпругата му Антония Малатеста е любовница на учителя му по танци Фернандо Флорес Кубияс. На 25 декември 1483 г. в Лудзара Родолфо успява да изненада двамата влюбени в леглото: той незабавно убива мъжа и влачи жена си надолу по двора, хвърляйки я в дълбокия сняг. След като насилствено я принуждава да поиска прошка, я убива с удар с кама в главата.
През 1485 г. с братята си Джанфранческо и Лудовико организира заговор срещу техния племенник Франческо II Гонзага, маркиз на Мантуа, но след като планът е разкрит, той е осъден на заточение в замъка в Луцара. През 1491 г. обаче сключва мир с племенника си и получава опростена присъда.
Избира за своя основна резиденция Луцара и нарежда отбранителните ѝ структури да бъдат подсилени от арх. Лука Фанчели, както и тези на Кастильоне, викайки експерта по военно строителство Джовани да Падова. Херцогът на АвстрияСигизмунд го номинира през 1493 г. за принц на Свещената Римска империя и на следващата година за маркиз на Луцара.
Идването на Шарл VIII от Франция на Италианския полуостров изисква защитата на владенията на Гонзага от френската заплаха. Поради това Родолфо, спомняйки си опита си в Бургундия, разработва план за атака във Форново, но е убит по време на битката на 6 юли 1405 г. Тялото му е транспортирано до Мантуа и е погребано в църквата „Сан Франческо“ – мавзолеят на Гонзага.
Катерина Гонзага[6] (* 1476, † ок. 1525), ∞ 1490 за Отавиано Габриели ди Губио († 1510)[7], граф на Монтевекио и на Сан Лоренцо,[8] от когото няма деца. След смъртта на съпруга си става монахиня заедно със сестра си Анджелика, с името Домитила/Домицила в манастира на Анунциата в квартал „Сан Джорджо“ в Мантуа[9]
Анджелика Гонзага, монахиня със сестра си Домицила в манастира на Анунциата в квартал Сан Джорджо в Мантуа.
Децата на Родолфо
Паола
Джанфранческо
Алоизио
Катерина
Литература
Giancarlo Malacarne, Gonzaga, Genealogie di una dinastia, Modena, Il Bulino, 2010, ISBN 978-88-86251-89-1.
Adelaide Murgia, I Gonzaga, Milano, Mondadori, 1972. ISBN non esistente
Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990
Massimo Marocchi, Storia di Solferino, Castiglione delle Stiviere, 1994
Pompeo Litta, Gonzaga di Mantova, in Famiglie celebri italiane, Milano, Giulio Ferrario, 1835
Massimo Telò (a cura di), Aloisio Gonzaga. Un principe nella Castel Goffredo del '500, Roma, PressUp, 2021
Dante Colli, Alfonso Garuti e Romano Pelloni, Piccole Capitali Padane, Modena, Artioli Editore, 1996
Isabella Lazzarini, GONZAGA, Rodolfo, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 57, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2001
Luzzara GonzaghescaАрхив на оригинала от 2020-11-21 в Wayback Machine.. Documenti e cenni storici riguardanti il periodo gonzaghesco e il ramo della famiglia Gonzaga di Luzzara dal 1331 al 1794. Посетено на 18 септември 2023 г.
Бележки
↑Той се самопровъзгласява за господар на Повильо, но титлата му не е призната и през 1553 г. замъкът е продаден. Източник: Luzzara GonzaghescaАрхив на оригинала от 2020-11-21 в Wayback Machine.,с. 3, посетен на 6 септември 2022 г.