През 1485 г. предприема пътуване до Париж, където вероятно започва работа по своите „900 тезиса“ за религията, философията и мистиката, публикувани през следващата година, които е искал да защити на публичен диспут с най-учените и религиозни лица на Европа, но папа Инокентий VIII не разрешава диспута и осъжда първо тринадесет от тезите, а след това всички 900. Въведението към тезите е прословутата му „Реч за достойнството на човека“ (1486), която е щяла да бъде уводно слово към диспута.
Малко преди смъртта си завършва съчинението си „Разсъждения против астрологията“, в която отрича астралния детерминизъм в полза на свободната човешка воля. Главният патос в това произведение е призив за отказване от врачуването (гадаенето по небесните светила и природни явления). Според Мирандола задължително трябва да се изучават и изследват действителните природни закономерности. Той въвежда теорията за математическата структура на природата и природните явления. Според него естествената магия изучава силите и действията в природата, техните отношения и взаимодействията между тях. Този трактат е оказва значително влияние на последващата натурфилософия и в частност на Кеплер.
Умира на 17 ноември1494 година във Флоренция на 31-годишна възраст в резултат на хранително отравяне. Погребан е в Доминиканския манастир „Свети Марко“, чийто настоятел е Савонарола.
Идеи
В своята философска антропология, Джовани защитава достойнствата и свободата на човека като пълновластен творец на неговото Аз. Вглеждайки се в себе си, човек е способен да прави каквото му е удобно, всичко е в резултат на собствени усилия.
Сред идеите на Пико делла Мирандола са:
„
Човекът заема особено място в света. Той не е фиксиран към определена степен в йерархията на света. Бог го е дарил със свободна воля и той може да избира. Достойнството на човека зависи от неговия избор. Човек може да се издигне до ангелите, но може и да пропадне до равнището на зверовете.
“
Съчинения
Opera omnia, 1601
„Реч за достойнството на човека“ (1486)
„900 тезиса“ (1486)
„Хептаплус“ (1489)
„За съществуващото и единното“ (1491)
Преводи на български
„Реч за достойнството на човека“ (сп. Философски преглед, кн. 1, 1991; ИК „Св. Иван Рилски“, С. 2004; Изд. „Изток-Запад“, С. 2015)
„За съществуващото и единното“ (ИК „Св. Иван Рилски“, С. 2004)
