Ракотинци

Ракотинци
Ракотинци
— село —
Църквата „Успение Богородично“
Църквата „Успение Богородично“
41.9414° с. ш. 21.4128° и. д.
Ракотинци
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаСопище
Географска областКършияка
Надм. височина490 m
Население390 души (2002)
Пощенски код1054
Ракотинци в Общомедия
Откриване на обновеното ракотинско училище „Драга Стояновска“ на 24 октомври 2008 г.

Ракотинци (на македонска литературна норма: Ракотинци) е село в община Сопище, Северна Македония.

География

Разположено е в областта Кършияка в южното подножие на планината Водно.

История

В XIX век Ракотинци е село в Скопска каза на Османската империя. В 1875 година отец Йоаникий основава екзархийския манастир „Свети Илия“.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ракотинци е населявано от 260 жители българи християни.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ракотинци има 280 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Ракотинце (Rakotince) като българско село.[4]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ракотинце като българско село.[5] Според Георги Трайчев в 1933 година Ракотинци „брои 90 чисто български къщи“.[1]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Александър Димитров Черногорски от Скопие е български кмет на Ракотинци от 10 септември 1941 година до 8 ноември 1943 година. След това кмет е Йордан Спиров Дуков от Ърбеле (8 ноември 1943 - 28 април 1944).[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 390 жители – 389 северномакедонци и 1 сърбин.[7]

Личности

Родени в Ракотинци
Починали в Ракотинци
  • Йоаникий Ракотински (1839 – 1940), български духовник, обявен за светец от Македонската православна църква

Литература

  • Видоески, Божидар. Ракотинци (Общеславянский лингвистический атлас 94). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 655-659.

Бележки

  1. ↑ а б Трайчевъ, Георги. Манастиритѣ въ Македония. София, Македонска библиотека № 9, 1933. с. 120.
  2. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
  3. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
  4. ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  5. ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  6. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  7. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 20 февруари 2021 


     Портал „Македония“         Портал „Македония“