Патишка река (изписване до 1945 година : Патишка рѣка ; на македонска литературна норма : Патишка Река ) е село в община Сопище , Северна Македония .
Разположено е в областта Торбешия високо в планината Караджица .[ 1]
Бозгуновата пещера
Селото носи името на едноименната река , която според академик Иван Дуриданов е от *Патища , първоначален патроним на -ишти < -itji от личното име Пато , което е хипокористикон от Павел , Павльо < лат. Paulus.[ 2]
В XIX век Патишка река е село в Скопска каза на Османската империя . Йордан Хаджиконстантинов Джинот пише в 1855 година, че по-голямата част от жителите на селото са в чужбина и се занимават с хлебарство, като добавя:
„
Они са в зло мѣсто, где како чавки ги убиваят, достойны за сожалѣнiа ся.[ 3]
“
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) от 1900 г. Патишка река е населявано от 120 жители българи християни и 550 арнаути мохамедани .[ 4]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Патишка има 320 българи екзархисти.[ 5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия .
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Патишка (Patiška) като албанско село.[ 6]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Потишка като смесено българо-албанско село.[ 7]
Според преброяването от 2002 година селото има 579 жители албанци .[ 8]
↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
↑ Дуриданов, Иван . Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония . София, Македонски научен институт, 1996. с. 169.↑ Iордан х. Константинов. Южна страна Скопска, Цареградски вестник, година 5, № 225, Маiа 21, 1855, с. 3. (рубрика Български вѣсти)
↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 209.↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски) ↑ Schultze Jena, Leonhard . Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder . Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски) ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 30 септември 2007 
