Нова Брезница или Пуста Брезница (изписване до 1945 година: Пуста Брѣзница; на македонска литературна норма: Нова Брезница) е село в община Сопище, Северна Македония.
География
Разположено е високо в прохода между Сува гора от север и Караджица от юг.
История
В XIX век Пуста Брезница е село в Скопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Брезница е посочено като село в Кичевска каза с 16 домакинства с 62 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Пуста Брезница е населявано от 360 жители българи християни и 180 арнаути мохамедани.[2] Георги Попхристов, който посещава селото през 1904 година, пише, че то се състои от 30 къщи и описва местните жители:
| „
|
Селяните са се занимавали повече с разбойничество и укривателство на хайдути. Хората бяха едри, на физономия страшни, особено като им гледаш ония ти ми перчеми, оставени на главите...[3]
|
“
|
През същата година селяните са посветени в дейността на ВМОРО.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пуста Бресица е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[5]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Пуста Брезница има 256 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Пуста Брезница (Pusta Breznica) като село с неясен етнически състав.[7]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Пуста Брезница като българско село.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 85 жители.[9]
Бележки
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94 – 95.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 209.
- ↑ Попхристов, Георги. Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония, София 2012, с. 71.
- ↑ Попхристов, Георги. Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония, София 2012, с. 72.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 30 септември 2007
