За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.
До Втората световна война областта е заблатена. След войната започва изграждане на хидромелиоративни съоръжения, посредством които се отводняват плодородни земи, което позволява равнината да се обработва. Днес Музакия е предимно селскостопански район. Областта има ниска надморска височина (до 20 m), а най-високата ѝ точка се издига на 235 m над морското ниво. Теренът е хълмист. По адриатическото крайбрежие на областта има лагуни, които заемат около 100 km ² от общата ѝ площ. Най-известната лагуна е Караваста.
Име
Областта придобива името си от рода Музаки, който владее областта от 13 до 15 век. Преди това областта е известна като Саврово поле или полето Савра. Най-южната част от областта до река Вьоса и Валона се нарича Вльорска Музакия, на север от нея до Фиер е Фиерска или Малка Музакия, а северната част от областта до Люшня е известна като Люшнячка или Голяма Музакия.
История
Античност
През античността в района на Музакия е основана древногръцкатаколонияАполония. Районът на Музакия е мочурлив и не особено подходящ за земеделие и отглеждане на зърнени култури, но въпреки това има площи, които позволяват отглеждането на селскостопански култури в района, които се изнасят от пристанищата на Аполония и Драч.
По време на османското владичество от обработваемите земи в областта са образувани вакъфски имоти. Поради заблатения характер на района, в областта по това време често избухват пандемии от малария. По тази причина районът е слабо населен и често оттук мигрират арумъни, които ползват пасищата в областта за стадата си.
20 век
По време на Втората световна война италианските окупационни власти пристъпват към отводняване на блатата в Музакия. През 70-те години на 20 век с помощта на Съветския съюз комунистическият режим на Енвер Ходжа изгражда тук многобройни отводнителни канали и помпени станции, посредством които отводнява окончателно областта, превръщайки я в един от най-плодородните райони на страната. По това време част от населението мигрира към Гърция, а на друга негова част трудът се ползва принудително за построяването на хидромелиоративните отводнителни съоръжения. Тук са заточени и включени принудително за изграждане на съоръженията и немалка част от политическите противници на режима на Енвер Ходжа.
Музакия днес
Днес отводняването на блатата на Музакия е завършен процес. Огнищата на маларическата болест са ликвидирани. В района има изградени железопътни линии и пътища. В югоизточната част на Музакия се разработват находища на нефт и природен газ, а Патос и Кучова са центрове на албанската нефтопреработваща промишленост.